site.btaСофийски фестивал на науката

Дванадесетото издание на Софийския фестивал на науката ще се проведе на 8 и 9 октомври в "София Тех Парк" с паралелна филмова програма в Дом на киното. Освен временната промяна на периода на провеждане на фестивала, новост тази година е и решението на екипа да проведе Училищната програма в рамките на целия месец октомври. 

Софийският фестивал на науката е част от Календара на културните събития на Столична община.

Програмата вижте на: https://beautifulscience.bg/programa.

Вход в залите за събития става само срещу предварително резервирани пропуски или закупени билети и не по-късно от 10 минути след началото на събитието. Всички събития за деца и голяма част от програмата за смесени публики е безплатна, а малка част от събитията са с вход от 5 лв.  Билети и безплатни пропуски могат да се резервират на сайта на фестивала www.sofiasciencefestival.bg.

Събития, които са на английски език, са с осигурен превод на български, но посетителите, които се нуждаят от превод трябва да предвидят време да получат устройства за симултанен превод преди началото.

Официалното откриване ще се състои на 8 октомври от 11:00 до 11:30 ч. в Зона „Големият взрив“ с участието на официалните гости, а закриващото събитие „Дванадесет, дузина, 12“ ще започне в 20:30 ч. на 9 октомври в Зала „Космос“ и ще докаже за пореден път, че всяко проявление в ежедневието ни, дори поредното издание на фестивала, може да се разкаже през призмата на различни науки.

Акценти в програмата през 2022 г. включват:

Тема КОСМОС:

· „Зеленикаво-син залез на Марс и скритият Климт“ от австрийския професор Франц Ренц от Института по неорганична химия в Университета Лайбниц в Хановер и участник в роувър мисията на NASA Експлорейшън;

· „На ръба на пространство-времето: как зърнахме черна дупка“ от американеца д-р Доминик Пеши, астрофизик от Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън, участвал в първото заснемане на черна дупка;

· „Погледни нагоре“ от британеца Саймън Уот, биолог, автор, комуникатор на науката и телевизионен водещ;

· „Ad Finem – пътуване до края на времето“ от българите д-р Петър Ефтимов, ветеринарен лекар и молекулярен биолог, преподавател в катедра „Клетъчна биология и биология на развитието“ към Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски, и доц. д-р Владимир Божилов, преподавател в катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“;

· „Лицето на черната дупка“ от Никола Каравасилев, преподавател по физика и астрономия, ръководител на отбори по споменатите дисциплини и природни науки, и редактор на списание “Природни науки в образованието”;

Тема ЗА УЧЕНИТЕ С ЛЮБОВ:

· „Научната карта на България“ с участието на акад. Николай Денков, Даниел Лорер и Теньо Попминчев;

· „От любопитство към откритията“ на Интерактивния научен клас на ДНК;

· „Моят път в науката“ - проф. Пройкова, ръководител на Лабораторията за високопроизводителни изчисления в "София Тех Парк" и преподавател във Физическия факултет на Софийския университет, и проф. Леандър Литов, ръководител на колектива на СУ в ЦЕРН, в разговор с журналиста Борислав Лазаров;

· „Христо Пимпирев. Антарктическият стопаджия“ – представяне на биографичната книга на Ръководителя на българската антарктическа мисия;

· „Разбий професора“ - доц. Любомира Николаева-Гломб, лекар и вирусолог, доц. Милена Георгиева, молекулярен биолог, доц. Владимир Божилов, астрофизик, и проф. Милен Богданов, химик, се изправят пред въпросите на деца и младежи, водени от младите журналисти от портала за новини на детски език „Вижте“.

НАШАТА ПЛАНЕТА:

· „Извънземните следи върху релефа на Земята“ и „Човешкият отпечатък върху българската природа“ на основателя на Географ БГ и главен асистент в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ д-р Димитър Желев;

· „Как виждаме промените на климата от Космоса“ на гл. ас. д-р Евгения Сарафова, преподавател по дистанционни изследвания на Земята, географски информационни системи и картография в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и съосновател на Географ БГ;

· „От Арктика до обезлюдените села в България“ на д-р Гергана Даскалова, доктор по екология от Единбургския университет

ПО-ЗДРАВИ:

· „Защо умираме“ на британеца Саймън Уот;

· „Истината за затлъстяването“ на доц. Теодора Ханджиева-Дърленска от МУ-София, лекар с две докторски степени в България (2009) и в Дания (2011) в областта на фармакологията и хранене и затлъстяване;

· „Вдишай, издишай: колко е важен чистият въздух“ с участието на Борис Яначков, докторант в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН, проф. д-р Анжелика Великова, ръководител Катедра „Социална медицина“ във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет – София и експерт в лекарската мрежа „Въздух за здраве“ и гл. ас. д-р Николай Христов, преподавател в катедра „Геология и проучване на полезните изкопаеми“ в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и експерт в Овергаз;

· „Изкуствена утроба“ с участието на д-р Радко Тоцев, акушер-гинеколог в специализираната АГ болница „Майчин дом“ и Георги Караманев, журналист и програмист, създател на „Дигитални истории“;

ТЕХНОЛОГИЧНИЯТ НИ СВЯТ:

· „Бъди сам лаборатория“ с участието на проф. Людмил Антонов от Института по електроника към БАН и носител на голямата награда „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката за 2021 г., и д-р Цанислава Генова от лабораторията по „Биофотоника“ на Института по електроника;

· „Многото лица на наноматериалите“ на проф. д-р Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН;

· „Плазмата-супергерой“ с доц. Йована Тодорова от Катедрата по Обща и приложна хидробиология, Биологически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ и гл. ас. д-р Пламена Маринова-Драгозова от Лесотехническия университет, доктор по „Газови разряди и физика на плазмата“;

· „Къща от карти“ с участието на д-р инж. арх. Йежи Лонтка - архитект, дизайнер и изследовател в Архитектурния факултет на Вроцлавския университет по наука и технологии в Полша;

· „ИИ, нарисувай ми овца“ с Йордан Даракчиев - специалист по изкуствен интелект, програмист и астроном, Ивайло Петров – фотограф и дигитален артист, и Георги Караманев, журналист и програмист, създател на „Дигитални истории“;

· „Куче или кексче“ с д-р инж. Светлин Пенков, съосновател на компанията Ефемарай, ръководил един от екипите за машинно обучение на първата компания в UK, която получава правото да тества робо-колите си в Лондон и капитан на отбора по робо-футбол на Единбургския университет;

· „Фалшивите новини и алтернативните факти“ на футуролога доц. д-р Мариана Тодорова от Института по философия и социология при БАН;

· „Но ... Вината! Дадохме ли журналистиката на алгоритмите?“ с участието на Светослав Иванов – журналист, водещ на предаването „120 минути“, Самуил Петканов – създател на сайта „Не!новините“, Йордан Даракчиев – специалист по изкуствен интелект, програмист и астроном и модератор Георги Караманев, журналист и програмист, създател на „Дигитални истории“;

Още много заглавия и срещи с учени очакват посетителите в залите. Събитията са ясно профилирани по възраст, като някои от тях са за публика стриктно над 18 год., както и са указани събитията за семейна публика.

На фестивала посетителите могат да видят още:

· Изложба за жените учени на XX и XXI век от Украйна;

· Научна книжарница с издателство „Жанет 45“;

· Щандове с експерименти и демонстрации на институти на БАН, факултети на СУ, МУ–София, ТУ–София, УАСГ, МГУ, ХТМУ, София Тех Парк и много др.

· Зона „Големият взрив“ за експерименти на открито

· Зона „Наука“ с Националния СТЕМ център, проектите на Фонд „Научни изследвания“, и др.

· Паралелна научно-популярна филмова програма в Дом на киното

За най-малките посетители ще има множество работилници, в които от участват в експерименти, които ще могат да повторят и у дома.

За учителите има специална програма, в която ще могат да посрещнат в класната си стая учени през целия октомври по различни теми, съобразени с учебната програма. 

Екипът на фестивала ще бъде подкрепен от 35 млади доброволци ученици и студенти.

От 2022 г. Софийският фестивал на науката се организира от Фондация „Красива наука“, създадена от Британски съвет и Форум "Демокрит".