site.btaИво Христов: Лявото обединение не бива да е механичен сбор от малки партии, а партия с ясни ценности, лица и обществен проект
„Президентска република не означава безконтролна власт на Радев, а нови избори за президент. Тя ще създаде устойчивост в управлението и хоризонт от поне един мандат“, смята евродепутатът
София, 28 ноември 2022 г. – „Изненадващ е призивът на Корнелия Нинова към напусналите и създалите нови формации бивши членове на БСП да се върнат обратно в партията. Така, както във физиката трудно може центробежните сили да се обърнат в центростремителни, особено когато ядрото е с намаляла тежест и вече не създава такава гравитация, така и БСП трудно може да претендира да бъде център на ново ляво обединение, при положение че всички тези нароили се леви формации произхождат тъкмо от дисиденти от БСП.“
Това каза в предаването „Лице в лице“ в ефира на bTV Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D).
По думите на Христов, лявото обединение не трябва да е проект, а партия.
„Живеем във време, в което партиите се свенят да се заявят като такива и се наричат „проекти“. Това са проекти с кратък хоризонт, чиито имена дори не се запомнят от гражданите. Необходима е партия с ясни ценности и ясни лица. Привърженик съм на рестартиране на лявото. Сиреч, не на механичното обединение на тези формации, които утре ще се срещнат, а на проект от типа на италианската „Рифондационе“. Тоест, да преосмислим лявото наследство, да инвентаризираме историческия принос на левицата в България, човешкия потенциал и да заявим ясни тези“, смята Христов.
По думите му, не е убедителна тезата, че резултатът на БСП е резултат от липсата на гласуване с хартиени бюлетини.
„Вероятно има хора, които се опасяват от гласуване с машини, но не мисля, че това възпира избирателите. Връщането на хартиената бюлетина е краткосрочен допинг за избирателната активност. То може да добави процент-два-три, но ще върне риска от злоупотреби по старите схеми, който риск би трябвало да взема превес в приоритетите, с които поглеждаме на политическия процес, над този краткосрочен допинг. Сиреч, да избегнем тази опасност е по-важно“, смята евродепутатът.
В ефира на bTV Иво Христов коментира и идеята за промяна в Конституцията в посока президентска република: „Свикването на Велико народно събрание по пътя към президентска република е неизбежно. Конституцията ни не може да продължи да съществува в сегашния си вид. Тя произвежда краткосрочни правителства и разочарования. Всеки следващ парламент е зает само с пренаписване на изборните правила съобразно това кой е влязъл вътре и какъв е неговият интерес. Затова и сценарият със свикване на Велико народно събрание е неизбежен. Оттам – три възможни посоки.
Едната – конституционна монархия. Това е нереалистично. Следващият вариант е реформа на съществуващата парламентарна република. Тук някои предлагат да се дава изборен бонус на партията-победител, като в Гърция. Това дори ще задълбочи сегашния проблем с легитимността, тъй като в момента малко хора гласуват и първата партия на практика има много малко гласове.
Така няма да бъде решен и проблемът с управляемостта и устойчивостта на управлението, тъй като отново ще имаме форми на спорни коалиции с краткосрочен хоризонт.
Остава третият вариант – президентска република; с всичките потенциални възражения срещу нея. Едното от тях е „Радев иска да властва безгранично и завинаги“. При нова конституция има нови президентски избори. Може да бъде избран Лозан Панов или някоя друга от звездите на десницата. Това не е промяна „интуито персоне“, тя не касае конкретния действащ президент“, поясни Христов.
По думите му, президентска република ще създаде устойчивост в управлението и хоризонт от поне пет години, тъй като не е податлива на феномени като „златния пръст“ и парламентарния рекет, с който в момента дори малки партии могат да диктуват дневния ред на обществото.
„В момента дори най-малката партия, ако от нея зависи парламентарното мнозинство, може да диктува дневния ред на обществото и да блокира съставянето на правителство, да изнудва и прочее. Може да бъде и платена, чували сме, че това се е случвало в миналото. В условия на президентска република парламентът може да блокира правителство, назначено от президента. Системата „checks and balances” е необходима; това е добродетел, а не проблем. Президентът трябва да под контрола на парламента и Конституционния съд. На различни нива властите трябва да се уравновесяват. Но трябва да имаме минимум петгодишен хоризонт на развитие. От година и половина-две насам страната не е управлявана и става все по-неуправляема. Затъваме в сериозна криза, акумулират се много проблеми. Водим безсмислени спорове за името на даден закон, за кодове. Всичко се концентрира около това кой ще вземе мнозинството в следващия парламент, който вероятно пак ще бъде в крехко равновесие и може изобщо да не произведе кабинет“, каза още евродепутатът.
Според Христов има натрупана критична маса от противоречия и междуособици между политическите играчи, които правят невъзможно договарянето.
Евродепутатът коментира и проведената днес конференция, организирана от него и EURACTIV България: „Въпросът за шпионския софтуер „Пегас“ засяга личните права на всеки гражданин, почти всички разполагаме със смартфони. В момента смартфоните ни знаят за нас повече, отколкото сами знаем за себе си. Често ние имаме субективна представа за себе си – често тя е ласкателна, друг път – комплексирана. На базата на нашите чатове, кликове, предпочитания, електронни разплащания може да се изгради един много обективен образ на това какво представляваме.
Софтуерът „Пегас“ се инсталира на телефоните ни, без да е необходимо активно действие от наша страна. Дори не е необходим клик, само едно пропуснато обаждане в някоя от апликации, които използваме.“
По думите му, с „Пегас“ са били заразени 50 000 телефона в света, включително на държавни глави. Със същия софтуер е бил проследяван и саудитският журналист Джамал Хашоги, който бе убит в Истанбул.
„Това е афера, касаеща трансформацията на нашия свят към общества без лични свободи и без лично пространство. В момента сме общество от настоящи и бъдещи параноици. Всеки, който знае или допуска, че е наблюдаван, се държи по различен начин.
Трябва да бъдат изработени препоръки за промени в текущото законодателство, това е национален прерогатив. Контролът върху употребата на СРС, преди употребата им и след набавянето на данните, е в ръцете на държавата. И навсякъде този контрол е много лош, тъй като властимащите злоупотребяват с този инструмент и те не могат да контролират себе си“, каза още Иво Христов.
news.modal.header
news.modal.text