Настоящата позиция е приета от ЛГБТИ организациите Билитис, ЛГБТИ Действие и GLAS, както и Българският хелзинкски комитет.
В петък, 27 януари, с гласове против и въздържали се от партиите ГЕРБ, БСП, Възраждане и Български възход, 48-ото Народно събрание отхвърли важен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие. Наред обаче с някои общи и неясни бележки против законопроекта, отделни народни представители открито посочиха, че му се противопоставят „в защита на децата“ и се обявиха против защитата от домашно насилие на жертви, живеещи в еднополова двойка.
От трибуната на Народното събрание, народната представителка Корнелия Нинова (БСП/ПЕС) заяви, че България е била „спасена от Истанбулската конвенция от депутатите на БСП“, зад която, както и зад законопроекта, „се крият нелицеприятни неща“, че „тихомълком […] джендър идеологията пълзи в света, в Европа и вече в България“, атакува участието на неправителствените организации в образованието и направи недопустими внушения за злоупотреба с лични данни от страна на неправителствени организации с неприкрит шовинизъм. Тя посочи, че е опасно за децата да бъдат „отровени“ с информация за ЛГБТИ малцинствата, защото така били „обучавани в хомосексуалност“.[1] И още: „никога няма да се подпишем и съгласим в България да има трети пол, извън мъж и жена“.[2]
Пак от трибуната на Народното събрание, народният представител Иван Ченчев (БСП/ПЕС) проблематизира защитата от домашно насилие на семейните партньори от един и същ пол, без обаче да обоснове защо на лицата в такива семейства не се полага защита от домашно насилие.[3]
Председателстващият заседанието не отправи никакви забележки към тези отявлено хомофобски речи. Те не получиха конкретен и недвусмислен отпор и от народните представители от другите парламентарни групи.
В социалната мрежа „Фейсбук“, народният представител Стефан Шилев (ГЕРБ/ЕНП) заяви: „Не приемам да се дават децата ни под „закрилата“ на НПО, които ще получават и държавно финансиране без гаранции за опазване на традиционните християнски ценности“.[4]
Не законопроектът обаче поставя българските деца в опасност, а тези народни представители, които се противопоставиха на приемането му. Те не само заеха позиция, несъвместима с морала. Те заеха позиция, несъвместима с българския и европейския правен ред. За пореден път те поквариха публичния дебат, изричайки неистини или манипулации, всяващи дезинформация и страх в българското общество, превръщайки лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, транс и интерсекс (ЛГБТИ) хората в изкупителна жертва на безпринципния си политически популизъм. Те демонстрираха хомофобия от най-високата трибуна на изразяване в България – тази на Народното събрание. Техните изказвания ще останат завинаги в историята на тази институция.
Тази смразяваща пропаганда срещу една уязвима група, ЛГБТИ хората в България, е срамна. Още по-срамно бе, че тя се случи на 27 януари, Международен възпоменателен ден на жертвите на Холокоста. Припомняме, че нехетеросексуалните, транс и интерсекс хората бяха една от групите, станали жертва на преследвания и масовото изтребление в лагерите на смъртта от страна на престъпния и човеконенавистен национал-социалистически режим в Третия райх, както и в държавите, където пипалата му се бяха протегнали.
Грозното неуважение към паметта на жертвите на този режим не стана по-приемливо от неуважението, което част от народните представители показаха и към жертвите на домашното и основаното на пола насилие, за които този законопроект всъщност се отнасяше.
Неприетият на първо четене законопроект бе атакуван с абсурдни доводи, които ако не са неискрени, то биха могли само да бъдат резултат на пълно непознаване на проблемите на жертвите на домашно насилие и правоприлагането по този закон. Петъчният дебат успя с един замах да подкопае не само равноправието на ЛГБТИ хората в България, но и правата на жените и децата, които са непропорционално по-често засегнати от патриархалното насилие.
Неистината, че законопроектът бил изготвен без дискусия, след като беше широко приет в парламентарните комисии с участието на представители на всички политически партии, няма да изперат ничия съвест. Неистината, че този законопроект е противоконституционен, няма да спечели на изреклите тези клевети достойно място в историята. Неистината, че с този законопроект или с Истанбулската конвенция се въвежда „трети пол“ или че се поставят децата в опасност, няма да извини никого, а само превръща изреклият неистината в насилник.
Не само Конституцията на Република България прогласява равенството пред закона на всички хора, но и правото на Европейския съюз и вътрешното право на Република България са въздигнали дискриминацията на основата на сексуална ориентация или полова (джендърна) идентичност в правонарушение. Омразата, която посочените народни представители открито проповядват в българското общество спрямо ЛГБТИ хората не е просто нетърпима; тя е противоправна. Тя няма място в българския парламентарен живот и е позор за българския парламентаризъм.
Заявяваме ясно и без колебание, че ще защитаваме правата и достойнството си от посегателства от всекиго, дори когато е забравил, че е на публична изборна длъжност, за да представлява не само избирателите си, но и целия народ – без изключение.
[3] https://bstv.bg/news/ivan-chenchev-ne-pipaite-blgarskite-detsa-video
news.modal.text
