site.btaКристиан Вигенин, БСП: Блокажът на парламента работи за тези, които искат да го покажат като излишна институция

Не мога да допусна моята кандидатура за председател да е обект на договорки и затова това е последното гласуване, в което участвам

Реч на народния представител и заместник-председател на БСП Кристиан Вигенин от трибуната на Народното събрание

Сигурно всеки от вас следи какво се случва и по телевизиите, как се реагира на това, което прави Народното събрание вече трети ден. Сигурно виждате какво става в социалните мрежи. Първият ден някой говореше, че ще ни изгонят със сопи, сега вече третият ден ситуацията е още по-лоша. Вече дори не предизвикваме омраза, предизвикваме подигравки.

Парламентът е напът да се обезсмисли отново и колкото всеки от нас да иска да бъде верен на своите избиратели, така както го разбира, колкото и иска да не разочарова тези, които са го изпратили тук с подкрепа на кандидат от друга политическа сила или кандидат, който може би не отговаря съвсем на изискванията, така както си го представят, всеки един от нас в тази кампания разказваше на избирателите си какво ще направи, когато влезе в Народното събрание – какви законопроекти ще внесе, как ще гласува. И то е свързано не само с това, дали ще има или няма да има правителство, защото след всеки един избор едни остават опозиция, други са управляващи. Но дори, когато си опозиция, един работещ парламент ти дава възможността да покажеш своето лице, своя образ, да защитиш това, за което са те изпратили тук избирателите. 

За да се случи всички това обаче, парламентът трябва да започне да работи. Блокажът още на първото заседание, за съжаление, работи за тези, които искат да покажат, че парламентът е излишна институция, че парламентът, въпреки правомощията, които са му дадени по Конституция, не е в състояние да работи. И малко повече от това, сигурно милиони хора са загубили живота си, борейки се за това народите да бъдат представени и те да решават чрез парламентите. Ние сега сме напът да убием парламента, но още по-лошото е, че обезсмисляме и себе си по този начин. Защото съвсем нормално е хората утре да кажат: „А за какво са ни тези партии всъщност?“ 

Да не си мислят и колегите от „Български възход“, които сега за първи път влизат в парламента, тях и ги няма сега, но го казвам, защото вчера се опитаха да се разграничат от нас – няма разграничение. В коментарите всички 240 народни представители сме в кюпа. Кой е добър, кой е лош, в момента няма абсолютно никакво значение. С приказки не можем да покажем, че едните са по-лоши от другите или едните са по-добри от другите. Хората ни мразят, скоро ще започнат да ни презират, затова че не сме в състояние да решаваме проблемите им. На общо основание, без значение кой се чувства по-близък, по-виновен и по-невиновен. За да излезем от това, парламентът трябва да заработи. И да заработи по начин, по който да покаже, че е полезен парламент. Да, сигурно ще има спорове, ще има караници, често се стига и до обиди даже, но въпросът е какъв продукт можем да произведем.

Имам усещането, че някои от политическите групи сякаш предпочитат изобщо да няма парламент – да тръгнем директно към избори. Сигурно и това е разбираемо донякъде. Обаче дали можем да лишим България от милиардите по Плана за възстановяване и устойчивост? И каква е гаранцията, че след следващите избори ще бъде по-различно? Според мен гаранцията е, че ще бъде още по-зле и по-трудно. Можем ли да лишим българските граждани от това да приемем един адекватен бюджет на държавата, в който да приемем по-висока минимална работна заплата, по-високи доходи, компенсация на инфлацията? Защото ние не сме в нормална среда. В ситуация на висок икономически растеж, на ниски дефицити, на ниска инфлация, сигурно можем да си позволим държавата в първите месеци на следващата година да работи със сегашния бюджет. Но вие добре знаете, че това сега не е възможно по този начин. 

Също ми се иска да погледнем към това какво може председателят на Народното събрание. Сигурно в друга ситуация да бъдеш председател на Народното събрание е голяма чест, все пак това е по Конституция най-важната институция в държавата. Аз мисля, че вече не сме в такава ситуация след четвъртите избори и особено след тези три дни. Ние от „БСП за България“ поехме сериозен политически риск да излъчим кандидатура. В още по-голяма степен аз персонално поемам голям политически риск, кандидатирайки се за поста председател на Народното събрание от позицията на пета политическа сила. Защото аз съм човек със сериозен вече политически и парламентарен опит. Знам какво е да си тук на това място, да се вземат решения, които ти не одобряваш, но трябва да си сложиш подписа под тях. Моят подпис би стоял под решения, срещу които е моята парламентарна група и ние не можем да им повлияем. Но за нас е важно парламентът да започне да работи.

Вие ме познавате. Вие знаете, че в критични ситуации и в предишни парламенти, и в последния, в който бях част от мнозинството, съм намирал начин да направя така, че парламентът да стига до решение. Това е основната мотивация, която имах, съгласявайки се да се кандидатирам за тази позиция. Защото за мен не е важен толкова постът, а какво правиш с този пост и можеш ли да направиш така, че да се стига до конкретни решения, до резултати. Защото това е нашата задача. 

И възможността председателят да организира дейността е много важна от тази гледна точка. Уважавам идеята на „Възраждане“ кандидатът да няма особен политически и парламентарен опит, но ние не сме в ситуация, в която можем да си позволим това. Нямаме време председателят на парламента да се учи какво е парламент, как работи, тепърва да се запознава с хората и т.н. Ако имахме четири години пред нас, разбира се. Но ние имаме в най-добрия случай най-много няколко месеца, така както изглежда днес. 

Затова аз бих предложил, защото има значение как председателят си представя работата на Народното събрание, да направим така, че председателят и заместниците да работят в условия на консенсус. Да направим така, че заместник-председателите от двете основни парламентарни групи винаги да бъдат горе отпред, а останалите да се въртят на всяка седмица. С други думи, всеки един заместник-председател да участва активно в работата на парламента. Това е важно, защото в тази ситуация всеки трябва да бъде съпричастен към това, което се случва. 

Народното събрание е това, което определя дневния ред. Председателят е просто един посредник, който предлага проект и оттам нататък първо председателският съвет, а после Народното събрание решава какво да влезе в дневния ред. Това, с което мога да се ангажирам е всяка парламентарна група да вижда своите предложения в първоначалния дневен ред. Оттам нататък е работа на мнозинството с какво точно ще се занимава Народното събрание. Защото, ако имаше ясно мнозинство е по-различно. Сега трябва да намерим формата, под която да работим в диалог и по-възможност в консенсус.

Ще завърша с това, че ние се познаваме. Като говорим за политическите рискове, едно от първите неща, които попитаха колегите, е какво ще стане, ако бъда избран с гласовете на ГЕРБ и на ДПС. Вижте, ние сме в ситуация, в която тези неща трябва да останат на заден план. Да, това е риск за БСП и за мен персонално. Но аз бих искал да припомня на колегите от ГЕРБ, ако си спомнят едни по-предишни парламенти, когато беше българското председателство. Казвам го за тях, защото ние най-много конфликти сме имали с ГЕРБ в годините. Тогава ГЕРБ пое риска председател на Комисията по европейски въпрос и контрол на европейските средства да бъда аз и вие добре знаете, че независимо от споровете, които имахме в пленарна зала, когато ставаше въпрос за нашето лице пред Европейския съюз и целите, които трябва да постигнем, работихме отлично заедно и част от народното представители са тук, защото беше за България. Мисля, че сега можем да направим така, че когато става въпрос за България, за българските граждани, да се концентрираме върху важните неща. 

И аз се обръщам към всяка една парламентарна група за подкрепа. Но заедно с това завършвам със следното – моето избиране и моята кандидатура не може да бъде обект на някакви парламентарни и партийни договорки по законопроекти, по отказ от политики или подкрепа за определени политики. Това не мога да го допусна. Затова казвам, че това гласуване, което предстои, е последното, в което участвам. Ако ме подкрепите, казах ви какво можете да очаквате от мен, а и знаете, защото аз не съм неизвестна величина. Ако не, ще търсим след това някакво друго решение, но се опасявам, че прозорецът на действие все повече се свива и за съжаление, вървим по улея на един сценарий, който не е добър за парламента, не е добър за България и е непредвидим като дългосрочни последици. Затова още веднъж, моля за вашата подкрепа, за да го избегнем.

Линк към новината на официалния сайт на БСП:

https://bsp.bg/news/view/23335-kristian_vigenin_bsp__blokajyt_na_parlamenta_raboti_za_tezi_koito_iskat_da_go_pokajat_kato_izlishna_institutsiya.html