site.btaНАПОС-РБ: Проф. д-р Севдалина Турманова, председател на Общински съвет – Бургас и член на УС на НАПОС-РБ: Местните власти доказахме че сме близо до хората, а в периоди на криза – основна тяхна опора

- Проф. Турманова, как Общински съвет – Бургас би управлявал допълнителния ресурс от 6 млн. лв. от новите приходоизточници? 
 
-Финансовата децентрализация е политика на реални финансови възможности.Осигуряването на разнообразни и подлежащи на развитие приходоизточници по общинските бюджети е от ключово значение за развитието на местното самоуправление и демокрацията в страната. Даването на възможност гражданите, чрез избраните от тях органи, да вземат решения за разпределението на събраните средства от техните данъци е основен принцип в съвременното управление в Европа. 
 
- В кои области недостигът е най-голям и бихте насочили средствата? Вашата община работи много и по редица въпроси, касаещи климатичните промени, зелената енергия и чистотата на околната среда?Освен проектното финансиране, на този етап има ли конкретен собствен приходоизточник, от който да бъде осигурено финансирането на тези дейности? 
 
- Неслучайно и КМРВ на СЕ, и ОИСР през 2021 г. дадоха конкретни препоръки на страната ни в тази посока. 
Идеята за местен подоходен данък не е нова. Още през 2015 г., Общото събрание на НСОРБ прие Концепция за нов ЗМДТ. Ключова част от тази концепция бе въвеждането на общински данък върху доходите на физическите лица за осигуряване на пряка фискална връзка между общината, бизнеса и гражданите, работещи или упражняващи различни дейности на нейна територия.
 
- Какви форми за по-справедливо разпределение на публичните средства прилага Община Бургас? Как гражданите реално могат да участват в управлението на местния бюджет? 
 
- От гледна точка на ползите за Община Бургас, проиграните варианти показват едно значително подобряване на условията за финансиране на чисто общинските ни ангажименти, въпреки че като цяло за изминалите десет години делът на постъпленията от ДДФЛ в общо за страната за нашата област и в частност за Община Бургас намалява средно с 0.5 пункта. Ако приемем, че 1/5 от приходите от подоходния данък ще постъпват в общинския бюджет, това би формирало значителен ръст на собствените приходи в общинския бюджет от 19%. За разлика от преотстъпването на ДДФЛ, евентуалното преотстъпване на част от корпоративния данък би довело до увеличение на собствените приходи с едва 6%. Останалите две предлагани от НСОРБ мерки – доближаване на данъчните оценки до пазарните цени и обхващане в облагането с данък недвижими имоти и на земеделските земи би довело до още 7% увеличение на собствените приходи. Сумарно от четирите мерки собствените приходи на общината биха нараснали с 33%, и съответно делът им в бюджета би се увеличил с 8 пункта до 52%. Независимо от различията в ефекта от четирите мерки за разширяване на собствената приходна база, нашите усилия не бива да се съсредоточават само и единствено върху един или два данъка, а трябва да търсим по-голямо диверсифициране на възможностите на различните по мащаб и социално-икономически статус общини да генерират собствени приходи, които да управляват самостоятелно и в интерес на своето население.
 
- Защо са ни необходими тези допълнителни приходоизточници? 
 
- За да подобряваме условията за живот и работа на хората от нашите общини, за да предоставяме повече местни услуги, при това именно такива услуги, от които хората имат необходимост. 
В Община Бургас приоритетни винаги са били сферите на здравеопазването, образователни и социални програми. Именно тези ресори ще бъдат финансирани на първо място. Осигуряването на качествено и модерно здравеопазване чрез осъвременяване на базите в общинските здравни заведения, оперирането с най-новата техника за диагностициране и лечение, това са основните потребности, които вярвам всяка община трябва да осигури на гражданите си. В Община Бургас доказваме, че има начини и възможности да реализираме тези наши амбиции. През последните години на територията на Бургас са изградени няколко нови лечебни заведени. Преди броени дни Министерски съвет прие Решение за одобряване на Многопрофилна болница за активно лечение на детски болести „Света Анастасия“. Това е голяма крачка към осъществяването на този важен проект не само за Бургас, но и за целия Югоизточен район.
Друга сфера, към която е от изключително значение да се осигурят повече финансови средства, е в повишаването на технологичния капацитет на Община Бургас за управление на риска от наводнения, изграждане на зелени коридори, повече зелена инфраструктура, която да допринесе за намаляване на замърсяването и ограничаване на ефекта на „топлинния остров“. Идентифициране и картографиране на уязвими по отношение на климатичните промени зони на територията на община Бургас.
Фактът, че говорим за разширяване на собствената приходна база на общините предполага и едни по-отговорни решения на общинските съвети за тяхното разпределение. За да бъде устойчива тази политика обаче, прилагането на какъвто и да е модел за децентрализация следва да е обвързано с няколко условия, които да изпълним:
• На първо място пред нас стои въпросът с намирането на трайни решения и законова уредба на условията за възлагане от държавата на нови отговорности на общините и поетапното премахване на наложените ограничения – общините да управляват самостоятелно общинските приходи и обектите общинска собственост Този процес следва да върви паралелно с въвеждането на модела за финансова децентрализация. 
• На следващо място, особено в условията на ръст на инфлацията и цените на енергоносителите и множеството рискове за финансовото здраве на целия публичен сектор, е важно да имаме готови предложения за решения, гарантиращи по-голямата ни финансова самостоятелност, като не изключвам и евентуалното разширяване на нашите правомощия при управлението на средствата от обща субсидия за делегираните от държавата дейности. Тези процеси трябва да вървят и с паралелна оценка на възможностите за отпадане/редуциране на ДДС и/или акцизите за някои безплатни публични услуги, предоставяни от общините и/или за намиране на форми за тяхното възстановяване обратно – при данъкоплатците. 
• На трето, но не и последно място, е необходимо да продължим да търсим варианти за развитие на инструментите за насърчаване на местни инвестиции и за създаването на национални фондове и програми за стимулиране инвестициите в местна публична инфраструктура. Този процес следва да върви паралелно с предоставяне на местните власти на правомощия за пълно и свободно управление на ресурсите с местно значение – природни, културни, исторически и др., съответно и право да администрираме приходите от тях. 
Когато бъдат изпълнени тези условия, неминуемо ще се случи и децентрализацията. 
Участието на хората от нашите общности в процеса на вземане на решения е най-силната ни „карта“. Местните власти ежедневно усещат на гърба си проблемите на хората – всеки един от нас се среща с гражданите по един или друг повод, но все още нямаме тази финансова свобода, която да ускори процеса по конкретното решаване на поставените проблеми. Победата няма да е само за Общините, тя ще бъде и за гражданите.