Сериозен ръст на доверието на гражданите в одитите на Сметната палата - с 18%, спрямо 2016 г., достигащо днес до 55%, показва представително проучване на Агенция „Алфа Рисърч“ за запознатостта на обществото с дейността на Сметната палата, доверието и очакванията към нея. Доверието и на одитираните бюджетни организации е нараснало – ръстът е 7 % спрямо 2016 г. и достига общо 91,3% на отговорилите категорично „да“ и по-скоро положително.
За шестгодишния период след провеждането на първото социологическо проучване за нагласите към институцията (2016 г.), „Алфа Рисърч“ регистрира увеличение в оценките по почти всички ключови направления, посочи Боряна Димитрова, управител на „Алфа Рисърч“, при представянето на проучането пред ръководството и служители на Сметната палата. Оценките и изводите са направени в кризисна година, но въпреки това в България има устойчиви и стабилни институции като Сметната палата, които се радват на обществено и пряко професионално доверие, подчерта тя.
Проучването, което е в съответствие с международните добри практики на Върховните одитни институции, обхваща близо 1000 граждани от една страна, а от друга – подлежащи на одит от Сметната палата 80 организации – министерства, държавни агенции и комисии, висши училища, политически партии, предприятия с държавно участие, областни администрации и общини.
Повишена е разпознаваемостта на палатата сред гражданите и това рефлектира пряко върху изградения позитивен имидж, който има. Ръстът на запознатостта с дейността й е 9%, резултатът от която е препозиционирането й по този показател от четвърто на трето място спрямо 2016 г. Преди Сметната палата на първите две места по този показател със сходни стойности са НАП и БНБ, а на значителна дистанция са останалите контролиращи финансите в държавата институции.
Гражданите знаят повече сега, в сравнение с 2016 г., за това какво одитира СП, като посочват на първо място държавния бюджет, следван от държавните предприятия и търговски дружества, общините, министерствата и партиите. Близо половината от анкетираните гражданите искат още по-често да научават за резултати от дейността на Сметната палата и тя да налага по-големи санкции при незаконното и неефективното използване на бюджета. Те искат също Сметната палата да извършва още одити на държавни предприятия и в областите на правосъдието, социалната политика, местното развитие и образованието.
Анкетираните бюджетни организации дават изключително високи оценки за взаимодействието си с екипите на Сметната палата и за одитните доклади. „Пълнота“, „обективност“ и „убедителност“ на докладите са трите отличителни характеристики, посочени от 80-90 на сто от тях. Добрата комуникация с одитните екипи е специално изтъкната в отговор на свободен въпрос като едно от големите преимущества на Сметната палата. В резултат, нейната работа е оценена най-високо (88%) в сравнение с другите одитни и контролни институции, с преднина от над 20 процентни пункта.
Топ 3 характеристики, с които одитираните институции характеризират Сметната палата, са професионализъм (87%), независимост (71%), прозрачност (59%). Близо 80% от тях смятат контрола на Сметната палата като „напълно обективен и безпристрастен“.
Мнозинството от анкетираните (почти 70%) е напълно убедено, че финансовата независимост на палата е напълно необходима, за да изпълнява тя обективно и безпристрастно функциите си.
Одитираните предлагат да се публикуват често срещани казуси и нередности, на които се натъкват одитните екипи.
Днес, 142 години след създаването си през 1880 г., Сметната палата чества професионалния си празник. По традиция на този ден ще връчи своите награди, с които ще отличи служителите си за техния професионализъм и партньорите си, като мост за сътрудничество с организации, институции и висши училища.
news.modal.text
