site.btaДоклад: България трябва да въведе правила за политическата реклама в интернет

Българският хелзинкски комитет, заедно с организации от Унгария, Италия, Нидерландия и Словения, участва в изготвянето на доклад относно регулацията на политическите реклами в ЕС. Документът препоръчва по-строги санкции за нарушаване на правилата за политическа реклама и повече прозрачност.

Докладът, със заглавие „Регулиране на политическите реклами в ЕС“ е дело на Правозащитната мрежа Съюз за граждански свободи за Европа (Либъртис) и има за цел да установи как е регулиран пазарът на политическите реклами в пет държави от ЕС, с особено внимание върху онлайн рекламите. Изтъкнати са някои от основните опасения, които могат да засегнат свободните и честни избори и други основни ценности, признати в Договора за Европейския съюз.

Политическата реклама е много ефективен начин за достигане до различни сегменти от потенциални гласоподаватели. Това е легитимна цел, защитена от правото на свобода на изразяване и свобода на информацията, и дори трябва да се насърчава, тъй като може да стимулира политическото участие и формирането на политически мнения. Въпреки това, за да се гарантират свободни и честни избори, за политическата реклама трябва да има ясни правила.

В частта за България се акцентира, че правилата за политическа реклама в страната не съответстват на нуждите на цифровата ера. Съществуващото законодателство поставя изисквания единствено към традиционните медии, което е крайно недостатъчно. В доклада се препоръчва България да въведе липсващата в момента уредба за политическата онлайн реклама, която да гарантира прозрачност на финансирането на политическите играчи и автентични послания, насочени към избирателите. Политическите субекти трябва да използват само официални профили и да премахват „неавтентично“ съдържание.

В подкрепа на тази препоръка е посочено, че според изследване на Алфа рисърч над 33% от българите разчитат на прочетеното в социалната мрежа Facebook – най-популярната у нас – за да се информират относно предстоящи избори. Други повече от 17% се информират предимно от онлайн медии. В същото време регулациите за политическа реклама в страната нямат никакво отношение към интернет средата. 

От изследваните държави, Унгария е с най-сериозните законови пропуски по отношение на регулацията на политическата реклама. Един от основните проблеми е с държавно спонсорираните неправителствени организации, които получават държавно финансиране и използват платформата си да промотират настоящото правителство на Виктор Орбан.

Европейски контекст

Европейската комисия си е поставила за цел да уеднакви правилата за политическа реклама в целия Европейски съюз. През ноември 2021 г. тя представи предложение за Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране. Предложението дава определение за политическа реклама и за това кой е политически участник. Една от основните цели е да се подобри прозрачността. Законодателният акт за цифровите услуги (DSA), приет през юли 2022 г., вече изисква от платформите да разкриват самоличността на рекламодателите.

Също така, предложението на Комисията изисква да бъде предоставена информация за политическата принадлежност и финансирането на рекламите. С повишените изисквания за прозрачност Комисията възнамерява да се бори и с дезинформацията и чуждестранната намеса в националните и европейските избори.

Целият доклад на английски език може да намерите на страницата на Либъртис. ♦