Позицията на Нидерландия срещу приемането на България и Румъния в Шенген, която е несправедлива, може да провокира контрареакция на ЕС. Има граница между изразяването на основателни опасения и блокиране на решение за неопределено време. Тя не трябва да се преминава. Това заяви Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, помолена за коментар от един от най-големите нидерландски вестници - Algemeen Dagblad.
Статията, публикувана в сряда със заглавие „Нидерландия е в опасност да пропусне висша европейска длъжност: „Не трябва да се играе политическа игра за това“, взима за повод предстоящия избор на директор на Фронтекс. Това е европейската агенция, отговаряща за граничната и брегова охрана на ЕС. Досегашният й ръководител беше освободен предсрочно, след като срещу него започна проверка за нарушения. Кандидат за поста е нидерландецът ген. Ханс Лайтенс.
В статията се анализира евентуалната връзка между избора на ген. Лайтенс и позицията на Хага за приемането на България и Румъния в Шенген. Преди няколко седмици Камарата на представителите в Нидерландия прие резолюция, в която се твърди, че двете държави не трябва да се допускат безусловно, тъй като не отговарят на изискванията за борба с корупцията и организираната престъпност.
България е изпълнила всички технически критерии за Шенгенската зона още през 2011 г. и това е многократно признавано от Европейската комисия и от Европейския парламент. Поредната резолюция в подкрепа на членството на България и Румъния беше приета с огромно мнозинство от европейските депутати през октомври.
„Лично аз бих искала Фронтекс да се ръководи от човек с много практически опит и богата биография“, каза Елена Йончева пред нидерландския вестник. „Но ако нидерландското правителство продължи да включва въпроси, които не са свързани с Шенген, в дебата за Шенген, ще се случи така, че това несправедливо решение да провокира подобни контрареакции в други области.“
Нидерландия държи като заложник на вътрешните си интереси не само България, но и целия ЕС, добави Елена Йончева.
Позицията й се споделя и от румънския евродепутат от групата „Обнови Европа“ Драгош Тудораче. „Ако нидерландското правителство изиграе цинично решението за Шенген, съществува риск това решение за Фронтекс също да стане политическо, въпреки че няма съмнение относно качествата на кандидата“, е цитиран той в статията.
България има национален интерес да стане част от Шенгенското пространство. Българските граждани ще могат да пътуват без да бъдат подлагани на проверки по вътрешните граници, което ще е от полза както на туризма, така и на транспортния бизнес. България ще получи допълнителна помощ за охрана на външните граници на ЕС, включително ще има възможност за дълготрайни инвестиции за целта. Ресурсите, които сега са необходими за охрана на границите с Румъния и Гърция, ще бъдат пренасочени.
Решението на Съвета на ЕС трябва да бъде взето в началото на декември, единодушно. От Нидерландия и Австрия постъпват сигнали и коментари, че се колебаят. Затова е необходимо политиците в България активно и спешно да потърсят колегите си от сестринските партии в ЕС, пред които да заявят, че страната ни отдавна е изпълнила всички изисквания за Шенген, според Елена Йончева.
До преди няколко дни в Швеция също имаше несигурност дали да подкрепи България и Румъния. Шведските социалдемократи, които са от решаващо значение за мнозинството в парламента, обаче, вече информираха българските си колеги в ЕП, че са положително настроени към разширяването на зоната.
В края на миналата седмица петимата представители на българската левица – Елена Йончева, Петър Витанов, Иво Христов, Цветелина Пенкова и Сергей Станишев, изпратиха писмо до председателя на Шведската социалдемократическа работническа партия Магдалена Андершон, която е и бивш премиер на страната. С него настояваха за подкрепа на заседанието на Съвета на ЕС.
Представителите на Шведската социалдемократическа работническа партия гласуваха единодушно за резолюцията на конгреса на PES, призоваваща за присъединяване на България, Румъния и Хърватия към Шенгенското пространство без допълнително забавяне, както и за резолюцията на Европейския парламент по темата от месец октомври.
news.modal.text