Музей "Дом на хумора и сатирата" – Прессъобщение

site.btaМузей "Дом на хумора и сатирата": Кой е Сава Попов? Отключването на един архив

Музей "Дом на хумора и сатирата": Кой е Сава Попов? Отключването на един архив
Музей "Дом на хумора и сатирата": Кой е Сава Попов? Отключването на един архив
Снимка: Музей "Дом на хумора и сатирата"

Кой е Сава Попов? Отключването на един архив

Музей на хумора и сатирата, зала 8

Откриване: 8 декември 2022, четвъртък, 18:00

Изложбата продължава от 9 декември 2022 до 30 април 2023

Куратори Антон Стайков и Свобода Цекова

На 8 декември, четвъртък, от 18:00 часа предстои откриването на изложбата „Кой е Сава Попов? Отключването на един архив“ в зала 8 на Музея на хумора и сатирата в Габрово. Тя се съпровожда от едноименна книга-каталог.

Проектът реконструира живота и биографията на писателя Сава Попов през събираните, подрежданите и описваните от него книги и документи. Той е опит за отключване на архива му по прозрачен начин, като направи зрителите свидетели на този процес. 

Роден в началото на Първата световна война, младостта му преминава от една война в следваща. Сава Попов работи във времена на цензура и пропаганда. Приживе е добре познат и ценен от своите съвременници в литературните и художествени среди.  Работи с едни от големите имена в областта на литературата и изкуството през времето в което живее, като Илия Бешков, Стоян Анастасов, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Богомил Райнов, Йордан Радичков и много, много други.

Сава Попов (1914–1981) е писател, журналист, създател и главен редактор на вестник „Стършел“ в периода 1940–1941. Автор е на книгите „Дяволите в зимника“, „Дядо Господ по земята“, „Прости приказки“, но най-известното му произведение е „Хитър Петър“. Работата му в пресата и издателствата го среща с едни от важните фигури на неговото време в областта на литературата и изкуството – писатели, художници, издатели. Животът му преминава през катаклизми – световна война, тотална смяна на обществения строй в България, лични загуби и неосъществени мечти.

Но защо днес не знаем нищо за Сава Попов? Кои обстоятелства осигуряват памет за едни и забрава за други? 

Каква е ролята на хората, работили в сянка до изявените и популярни автори за качеството на художествените им произведения?

Само „героичният“ живот ли може да бъде обект на изследвания, изложби или книги?

В изложбата и в книгата-каталог са обособени модули под формата на маршрут от 27 стъпки: с негови книги, писма, лични документи, дипломи и т.н., с броеве на вестник „Стършел“, с оригинални илюстрации и карикатури за вестник „Литературен фронт“, с фотографии на Сава Попов и семейството му от детството до последните години на живота му. Минавайки този условен маршрут, посетителите на изложбата ще видят през различни призми и перспективи отделните житейски и творчески епизоди от пътя на Сава Попов в контекста на времето. 

Кураторите за изложбата: „Работата с архива на една личност винаги носи рискове. Кой е този човек, с какво се е занимавал, до каква степен съзнателно е управлявал спомените и следите, които е оставил след себе си? Така беше и с архива на Сава Попов. В началото нямахме никаква представа какво се криеше в затворените и надписани пакети, предоставени за изложбата от семейството му. Вълнението ни нарастваше с всеки изминал ден, в който откривахме поредната книга, фотография, писмо, пощенска картичка, разходна бележка, които хвърляха все повече светлина не само върху живота на Сава Попов, но и върху времената и местата, които е обитавал и оживявал с дейното си и светло присъствие. Затова и решихме да изправим публиката на тази изложба пред предизвикателството, пред което самите ние бяхме изправени в началото, като включим единствено предмети от архива на Сава Попов. Между някои от тях изникваха ненадейни и мигновени връзки, а за други така и не се намери логична следа. Но всеки архив е съставен от фрагменти и следователно се съпротивлява срещу опитите да се композира цялостен разказ. Именно в това се съдържа приключението от отключването, разчитането, потапянето в историите и евентуалното подреждане на част от пъзела, но никога на целия. 

Освен всичко друго, архивът на Сава Попов, организиран приживе от самия него, е свидетелство за един скромен живот и много свършена работа.“

Изложбата и каталогът ще са придружени от своеобразен дигитален архив част от сайта на Музея на хумора и сатирата в Габрово. Подобно на други микроархиви, той ще може да бъде разширяван и обогатяван във времето с текстове, изображения, аудио- и видеоматериали.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

+++

За кураторите

Антон Стайков (1962) е художник и изследовател на българското визуално наследство. През 2016 получава докторска степен („Семиотика на рекламата“, ФЖМК на СУ „Климент Охридски“, 2016). От 2016 е заместник председател на СБХ, редактор на Бюлетин на СБХ. Куратор на няколко национални и международни изложби, посветени на комикса, карикатурата и илюстрацията. Със студио format.bg реализира множество кампании и печатни издания. Участва в създаването на документални филми, води рубрика „Книгата като изкуство“ в предаването „Библиотеката“ на БНТ (2017 – 2019). Автор на книгата „Добре че умря Джузепе“. Сред по-важните му изследвания са „Кратка история на българския комикс“ (Награда „Христо Г. Данов“, 2013); „Българският буквар. 200 години в първи клас“ (заедно със Свобода Цекова, „Златен лъв“, 2015); „Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи“ (съвместно със Свобода Цекова), Награда на София за ярки постижения в областта на културата в област „Визуално-пластични изкуства“, 2021. От 2020 е ръководител на проекта sbh.bg (Информационна платформа на СБХ), който печели първо място в конкурса „Сайт на годината / 2022“ в категория „Институционален сайт“. 

Свобода Цекова е родена през 1974 в София. Завършва в Lucerne University of Art and Design, Швейцария. Връща се в България и работи със студио format.bg в сферата на графичния дизайн, илюстрацията и фотографията. Направила е няколко илюстровани детски книжки, множество кампании и печатни издания. Участва в проекти, свързани с изследването и популяризирането на визуалното наследство у нас, като „Кратка история на българския комикс“, автор Антон Стайков (Награда „Христо Г. Данов“, 2013). Съавтор и дизайнер на книгата „Българският буквар. 200 години в първи клас“ („Златен лъв“, 2015), за чието оформление печели наградата A' Design Award. Съвместно с Антон Стайков е куратор и дизайнер на изложбата „Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи“ в СБХ (Награда на София за ярки постижения в областта на културата в област „Визуално-пластични изкуства“, 2021). От 2020 е част от основния екип на СБХ по проекта sbh.bg, като работи за създаването на структурата и поддържа визуалното съдържание. Платформата sbh.bg печели първо място в конкурса „Сайт на годината / 2022“ в категория „Институционален сайт“.

Изображения и анотации към тях, ще откриете на:
https://drive.google.com/drive/folders/1tgWXsaSMzwVfj3XohiKuZ5utYC5EdGRY?usp=share_link

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:05 на 03.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация