site.btaКНСБ с документален филм „История на синдикалното движение в България“

Излезе документалният филм "История на синдикалното движение в България". В 24 минути са показани най-важните процеси и събития в над 140-годишна история на борбите за повече социална справедливост в България, намаляване на работния ден, подобряване на условията на труд и по-достойно възнаграждение на работещите. Акцентът е от една страна върху организационното развитие и най-масовите и ключови стачки и протести, а от друга върху колективното трудово договаряне и постиженията в сферата на трудовите права и интереси. Някои от най-ключовите моменти през тези над 140 години са:

Приемането на първия трудов закон

През 1905 г. след натиска на синдикалното движение, Народното събрание приема първия трудов закон – Закона за женския и детския труд в индустриалните заведения. Определено е максималното допустимо работно време за деца от 10 до 12 години – 6 часа, от 12 до 15 години – 8 часа в денонощието и 10 часа за жени над 15 години, и едномесечен платен отпуск поради раждане. 

Първият колективен трудов договор

През 1905 г. печатарите стачкуват в продължение на 53 дни, което води до подписването на първия колективен трудов договор „Условия за реда и задълженията между господарите и работниците в Софийските частни печатници”. В седем глави са уредени редица трудови и социални права на работещите.

Първите протести за 8-часов работен ден

През 1906 г. над 900 служители на пернишките въгледобивни мини отказват да работят заради лошите условия на труд и за първи път издигат искането за 8-часов работен ден.

Най-продължителната стачка в историята на България

През 1909 г. работещите предимно жени, млади момичета и деца в Кибритената фабрика на гара Костенец спират работа за 133 дни с искания за справедливо заплащане.

Голямо противопоставяне

В периода между 1904 и 1934 г. много от  политическите течения се опитват да изградят „свои“ синдикални организации. „Тесните“ и „широките“ социалисти създават две синдикални централи, развиват се и анархистки синдикални организации, а опити за синдикално организирани подемат земеделците, „Демократическата партия“, политически кръг „Звено“ и „Народното социално движение“ на Александър Цанков. 

Първият казионен синдикат

След преврата на 19 май 1934 г. са забранени синдикалните организации, а на тяхно място е създаден от държавата Българският работнически съюз, който за кратко време включва в себе си над 75% от всички работници в страната. БРС отхвърля борбата между труда и капитала, и поставя на върховно място държавните интереси и нацията. 

Профсъюзите при социализма

След 9.9.1944 г. подобно на предните 10 години, новите социалистически профсъюзи се сливат с държавния апарат като се превръщат в междинно звено – трансмисия, между партията и трудещите се, и признават ръководната роля на Българската комунистическа партия. Профсъюзите се включват в изпълняването на икономическите планове, следене за спазване на условията на труд, възпитание и образование на работещите. През този период се въвежда двугодишен отпуск по майчинство, а през 70-те години на ХХ век се узаконява за първи път и 5-дневната работна седмица.

Масовите национални стачки в периода на прехода

През 1990 г. избухва генерална стачка на двете конфедерации КНСБ и „Подкрепа“ заради липсата на стоки от първа необходимост. През 1992 г. заради нарушения социален диалог с правителството, КНСБ провежда предупредителна стачка с участието на над 900 000 души. Две години по-късно КНСБ организира генерална стачка, в която участват 751 000 работещи. По време на голямата икономическа криза през 1996-1997 г., двете конфедерации водят масови демонстрации, блокади и стачки, в които се включват опозиционните сили и гражданското общество, и впоследствие довеждат до падането на правителството на Жан Виденов.

Стачката на учителите през 2007 г. - най-масовата стачка в историята на България

През 2007 г. се провежда най-мащабната стачка в историята на България, когато практически всички учители спират работа в продължение 42 дни с желанието за по-достоен труд и заделяне на 5% от БВП за образование.

Развитието на колективните преговори и договори

Покритието на наетите лица с в България от отраслови или браншови КТД-та за 2021 г. е средно 22.7% като се запазва тенденцията от последните години. В някои сектори покритието с отраслово или браншово КТД е значително по-високо от средното за страната, а в други е между 58 и 77%, например в „Добивна промишленост“, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия“, „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци“, „Образование“, „Култура и спорт“. КТД-та на ниво община са 217 броя. В образованието са 160, в здравеопазването са 50, в социалните дейности – 5 и в култура – 2. 

Продуценти на филма са КНСБ и Институт за социални и синдикални изследвания. Сценарият и режисурата са дело на д-р Ивайло Динев, а монтажът и постпродукция са на Кирил Божилов (Zombie Studio). Използвани са архивни изображения и кадри от фонда на КНСБ и „Музея на синдикалното движение в България“. 

https://www.youtube.com/watch?v=b9V9GfSxQvg