site.btaВАС отмени изискването собствениците на ВЕЦ-ове да имат учредено право на строеж за издаване на разрешителното за водовземане

Върховният административен съд отмени текстове от Наредбата за ползването на повърхностните води, приета от Министерски съвет на 23 март миналата година, които задължават собствениците на ВЕЦ-ове да представят документ за учредено право на строеж при издаване на разрешително за водовземане. Те бяха атакувани пред съда от Сдружение „Хидроенергия-Асоциация на стратегическите инвеститори в производството на енергия от водноелектрически централи в България“ и собственици на ВЕЦ-ове. 

Върховните магистрати приемат, че има противоречие с нормативен акт от по-висока степен – Закона за водите. Атакуваните разпоредби - чл. 22, ал. 3, т. 4 и чл. 43, т. 9 от наредбата, изискват представяне на документ за учредено право на строеж за издаване на разрешително за водовземане (чл. 22, ал. 3, т. 4) и за изменение и/или продължаване на разрешителното за ВЕЦ (чл. 43, т. 9). Законът за водите обаче не съдържа такова изискване нито в хипотезата на издаване на разрешително, нито в хипотезите на изменение и продължаване на разрешителното. 

За издаване на разрешително Законът за водите изисква единствено документ, удостоверяващ съгласието на собствениците на имоти, които ще бъдат засегнати от завиряването и строителството на съоръженията, когато съоръженията не са изградени. Хипотезите на изменение и продължаване на разрешителното са регламентирани в Закона за водите, като в нито една от тях законодателят не предвижда представяне на документ за учредено право на строеж. 

Наличието или липсата на учредено вещно право на строеж е релевантно за инвестиционното проектиране и разрешаването на строителството. Учредено право на строеж се изисква от законодателя при одобряване на инвестиционните проекти и разрешаването на строителството въз основа на одобрен инвестиционен проект, а не в по-ранен момент. Въведеното с наредбата изискване за представяне на документ, удостоверяващ учредено право на строеж към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешителното, не само противоречи на Закона за водите, но и представлява необоснована административна и финансова тежест за заявителя, тъй като изпълнението му може да доведе до хипотеза, в която заявителят е придобил право на строеж, но впоследствие му е отказано издаването на разрешително по Закона за водите. 

Третата обжалвана разпоредба - чл. 43, т. 6 от наредбата, изисква представяне на удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация, когато заявлението е за продължаване на разрешително. Уредбата на продължаване на разрешителното е регламентирана в Закона за водите и не съдържа такова изискване. Поставеното изискване не само противоречи на Закона за водите, но при определени хипотези би било обективно неизпълнимо. 

Решението по административно дело № 7224 от 2022 г. може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.