site.btaСъдът в Страсбург: Българските власти са нарушили правата на прогонените от Войводиново роми

Дори след като Съдът в Страсбург разпореди на българските власти да осигурят подходящо настаняване на бездомните, правителството отказа да изпълни това.

Със свое решение, публикувано днес, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът) със седалище в Страсбург установи, че българските власти са нарушили правото на личен и семеен живот (чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека) и на недискриминация (чл. 14 във връзка с чл. 8 от Конвенцията) на ромите, които в началото на 2019 г. бяха прогонени от пловдивското село Войводиново.

Тогава 56 български граждани бяха принудени да напуснат единствените си домове и селото заради ромския си произход . Местните власти и представители на тогавашното правителство на Република България не просто не опитаха да предотвратят това гонение, а го организираха и поощряваха. 

Прогонването бе провокирано от сбиване на 6 януари 2019 г. следобед между двама роми и 33-годишен командос от специалните сили. В резултат  командосът бе хоспитализиран за няколко дни. Извършителите бяха незабавно арестувани, обвинени и в началото на април 2019 г. осъдени. 

Инцидентът предизвика протест, подкрепен и от радикални расистки групи от Пловдив. На тяхна страна застава и кметът на селото, който предупреждава живеещите там роми да напуснат. 

Общо около 100 роми, сред които бременни жени, деца, възрастни хора и хора с увреждания напуснаха Войводиново в паническо бягство посред зима. Те намериха временен подслон при роднини, приятели, в бараки и изоставени постройки в Пловдив, в населени места в близост до Пловдив, а някои бяха принудени да отпътуват до населени места, които са на 300 и повече километра от града. 

Два дни след инцидента, на 8 януари, заместник министър-председателят Красимир Каракачанов от ултранационалистическата партия ВМРО-БНД посети селото и разпореди незабавно „разчистване“ на незаконните постройки във Войводиново, което доведе до събарянето на част от тях, а след намеса на кмета, водата и тока бяха спрени към цялата махала. 

Това направи връщането на хората по домовете им практически невъзможно, а дори тези, които искаха да се върнат, въпреки лошите условия и риска, бяха спрени от полиция по искане на местните власти. Опитите тези действия на властите да бъдат оспорени пред Административен съд – Пловдив и пред Върховния административен съд останаха без уважение.

На 1 април 2019 г. жалбоподателите подадоха искане до ЕСПЧ за привременни мерки във връзка с тежката ситуация, в която се намират. На 24 април 2019 г. Съдът разпореди привременни мерки относно 16 жалбоподатели, повечето малолетни деца, с което изиска да им бъде осигурено подходящо настаняване. 

Българското правителство обаче отказа да изпълни привременните мерки.

ЕСПЧ подчертава, че ромите от селото са били подложени на ситуация, която да предизвика страх у тях, както и че на по-късен етап не са могли да се завърнат в техните единствени домове, независимо от статута им на незаконни. Обръща и особено внимание на обстоятелството, че вицепремиерът Каракачанов е направил силно стигматизиращи и широко разпространени от медиите изявления колективно за ромския етнос. Става дума за репликата му „Циганите станаха много нагли“, в която през 2021 г. ВАС намери основание да се търси омразна реч. Спира се и на изявленията на кметовете на село Войводиново Димитър Тосков и на община Марица Димитър Иванов, че „общественото мнение е едно – връщане назад няма“, „ще има много неприятности в бъдеще, ако [се върнат роите в селото]“, „сега е време да се отърси България и да тръгнат“, „ще им платя транспорта от България до където решат“. ЕСПЧ установява, че подобна публична демонстрация на неприемане на ромите представлява реална пречка за тяхното мирно завръщане, предвид че подобни публични изявления на държавни органи дават основание за страха на жалбоподателите.

Съдът обръща внимание, че кметът на селото не е потърсил съдействието на полицията, за да осигури връщането на прогонените в домовете им, нито пък им е предоставил информация за социални услуги или друго съдействие за осигуряване на подслон. Въз основа на всичко това ЕСПЧ констатира, че кумулативният ефект от бездействието на различните компетентни органи – кметовете, полицията и прокуратурата – е довел до ситуация, в която всички жалбоподатели са били прогонени от дома си, като това бездействие не е било санкционирано в националните производства.

На жалбоподателите са присъдени общо 109 000 евро като обезщетения за неимуществени вреди, както и 9000 евро за разноски по делото. Пред съда жалбоподателите бяха представлявани от Българския хелзинкски комитет (БХК).

„Този случай е ужасяващ пример за това колко стихийни са антиромските настроения в българското общество и колко склонни са българските власти да се съобразяват с тях, вместо да им противостоят“, коментира адв. Диана Драгиева от програмата за правна защита на БХК.

„В решението си ЕСПЧ установява много сериозни пропуски в работата на съда и на прокуратурата“, коментира Красимир Кънев, председател на БХК. „След като е установено нарушението очакваме прокуратурата да разпореди разследване и да предприеме необходимото за ангажирането на наказателна отговорност на виновните“, допълни той. ♦