site.btaВВВУ „Георги Бенковски“: Време е за Хакатон! Авиационната „Сепия“

Седмица след успеха ви срещаме с The Air Force Academy – екипът от млади изследователи, който покори върховете на 5-то и най-многобройно на участници издание на CASSINI Хакатона “Space for Defence & Security”. Ръководителят – старши лейтенант ас. инж. Милен Симеонов, асистент в катедра "Електроника, навигация и комуникации в авиацията", той и ръководител на Авиокосмическото общество на Училището, заедно с неговия екип курсант-старши сержант Кристияна Николова, курсант-старши сержант Василена Маркова, курсант Сияна Янкова и курсант Иван Янков разказаха за своите участия в международния семинар „Космосът в подкрепа на сигурността и отбраната“ (SPACE FOR DEFENCE AND SECURITY: BALKAN & BLACK SEA PERSPECTIVES), който се проведе в хотел София Балкан Палас и в Централен военен клуб в края на миналия месец. Курсантите, заедно с техния ръководител „хакваха“ и „кодираха“ своя проект, който те нарекоха „The S.E.P.I.A. Project”, в продължение на 48 часа. Екипът на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ премери сили с 16 други отбора и достойно зае втората позиция, изоставайки само на 0,47 точки от победителите от ExpLORA – ТУ – София. Организаторите споделиха, че отборите са имали три дни, за да разработят своите проекти, с които да адресират едно от трите поставени предизвикателства. Те са предложили иновативни идеи, обменили са опит и знания и са създали нови контакти и приятелства. 

„Победителите от България в CASSINI Hackathon 2023 бяха наградени. За тях бяха подготвени както парични награди, така и ваучери за облачни ресурси от Mundi, а също и тримесечно менторство от експерти в областта. 

Бяха раздадени и материални награди на всички участници, а най-добрият проект по предизвикателството „Подобряване на нашата критична инфраструктура“ получи абонаментен план от LLcloud. 

Благодарим на нашите спонсори: Atos Bulgaria, Digital Lights и LLcloud Ltd!“, споделят още те. 

Предизвикателството, което избра The Air Force Academy бе #2: Making the seas more secure (Black Sea). В него, авиационните деца на българските военновъздушни сили избраха да се гмурнат на дълбоко и с това да задълбочат интереса на седемчленното жури и многобройната публика. Краткото описание на The S.E.P.I.A. Project изглежда така: „Морето и океанът все остават най-малко разучените компоненти на земното кълбо. Факт е, че 80% от морското дъно все още не е проучено и няма базов метод, посветен на прогнозиране условията във водните басейни. Това е проблем както за операциите за опазване на околната среда, така и за тези на тактическо ниво. Задълбоченото интерпретиране на динамиката на морската и океанската среда е ключов за успеха на морските и океанските мисии. От особено значение е и разбирането на въздействието на природната среда върху планирането и изпълнението на военноморските операции както и тълкуването на атмосферните и океанските явления с цел общата работа между военните сили на национално и международно ниво. 

За пример: специалните бойни операции се осъществяват координирано от бърза и точна информация за морската среда. Структурата на океана, която варира поради фините промени в солеността и температурата, определя как звукът се разпространява през водата и по този начин влияе негативно върху използването на сонари. По същия начин промените в температурата и влагата в атмосферата влияят на радарите, използвани за откриване на пристигащи самолети или ракети, и могат да създадат „канали“, в които радарите не могат да открият входящи заплахи. 

Днешните високотехнологични оръжия все повече изискват усъвършенствани екологични решения за максимално поддържане на прецизността, необходима за поразяване на враждебни цели, като същевременно се избягват странични щети на цивилни лица, критични природни обекти, ценно имущество и други невоюващи лица. 

В крайбрежните региони, каквито са морските територии на България, динамиката на морското време и океанските процеси са тясно преплетени и се променят бързо както в пространството, така и във времето. Точното краткосрочно и дългосрочно моделиране на океанските ефекти може да допринесе значително за успеха на военноморските операции. 

Бързият напредък в областта на моделирането, особено в това на крайбрежните зони, ще продължи да увеличава до много високо ниво оперативните ни способности и прецизността, с която работим като въоръжени сили. Въпреки напредъка в дистанционното наблюдение на морското пространство, данни от огромни райони от крайбрежните зони остават незапълнени. В бъдещето, военните командири ще започнат все повече да изискват данни за конкретни области, с изключителна точност, за да повишат безопасността и да оптимизират вземането на важни тактически решения. Освен това е необходим напредък в компютърните технологии за анализиране на такива данни и подобряване на прогнозите за въздействието на околната среда върху военноморските операции. 

Затова ние от Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ се заехме с решаването на тези задачи, чрез малък на големина уред наречен „Сепия“. Колкото е и малък, толкова и крие разнищването на морските територии чрез измерване на най-различни фактори, влияещи на морската среда. „Сепия“ е малък уред, който крие в себе си вградени матрични сензори, закачени на разгъващи се от вътрешността му влакна, с цел по-голям обсег на пространство и измерване на максимално много данни. Тези „чувствителни влакна“ със сензори, биха измервали температура, налягане, акустични вълни, ниво на соленост и др. Чрез вграждането на множество от тях по инфраструктурата на морското ни пространство, бихме могли да изградим мрежа от устройства, които работят заедно като цялостен организъм. 

Всяко едно микроустройство ще измерва прости стойности, които ще се пращат на общодостъпен облак, който измерва всички изпратени данни. 

От там данните ще се подават на софтуер, който работи на база самоусъвършенстващ се изкуствен интелект с вече вградени модели, прогнозиращи цялостна картина от съвкупността от всички измерени стойности в реално време. По този начин, тези малки устройства ще могат да допринесат с ограничени, но точни стойности, с цел изграждането на цялостен модел на 3D морска карта. 

По този начин бихме могли да спестим средства, а и да бъдем незабележими за противника, тъй като сонарите са скъпи и лесно откриваеми. Не само това, а и те измерват изключително точно, но за жалост малко пространство и не може да се разчита на тях в случай на потребност за точна информация, за минимално време. 

Система от „сепии“ решават този проблем, тъй като те поддържат постоянно ниво на наблюдение върху цялостното положение на морските ни територии. Не само това, а и хора постоянно могат да допринасят с цел усъвършенстването на софтуера, който поддържа апаратите, като чрез вече вградените модели за „преминаващи риби“ или „преминаващ кораб“ например, поради някаква причина не се измери правилно събитието и се сигнализира за грешка на възприемане на данните, може да се зададе нов модел за вече сгрешения или за непознатия за изкуствения интелект модел. По този начин може да се изгради система и за съобщаване за опасни или неразпознаваеми модели. В крайна сметка такава система не само би могла да допринесе с цел подкрепа при нужда точна информация за морската обстановка при извършваше на бойна операция или избягване на фатална ситуация, но и за разпознаване на вражески, нерегламентирани или необичайни събития.“ 

Участието на нашия екип в Хакатона за иновации в космическите технологии, сигурността и отбраната, безспорно даде ценен опит в преследването на мечти и цели. Знанията, които се получават с участие в подобни събития са съизмерими със знания от най-високо ниво. Поздравяваме всички участници за успешното им представяне и иновативните им решения и им пожелаваме да бъдат здрави и никога да не предават България!

От мястото на събитието ни информира  старши лейтенант ас. инж. Милен Симеонов !

Отборът на Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" - Air Force Academy в състав:

Ръководител: старши лейтенант ас. инж. Милен Симеонов, асистент в катедра "Електроника, навигация и комуникации в авиацията", той и ръководител на Авиокосмическото общество на Училището, заедно с неговият екип изследователи:

1. Курсант-старши сержант Кристияна Иванова Николова, специализация "Летателни апарати и авиационни двигатели"

2. Курсант-старши сержант Василена Георгиева Маркова, специализация "Логистика на формированията от ВВС"

3. Курсант Сияна Янкова Янкова, специализация "Летец-пилот"

4. Курсант Иван Красимиров Янков, специализация "Авиационно въоръжение", 

участва в Международния семинар "Космосът в подкрепа на сигурността и отбраната" и Хакатона "CASSINI Space for Defence & Security" - Bulgaria, които се провеждат за времето от 24 до 26 Март, 2023 г. в Централния военен клуб в гр. София.

Програмата започна с откриващата конференция "Space for Defence and Security - Balkan and Black Sea Perspectives - II" към Hackathon CASSINI 2023. В нея участие взеха водещи специалисти от Европейската комисия (DG DEFIS, EUSPA), Европейската космическа агенция (ESA), Eurisy и български експерти от държавната администрация и БАН.

След стартирането на 24 март, на CASSINI Hackathon 2023 “Space for Defence and Security” във Военния клуб в София, днес участниците работиха активно по проектите си. В програмата са включени информационни сесии, излъчвани от Централния хъб, както и български менторски сесии от експерти в областта.

На 25 март се проведоха две локални менторски сесии към CASSINI Hackathon 2023 “Space for Defence and Security” с водещи експерти в областта. По време на тях участниците получиха възможност да зададат въпросите си и да получат експертна помощ и съвети за разработване на проектите си за всяко от трите предизвикателства (Air Force Academy работят върху предизвикателство #2).

Състезанието се провежда на международно ниво, на което участват 12 държави. В България,  за титлата се борят 21 отбора, които са попълнени от 136 участници.

 На 26 март / неделя/ предстои последният ден от Хакатона, в който екипите ще трябва да представят своите проекти.

 Авиационният отбор се очаква да представи своята идея малко след 17:00 ч. на 26.03.2023 г. (неделя). 

Успех, момичета и момчета! Напред и...

Хакатонът (на английски: hackathon) е технологично събитие за разработване на софтуерни проекти, свързани с технологиите, познато още като хак ден, хак фест или код фест. Хакатоните най-често съчетават състезателен и колоборативен характер чрез образуването на отбори и награждаване на тези, които са се отличили като най-добри по различни критерии. Това позволява на хакатоните да привлекат хора с различна мотивация да се включат. Типична продължителност е събитие от 48 часа без прекъсване, но има и други варианти.

В България подобни състезания се провеждат както на място в известни учебни заведения и университети (Телерик ^[1], ФМИ ^[2], СофтУни ^[3]), така и виртуално ^[4].

От 2013 година България участва в най-големия технологичен хакатон в света – НАСА Space Apps Challenge ^[5].

В началото на 2017 г. в България се проведе и Първият музикален хакатон ^[6][7].