Приветствие на генералния директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев към участниците в 17-ата Световна среща на българските медии в Йерусалим
С Божията помощ БТА събира българските медии по света за седемнадесети път след първата среща в София през 2005 г. Някои от тази първа и следващите срещи не са сред нас - Максим Минчев, Радосвет Радев, Антон Дончев, но ние ги помним с признателност.
Открихме нашата среща на Деня на народните будители в Йерусалим – небесния град на Господа с молитва и “Многая лета” на български език на Голгота и Божи гроб в църквата „Възкресение Христово“, където е най-святото място за поклонение на българите, за които източноправославната вяра е традиционната религия съгласно Конституцията на България.
Темата на Седемнадесетата световна среща на българските медии е „Медии и спасение“, провокирана от предстоящото отбелязване в началото на 2023 г. на спасяването на българските евреи от българския народ, държава и православна църква преди 80 години - светло събитие в мрачните времена на холокоста през Втората световна война.
Тази тема позволява да поговорим и за пътищата за „спасяването“ на медиите, които служат на истината в нашия свят с много лъжливи новини, разпръсквани с все по-силни нови технологии.
Спасението на истината в медиите обаче минава през най-важния разговор за присъствието в тях на вечните ценности, които водят до бъдещото спасение на човека.
Затова бих искал в началото на нашата среща да ви разкажа съкровена лична история за една нощ в този град, в която намерих отговора на вечния въпрос кое е най-важното за човека.
През юни 2018 г. бях за втори път в Йерусалим, за да отразя за Дарик радио посещението на тогавашния премиер. Привечер се изкачих от Гетсиманската градина през Лъвската порта по Виа Долороса - пътя на Христовите страдания до Божи гроб - път, който извървяхме вчера заедно за откриването на срещата ни на Голгота.
Стигнах малко преди да затворят черквата и след като изчаках на опашката имах няколко секунди, за да се поклоня на мястото, където било положено тялото на Иисус. Тъкмо си тръгвах, когато пазачите започнаха да викат, че ще затварят и хората заизлизаха. Видях шанс да снимам светата гробница без обичайните тълпи наоколо и се забавих докато останах последен. Снимах от различни ъгли и доволен се отправих към портата под Голгота.
Намерих я заключена. Бяха ме заключили в Божи гроб. И прекарах нощта там докато го отворят на развиделяване.
През тази нощ в Божи гроб бях в състояния, които човек преминава през целия си живот, но които са особено видими, когато са усилени от мощта на медиите.
Първо се уплаших. Щяха ли да ме накажат? Страхът е пагубен за човека. Особено за хората с обществени призвания като нашето на журналисти. Пагубен е и за политическите, духовните и интелектуалните водачи … Представете си съдбата на 50 хиляди български евреи … ако се бяха уплашили подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев и още 42 депутати и не бяха се подписали срещу депортацията … ако се бяха уплашили екзарх Стефан и митрополит Кирил и останалите духовници от Българската православна църква … ако се беше уплашил от Хитлер цар Борис Трети … Но аз най-първо си се уплаших, че ще ми направят нещо задето съм останал заключен в Божи гроб. Отец Нариг от арменските монаси, който е сред онези, които си нощуват вътре, пръв ме видя и успокои, че просто трябва да изчакам да отворят на заранта. Винаги човек може да намери подкрепа срещу страховете си, стига да я поиска …
След това се ядосах, че се бях забавил и щях да остана гладен, макар да знаех, че гневът и чревоугодието са сред седемте смъртни гряха. В медиите, за съжаление, не говорим много за тях …
После се възгордях. Точно на всички нас тук не е нужно да обяснявам какво е това чувство понеже в медиите често се среща прекомерна самонадеяност на хора, които се мислят за повече от останалите. Даже си помислих дали да не се обадя на някои владици в България да им се похваля как съм заключен в Божи гроб. Но мобилният ми нямаше покритие. За щастие Господ намира начин да помага да поукротим гордостта си …
Макар да продължавах да изпитвам чувство за превъзходство … Конкуренцията я нямаше тук … а какви само медийни звезди бяха в същата група и как щяха да ми завиждат, както аз бих завиждал. Никак не е лесно да приложиш в живота казаното в Библията: “Който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб” …
С настъпването на нощта невъзможността да се похваля ме доведе до отегчение, ленно приседнал на пейката до стълбите за арменския храм. Отегчението също е познато в медиите, защото в тях също като в други житейски сфери е пълно със случайно попаднали хора, за които тази работа е досада, а не призвание.
И ето, че мислите ми бяха поели в посока да съдя другите, което вече ме отвеждаше към озлобление … Но за злобата, превръщаща се в омраза, няма смисъл да говоря тук, защото точно медиите сме най-честото поле на избуяването на злоба и омраза, които безотговорно понякога усилваме и така предаваме на целия ни народ озлоблението между водачите на България …
Внезапно в цялата черква светнаха прожектори. Оказа се, че не съм единствен външен, освен Божиите служители на Божи гроб. Някакъв знаменит израелски фотограф беше получил разрешение да снима на спокойствие, за да издаде фотоалбум. Запознахме се и тръгнах да снимам с мобилния навред - от Голгота до пъпа на света - без тълпи, без заграждения, с ярка светлина. Реших, че мога да спечеля като и аз издам фотоалбум. Но батерията на мобилния ми свърши и Господ ме предпази от
змията на сребролюбието … Но в медиите не винаги успява да ни предпази от този корен на всички злини и алчни избираме да мислим за информацията като за пазар, а не като за човешко право …
Свободен от връзка с външния свят и камера, преди полунощ вече изпитвах само доволство. Не знаех, че мога да получа много повече, както често в медиите не успяваме да се задълбочим до истински важните неща.
До онзи момент не бях си и помислил, че всъщност мога да бъда цяла нощ сам вътре в гробницата, където обичайно поклоници и туристи остават секунди. Останах часове коленичил пред топлия мрамор, на който сякаш до скоро беше лежал Господ и чието ухание още се усещаше. С разтуптяно сърце, отмалял, замаян, унесен … От омаята ме вадеше само гръцкият отец, който влизаше да долива масло в кандилото, правейки ми благосклонен знак да си стоя спокойно …
Чувах вътре в мен въпроса, който Иисус задавал на кръста - “Защо ме остави, Господи?”
Чувах отвън от различните параклиси нелепата среднощна какофония на гърците, арменците и коптите, които се надвикваха в молитви към Него под доминиращия орган на католиците … Това не беше по-различна какофония от тази в медиите ни, в които непоносимо се надвикват много лъжемесии … А и българите трябва да признаем, че имаме голямо затруднение да следваме Завета на покровителя на народа ни Свети Йоан Рилски да се стараем да живеем “единодушно и единомислено”. На тези срещи български медии от целия свят показваме, че този Завет може да бъде изпълнен …
Защо Господ ме беше оставил онази нощ заключен в Божи гроб … Като благословление, предупреждение, изпитание? … В медиите често оставаме с въпроси без отговори … Но всеки човек обичайно точно в нощите в мир със себе си намира отговора на въпроса за най-важното в живота ...
На следващия ден пак опитах да бъда вътре в Божи гроб през нощта. Но закъснях и портата вече беше заключена. Този урок всички журналисти знаят - не трябва да пропускаме мига …
Но често в злободневието медиите пропускаме да показваме, че хората трябва да сме благодарни на Господ за миговете, които ни е дал. Да сме благодарни на Господ за живот, здраве, храна, вода, лекарства, образование, сигурност, мир, свобода … За знанието, което можем да имаме чрез образованието в училищата и чрез информацията в медиите …
Медиите сме онзи посредник, който трябва да разпространява знание за вечните ценности отвъд злободневните вълнения на човека … Да потискаме греховното и да показваме добродетелите - целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие, смирение … Да не допускаме на територията си митарства като празнословието, лъжата, клеветата, очернянето, ненавистта, злобата, коравосърдечието …
За да го правим, обаче, журналистите трябва преди всичко да бъдем добри хора … по-скоро да бъдем водени от доброто у себе си, защото всеки човек е създаден от Господ добър и с право на избор дали да служи на доброто или на злото.
Тази наша среща в Светите земи трябва да ни помогне българските медии да разпространим три важни знания.
Първото е за спасяването на българските евреи преди 80 години и за мъката и отдаването на почит към онези евреи по света, които не са били спасени. Тази мъка прави още по-значимо делото на спасителите в България - държавници начело с взелия решението за спасяването цар Борис Трети и поискалите го водени от Димитър Пешев депутати, духовници начело с екзарх Стефан и митрополит и бъдещ патриарх Кирил, интелектуалци като журналиста Димо Казасов и граждани. Защото, както ще прочетем върху медала на Яд Вашем, присъждан на праведниците-спасители, сред които са и 20 българи: “Ако спасиш един човешки живот, все едно си спасил целия свят”. А българските държава, православна църква и народ са спасили близо 50 хиляди.
И всички българи винаги сме съжалявали и тъгували за онези 5 860 129 евреи, които не бяха спасени от концлагерите в хитлеристка Германия според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста, където в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Друга нула срещу друга страна в таблицата на Яд Вашем няма (https://www.yadvashem.org/holocaust/faqs.html).
Другото знание е за вековното присъствие на духа на българите в този Божи град, където предците ни дори през годините на турското робство са идвали на поклонение, за да станат хаджии като най-висш израз на принадлежност към православното християнство. Знание, което трябва да доведе до завръщане на българите със свое молитвено място, каквото според различни източници е имало на Божи гроб преди и каквото имат днес в Йерусалим други народи. Българските медии можем да помогнем на Българската православна църква заедно с българската държава да възстановим българското присъствие тук. Стъпка към българското завръщане в Йерусалим беше молебена снощи, отслужен за първи път на български език на Голгота от българския митрополит Антоний за началото на нашата среща. Защото медиите сме и посредника, който предава полученото от предците ни на наcледниците им и носим отговорност за съхраняването на вяра, език и род, с които сме се родили.
Но най-важното знание, което медиите трябва да пренесем от Светите земи към българите е за истински важното в живота на човека - мира и любовта. Защото в примера със спасяването на българските евреи откриваме как човек, воден от любов към ближния, спасява друг човек и така постига спасение на собствената си душа. А размирните дни на нашата среща, в които близо до България бушува война, както и земите на провеждането ѝ, белязани от хилядолетни битки за притежаването им, ни напомнят, че сред най-значимите вечни ценности е мирът и затова Иисус Христос е наредил миротворците сред блажените. Дано разговорите ни улеснят намирането на начина българските медии по света да утвърждават мир и любов вместо да насърчават вражди и омраза. Защото това е пътят към спасението. И за всяка крачка по него трябва да сме благодарни на Бог.
