БХК настоява за по-широк съдебен контрол върху отказите да се образуват досъдебни производства
Днес Венецианската комисия публикува свои оценки за българските законопроекти, свързани с въвеждането на механизъм за контрол и разследване на главния прокурор, както и за съдебен контрол на отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. Тези законопроекти бяха предоставени за оценка на комисията от сегашното българско правителство през лятото на 2022 г.
Измененията са в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт. Те са свързани с проблемите, установени от Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България, както и по няколко други групи дела.
Венецианската комисия e на мнение, че с приемането на тези изменения може да се засили отговорността на главния прокурор и да даде важен принос за реформата на българската наказателноправна система.
В същото време Венецианската комисия счита, че по-добрата отчетност на главния прокурор не може да бъде постигната само чрез промяна на правилата за наказателно разследване, а се налага по-цялостен подход, включващ преразглеждане на институционалната структура на Висшия съдебен съвет и неговата прокурорска камара, както и ограничаване на функциите на прокуратурата извън наказателноправната сфера.
Венецианската комисия отново подчертава, че трябва да бъде намалено мнозинството, необходимо за вземане на решение за отстраняване на главния прокурор от Пленума на Висшия съдебен съвет за дисциплинарни нарушения. Дисциплинарната процедура спрямо главния прокурор следва да бъде разработена по-подробно в законодателството.
Според Комисията е необходимо да се разграничат по-ясно правомощията на Инспектората и на Висшия съдебен съвет, за да се гарантира, че Инспекторатът не навлиза в конституционно определения мандат на Висшия съдебен съвет по въпросите на дисциплината и съдебните назначения.
Венецианската комисия препоръчва на българския законодател да започне с преразглеждане на начина на избиране и назначаване на главния инспектор и на инспекторите. Необходимо е да се гарантира, че съдебната власт, чрез Висшия съдебен съвет, ще участва в този процес, като номинира кандидати и взема решения относно отчетността на инспекторите.
Венецианската комисия прави следните по-важни препоръки, свързани с механизма за контрол на дейността на главния прокурор и за институционалната реформа на Висшия съдебен съвет:
- промените следва да регламентират ситуации и процесуални последици, при които ad hoc прокурор може да бъде временно или постоянно отстранен;
- измененията следва да определят обхвата на общия йерархичен прокурорски контрол и да се уточнят необходимите изключения и процесуални гаранции за ad hoc прокурора;
- да бъде въведен механизъм за отсяване на явно неоснователни жалби срещу главният прокурор.
- правомощието да прави предложения за изменение и допълнение на кодексите за етично поведение не следва да се ограничава само до Инспектората към Висшия съдебен съвет.
- Срокът за приемане от съответните камари на Висшия съдебен съвет на двата Кодекса за етично поведение следва да бъде удължен, за да се осигурят смислени дискусии по разпоредбите на тези кодекси;
- Инспекторатът да не се натоварва с организиране и провеждане на антикорупционни обучения, както и обучения за почтеност, независимост и конфликт на интереси.
Български хелзинкски комитет подкрепя препоръките на Венецианската комисия, свързани с установяване на механизъм за контрол и разследване на действията на главния прокурор. Измененията в законопроекта с цел тяхното съобразяване не са големи и те трябва да бъдат направени.
В същото време БХК със съжаление констатира, че Венецианската комисия одобрява подхода на законопроекта на съдебен контрол да подлежат само отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства, които са свързани с тежки престъпления. Подобна уредба е неудовлетворителна. Тя не отговаря на изискванията на Комитета на министрите за ефективен съдебен контрол върху отказите да се образуват досъдебни производства в случаи на полицейско насилие, които той формулира в рамките на прегледа на групата дела Великова срещу България. Тези случаи представляват по правило леки престъпления.
Сегашната установена практика е за тежките престъпления, свързани с полицейско насилие, да се образуват досъдебни производства. Тяхното прекратяване подлежи на съдебен контрол. От тази гледна точка въвеждането на съдебен контрол върху отказите да се образуват досъдебни производства само при тежки престъпления няма да доведе до съществена промяна в правоприлагането. Такава би се постигнала, ако на съдебен контрол подлежат отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства и при леки престъпления, които са и най-масови.
Изследване на БХК през 2021 г. показа, че всеки трети лишен от свобода е бил малтретиран от полицията по време на полицейското задържане или вътре в полицейското управление. Отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства в такива случаи ще остави основната част от полицейското насилие под контрола само на прокуратурата, както досега, тоест, в основната си част безнаказано.
news.modal.text
