site.btaНавършват се 130 години от рождението на народната певица Гюрга Пинджурова

Навършват се 130 години от рождението на народната певица Гюрга Пинджурова (1895-1971).

Гюрга Гюрова Пинджурова е родена на 18 април 1895 г. в Трън, област Перник. Тя е най-малкото дете в многодетното семейство на майстор зидар, който умира млад и оставя шест сирачета. Певицата произхожда от старата музикална Пинджуровска фамилия. Майка ѝ баба Тонка е певица, баща ѝ е и гъдулар.

В спомените си певицата разказва: „Баща ми свирил на двоянки, те бяха вкъщи, аз дори ги надувах понякога, ала не можех да свиря. Затова учех песните на мама, пеех като нея - сама, без съпровод. Като вървях из улиците, хората ме спираха, разпитваха ме за вкъщи и училището…“.

Първата си песен пред публика тя изпява, когато е на седемгодишна възраст на сцената на старото основно училище в родния ѝ град по случай годишнина от Сръбско-българската война (1885). Гюрга Пинджурова изпява „Сироче съм, сироче“, изпълнението ѝ разчувства публиката и оттогава участва във всички ученически и градски тържества.

Певицата се дипломира в първия випуск на Държавното музикално училище

След като Гюрга Пинджурова завършва прогимназията в Трън, тя отива в София, където се запознава с оперната певица Христина Морфова, която открива таланта ѝ. 

През 1912 г. Гюрга се записва да учи в Музикалното училище. Тя се дипломира в първия випуск на Държавното музикално училище през 1917 г. Получава държавна стипендия за следване в Консерваторията в Прага - оперно пеене. Завършва за три, вместо за пет години. Там учи при известния музикален педагог проф. Фукс, после отново при Христина Морфова, която по това време е изпълнител в Пражката опера. 

„Бях се зарекла поне в Прага да не откъсна нито един тон от наша некоя песен,  та да усвоявам туй, дето ние първокурсниците го наричахме „впрегнато пеене“. Най-мъчно се пеят родните песни, защото при тях сърцето ти е като препълнена чаша, само едно трепване още и тя ще се изплиска", казва Пинждурова.

Гюрга Пинджурова се завръща в България и изнася първия си концерт на 8 януари 1921 г. в салона на Военния клуб. След успеха на концерта тя предприема обиколка из страната заедно с пианистката Нона Бъчварова. Това турне има триумфален успех за певицата. 

През 1922 г. Пинджурова се представя отлично на конкурсен изпит в Софийската народна опера, но не е назначена поради „бюджетни причини“. Тогава тя постъпва в оперетата, където изиграва 30 поредни представления, но напуска. През 1923 г. е назначена в Трета мъжка гимназия в София, където работи две години. През 1926 г. се завръща в родния си град, където е учителка три години. Жени се за аптекаря Иван Тричков и известно време живеят в Плевен, където тя развива
интензивна музикална дейност. 

В продължение на 30 години изпълнява народни песни по радио "София"

През 1934 г. Гюрга Пинджурова започва да сътрудничи в Детския отдел на радио "София" (днес Българското национално радио), където прави първите си грамофонни записи на оперни арии и художествени песни.

През 1936 г. Гюрга Пинджурова постъпва в хора на Софийската народна опера за една година. 

През 1938 г. Гюрга и семейството ѝ се установява за постоянно в София. Тя се явява на прослушване в радио "София" като изпълнител на народни песни, където в продължение на три десетилетия изпълнява народни песни от различни краища на страната, но главно на родния Трънски край. Известни нейни изпълнения са „Гугутка гука в усое“, „Море Рада носи кован колан“, „Попей ми Янке ле, невесто“, „Чича рече да ме жени“, „Омиле ми, Ягодо“, „Пушка пукна“, „Страхил воевода“, „Стоян през гора вървеше“, „Слънце зайде“, „Хей, Балкан, ти роден наш“ и други. 

След 9 септември 1944 г. Гюрга Пинджурова развива голяма концертна дейност заедно с други народни изпълнители в България и в чужбина. Запомнящи се остават участията ѝ в Москва и в Белград. През 50-те и 60-те години на миналия век вече звучат и нейните записите, които са част от „Златния фонд“ на БНР. Гюрга усилено концертира из страната и с групата „Наша песен”. 

Певицата получава и различни награди

През 1951 г. Гюрга Пинджурова е удостоена с „Димитровска награда” за принос в областта на науката, изкуствата и културата.

През 1969 г. е удостоена със званието „Народен артист” за заслугите ѝ към българската народна музика. Тя е носител на медал „За гражданска заслуга“, и на ордените „Кирил и Методий“ и „Червено знаме на труда“. 

Гюрга Пинджурова умира на 10 ноември 1971 г. в София.

През 1983 г. излиза документалният филм „Съблазни и въздържание“ с режисьор Здравко Драгнев и сценарист Васил Джерекаров, който е посветен на Гюрга Пинджурова. 

Народното читалище в град Трън носи нейното име „Гюрга Пинджурова -1895". През 2008 г. посмъртно тя е удостоена със званието „Почетен гражданин на Трън”. 

През 1994 и 1995 г. по повод 100-годишнината от рождението ѝ в Трън се провежда Национален песенен конкурс „С песните на Гюрга Пинджурова“. Празникът е възстановен през 2015 г. под мотото „Да запеем песните на Гюрга“. През 2020 и 2021 г. той не се е състоял заради пандемията от коронавирус. 

Както писа БТА, на 26 април 2025 г. в Трън ще се проведе деветото издание на фолклорния празник „С песните на Гюрга Пинджурова“ по повод 130 години от рождението на народната певица.

На нея е посветено и второто издание на интернет класацията „Годишни фолклорни награди“ - 2015 г. 

/БС/ДС/ отдел „Справочна“

Използвани източници:

Огнянова, Елена и Михаил Букирещлиев. Популярни изпълнители на народна музика. София 1977 г., с. 9-22

Голяма Енциклопедия България, София 2012 г., т. 9, стр. 3412-3413

в. „Отечествен фронт“, 15.04.1995 г.; В. „Дума“, 19.04.1995 г.; в. „Знаме“, 27.04.1995 г.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/850055-folkloren-praznik-shte-otbelezhi-sto-i-trideset-godini-ot-rozhdenieto-na-transka

https://bnr.bg/hristobotev/post/100630960

https://bnr.bg/post/101646579/v-tran-pochitat-pametta-na-gurga-pindjurova

https://www.nationalgeographic.bg/a/gyurga-pindzurova-koyato-prenese-ot-usoite-na-minaloto-pametta-na-narodnite-pesni

https://bulgarianhistory.org/gurga-pindjuruva/