site.btaПозиция на СДС

Четвърти февруари 1997 г. е денят, в който се развърза възелът на политическата и икономическа криза, до които доведоха управлението на БСП и кабинетът „Виденов“.

Последствията бяха: 24 дневна национална стачка, зърнена криза, огромна инфлация, глад, страх и неизвестност.

Новоизбраният президент от СДС Петър Стоянов устоя на опита на БСП да предложи ново правителство и така спаси България от гражданска война.

Четвърти февруари е датата, след която България най-сетне, със седем години закъснение спрямо другите бивши социалистически страни, потегли неотлъчно и сигурно по евроатлантическия път.

След пълната победа на ОДС на предсрочните парламентарни избори през април 1997 г., започнаха реалните реформи, които дадоха възможност страната ни да стане член на НАТО и ЕС. Това закъснение от седем години наваксваме и до днес, и е основната причина да не можем да достигнем стандарта на другите европейски страни, и все още да сме извън Еврозоната и Шенген.

Политически парадокс е, че 26 години след 4 февруари, част от виновниците за „Виденовата зима“ отново са на водещи позиции и дават насоки за развитието на държавата.

Политическа безпринципност е, че партии, които произлязоха от СДС и се определят като десни демократи, доскоро управляваха с БСП.

Политически цинизъм е да забравиш  пораженията, които нанесе БСП на България и да се прегърнеш с нея.

Опитите за размиване на лявото и дясното, и политическата всеядност няма да доведат до нищо добро.

Събитията от 4 февруари трябва да се помнят като уроци за политическото достойнство, отговорност и воля за отстояване на интересите на България!