site.btaВъв ВКС бе образувано тълкувателно дело по въпрос за неналагането при някои престъпления по транспорта на кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност 

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 1/2022 г. за приемане от Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса:

„Разпоредбата на чл. 343г от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК изключва ли приложението на чл. 55, ал. 3 от НК в случаите, в които основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК е определено при условията на чл. 55 от НК?“

Тълкувателното дело е образувано след постъпило искане от главния прокурор, в което се обосновава наличието на противоречива съдебна практика.

Според чл. 343г от НК във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 (да се упражнява определена професия или дейност).

Съгласно разпоредбата на чл. 55 от НК, при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел или го заменя. В ал. 3 се казва, че в тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

В искането се посочва, че според една част от съдебните състави под „всички случаи“ нормата на чл. 343г от НК визира всички престъпления по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК, като изброяването им в една обща разпоредба е законодателен похват, целящ законодателна икономия. Целта е да се обхванат всички възможни хипотези на изброените престъпни състави на транспортни престъпления, но не и да се дерогира общото правило на чл. 55, ал. 3 от НК. Предвид това, според тази група съдебни актове „всички случаи“ не изключва възможността разпоредбата на чл. 343г от НК да не бъде приложена на основание чл. 55, ал. 3 от НК, когато наказанието се определя при условията на чл. 55 от НК. Аргументите в защита на тази теза произтичат и от обстоятелството, че нормата на чл. 55 от НК е общо правило за индивидуализиране на наказателната отговорност, намиращо приложение във всички случаи, при които са налице предпоставките ѝ, освен ако не е изрично изключено по преценка на законодателя.

Други съдебни състави застъпват противоположната теза. Според тях разпоредбата на чл. 343г от НК е специална по отношение на чл. 55, ал. 3 от НК, поради което я дерогира. Предвид това, приложението на чл. 55, ал. 3 от НК е изключено във всички случаи, в които е извършено някое от престъпленията, посочени в чл. 343г от НК. Това се обосновава и от обществената необходимост да бъде осигурена безопасността на движението по пътищата, като задължително се отстрани за определен срок всеки, който е извършил транспортно престъпление с оценена от законодателя висока степен на обществена опасност.