site.btaЕнергийните характеристики на сградите във фокуса на ЕП

Европейският депутат Радан Кънев (ЕНП/ДБ) е докладчик в ЕП по Директивата за енергийните характеристики на сградите от страна на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI).

Докладът му беше приет от ENVI в началото на октомври, предстои разглеждането на доклада и директивата в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на ЕП, която е водеща по темата. 

Преразглеждането на Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) е част от пакета „Подготвени за цел 55“ на Комисията и допълва другите компоненти на пакета, предложен през юли 2021 г. като определя визията за постигане на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г. Тя е ключов законодателен инструмент за постигане на целите за декарбонизация до 2030 г. и до 2050 г. В нея се доразвиват ключовите компоненти на трите приоритетни области на стратегията за вълната на саниране — сградите да станат по-екологични, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот, включително намерението да се предложат задължителни минимални стандарти за енергийните характеристики след оценка на въздействието, разглеждаща техния обхват, график, навлизане и съпътстващи политики за подкрепа.

В доклада си, с предложените промени, Радан Кънев обръща сериозно внимание между диспропорциите в състоянието на сградния фонд между различните европейски региони. Предложенията му са насочени в защита на интереса на гражданите от страните от Източна Европа, особено България, в които има най-висок ръст на заплашени от енергийна бедност граждани.

На сградите се дължат 40 % от общото потребление на енергия и съответния дял от общите разходи на домакинствата и 36 % от свързаните с енергията емисии на парникови газове в ЕС. Поради това сградният фонд е от жизненоважно значение за постигането на неутралност на мрежата през 2050 г. Освен изпълнението на международните ангажименти за опазване на околната среда, един сграден фонд с по-висока енергийна ефективност води до подобряване на енергийната сигурност и намаляване на вноса на енергия в ЕС, по-ниски сметки за енергия за потребителите, по-здравословни условия на живот, както и до по-голям растеж, авангардни технологии и работни места, създадени в Европа.

Няколко предизвикателства стоят пред възможността на усвояване на пълния потенциал за икономии на енергия.  Сред тях са сложното взаимодействие между законодателството на ЕС, националните строителни норми, икономическите и финансовите пречки и различаващата се структура на собствеността на сградния фонд в държавите членки (несъвместими стимули) оставя основното саниране – което намалява потреблението на енергия с най-малко 60 % – с 0,2 % годишно от сградния фонд.

Санирането е от ключово значение за намаляване на енергийното потребление на сградите, на емисиите, както и на увеличаващите се сметки за енергия. Съгласно съобщението относно вълната на саниране са необходими 275 милиарда евро допълнителни инвестиции годишно, за да се постигне приносът на санирането на сградите към целта за намаляване на емисиите до 2030 г. с 55 % емисии на парникови газове в сравнение с 1990 г. Тези разходи могат да се поемат ежедневно от европейските граждани: наематели – както млади, така и възрастни – или еднофамилни домакинства.

В доклада си, Радан Кънев затвърждава убеждението си, че преобразуването на сградния фонд на ЕС ще бъде успешно само с широка подкрепа на гражданите на ЕС. За да направи санирането по-привлекателно, той предлага нови инструменти за финансова подкрепа – т.нар. „разходопокривни“ финансови схеми, които гарантират, че сметките за погасяване на заема никога не надвишават икономиите на енергия.  „Финансова схема Pay-as-you-Save“ означава схема за заем, предназначена изключително или единствено за подобряване на енергийната ефективност, гарантираща, че разходите за изплащане на заема не надвишават спестеното от енергия средно месечно или годишно. На този принцип трябва да се гарантират социална справедливост и икономическа привлекателност и трябва да се разглежда като съпътстваща мярка, без да подкопава общите амбиции за климата. Комисията следва да гарантира, че при установяването на стандарти за плащане според спестяването приоритетите, определени в Европейското законодателство за климата и стратегията „Вълна от обновяване за Европа – екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на живота“ не са застрашени. 

Наред с финансирането, създаването на достъпни и прозрачни инструменти за консултации и административна помощ, като например обслужване на едно гише, които да предоставят интегрирани услуги или посредници за енергийно саниране, както и прилагането на други мерки и инициативи, като например посочените в инициативата на Комисията „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“, са абсолютно необходими, за да се осигури правилната благоприятна рамка и да се премахнат пречките пред санирането. Обслужването на едно гише трябва да разполага с възможности за подпомагане на санирането на многофамилни жилищни сгради и частни жилища под наем, като особено внимание се обръща на собствениците на жилища с ниски доходи и уязвимите собственици. 

Държавите-членки трябва да гарантират, че паспортът за саниране не създава икономическа или неикономическа бариера за собствениците на сгради, особено за домакинства с ниски и средни доходи, уязвими клиенти и др. 

В приетия от ENVI доклад, Радан Кънев предлага като индикатор за постигане на целите на Директивата и Европейския Зелен пакт да се стимулира основното саниране  на повече от 35 милиона сгради и създаване на до 160 000 работни места в строителния сектор. Комисията следва да създаде специфични за сектора партньорства за енергиен преход в строителния сектор, като обедини ключови заинтересовани страни.

Той добавя икономически гаранции по отношение на изискванията за основно саниране на сградите с нулеви емисии, считано от 2030 г. Това саниране следва да преобразува дадена сграда в сграда с нулеви емисии или да гарантира най-добрите резултати, които биха могли да бъдат предвидени за саниране в размер до 50 % от стойността на съответната сграда. На уязвимите домакинства и собственици с ниски доходи следва да се даде ясен приоритет, когато става въпрос за финансова подкрепа и техническа помощ. Тъй като тези групи живеят в сгради с най-лоши характеристики, като докладчик Радан Кънев променя определението на ЕК за клас G (сгради с най-лоши характеристики) от „последните 15 %“ на „най-малко последните 15 %“.

Тъй като принципът „енергийната ефективност на първо място“ е в основата на една система с по-кръгова икономика, Комисията следва да обърне по-голямо внимание на строителния сектор, на който се падат повече от 40% от крайното енергопотребление в Съюза, без да споменаваме, че 75% от сградите в Съюза все още са енергийно неефективни. При по-добро интегриране на принципа на кръговост в строителния сектор инфраструктурните и техническите възможности на сградите в един общ цялостен подход биха могли да им осигурят по-дълъг експлоатационен живот, както и по-ниско енергопотребление, като същевременно се определят конкретни пътища за декарбонизация и отстраняване на замърсяването в този сектор.

Евреопейският жилищен фонд е много разнообразен по отношение на своята възраст, размер, ползване, равнище на изолация, източници на отопление, потребление и достъп до енергия. Един универсален подход към декарбонизирането на сградите няма да отговори на нуждите на потребителите и няма да преодолее опасенията във връзка с декарбонизацията. Необходима е по-прецизна и специализирана стратегия, в която се вземат предвид както местните фактори, така и тези на равнището на системата. Радан Кънев въвежда разглеждането на тези фактори, както и възможността за различен подход по отношение на историческите сгради и даването на приоритет на санирането на обществени сгради като училища и болници. Европейската комисия следва да установи технически насоки относно историческите сгради, за да улесни и гарантира прилагането на настоящата директива, като същевременно опазва културното наследство. 

Съществува спешна необходимост да се намали зависимостта от изкопаеми горива в сградите и да се ускорят усилията за декарбонизиране и електрифициране на потреблението им на енергия. За да се даде възможност за рентабилно инсталиране на слънчеви технологии на по-късен етап, всички нови сгради трябва да бъдат „готови за слънчева енергия“, т.е. проектирани да оптимизират потенциала за генериране на слънчева енергия въз основа на слънчевото излъчване на обекта, което позволява ползотворното инсталиране на соларни технологии без скъпи структурни интервенции. Освен това държавите-членки следва да гарантират разполагането на подходящи слънчеви инсталации в нови сгради, както жилищни, така и нежилищни, и в съществуващи нежилищни сгради. За да се използва ефективно потенциалът на слънчевите инсталации в сградите, държавите-членки следва да определят критерии за прилагане и възможни изключения от разполагането на слънчеви инсталации в сгради в съответствие с оценения технически и икономически потенциал на инсталациите за слънчева енергия и характеристиките на сградите, обхванати от това задължение.

Разглеждането на връзката вода-енергия е особено важно за справяне с взаимозависимото потребление на енергия и вода и нарастващия натиск върху двата ресурса. Ефективното управление и повторната употреба на водата може да има значителен принос за спестяването на енергия, осигурявайки климатични, но също и икономически и социални ползи.

Инвестиционните проекти за нови сгради трябва да отчитат техническата, екологичната и икономическата осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации и системи за:

а) децентрализирано производство и потребление на енергия от възобновяеми източници;

б) високоефективно комбинирано производство на топлина и електроенергия;

в) централно или локално отопление и охлаждане, включително пълно или частично използване на възобновяема енергия;

г) термопомпи;

д) централизирано отопление или охлаждане, монтирано хоризонтално над всеки етаж;

е) битова гореща вода.

Не на последно място, в доклада се обръща внимание на връзката между качеството на живот, здравето и качественото строителство и поддържане на сградите. В днешно време хората прекарват значително време на закрито. Пандемията засили концепцията за работа и живот на едно и също място. Според оценките десетки милиони европейци страдат от лошо качество на въздуха в закрити помещения. За това може да има няколко причини, като например плесен или влага. 

В доклада си Радан Кънев предлага цялостно определение за качеството на въздуха в помещенията. Лошата вентилация в затворени закрити пространства е свързана с повишено предаване на инфекции на дихателните пътища като грип, туберкулоза и риновирусна инфекция. Последните години показаха, че разпространението на SARS-CoV-2 е особено ефективно в затворени пространства. Следователно качеството на въздуха в помещенията е от ключово значение за предотвратяване на разпространението на болести, предавани по въздуха. Системите за отопление, вентилация и климатизация могат да осигурят добро качество на въздуха в помещенията и да намалят предаването на болести в затворени вътрешни пространства чрез увеличаване на скоростта на обмен на въздух, намаляване на рециркулацията на въздуха и увеличаване на използването на външен въздух и използване на подходящи видове филтър. 

Пълният текст на доклада вижте ТУК