site.btaПарламентът обсъжда на първо четене Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, внесен от "Възраждане"

Парламентът обсъжда на първо четене Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, внесен от депутати от "Възраждане".

За периода от три години са внесени четири законопроекта за несъстоятелността на физическите лица. Последният законопроект бе приет на първо четене в пленарна зала, но така и не бе разгледан на второ четене, защото мандатът на 49-ото Народно събрание бе прекратен предсрочно, посочват в мотивите си вносителите от "Възраждане" и отбелязват, че законопроектът им стъпва на разработките на предходните четири, съобразявайки се със становищата, изразени при тяхното обсъждане.

Производството по несъстоятелност на физически лица има за цел преодоляване на състоянието на непосилната задлъжнялост чрез пълно или частично опрощаване на задълженията в разумен и непродължителен краен срок, справедливо удовлетворяване на кредиторите и създаване на възможност за възстановяване на социалната, предприемаческата и трудовата активност на длъжника и на членовете на неговото семейство, посочват още от "Възраждане".

В началото на дебата от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) призоваха вносителите да оттеглят тази точка от дневния ред и четирите законопроекта за несъстоятелност на физическите лица, внесени в 51-вото Народно събрание, първо да бъдат разгледани в правната комисия. Има четири законопроекта – три от тях внесени от парламентарни групи, посочи Стою Стоев (ПП-ДБ) и допълни, че трябва да постигнат надпартиен консенсус. 

Министърът на правосъдието Георги Георгиев също апелира законопроектите да се разгледат в пакет в правната комисия и след това да има достатъчно дълъг срок между първо и второ четене, в който да се вземе най-доброто от четирите законопроекта. Три пъти вече Министерският съвет внася този законопроект, като съществената разлика е, че след като е приет на първо четене, е създадена работна група, в която са участвали народни представители от всички парламентарни групи, отбеляза Герогиев. Той посочи, че законопроектът, представен от „Възраждане“, почива на над 95% от втората версия на законопроекта, т.е. преди да бъде създадена работна група и да бъдат съобразени редица аргументи на магистрати и различни заинтересовани страни. Днес предстои да разгледате втора версия, при положение че има трета, усъвършенствана, която е на вниманието на народните представители, каза Георгиев. Ако се приеме некачествено законодателство, това ще оскъпи кредитирането, ще затлачи, задръсти съдебната система, ще създаде нереалистични очаквания у гражданите, вместо работещи съдебни производства, коментира министърът.

Петър Петров ("Възраждане") отбеляза, че България е единствената държава, която 18 години след като е станала член на ЕС, все още няма закон за освобождаване на "вечния длъжник". По внесения законопроект сме получили положително становище от министъра на правосъдието, но аз за първи път в кариерата си на народен представител видях министър, който се отрича от даденото 20 дни по-рано положително писмено становище, но такава е политическата конюнктура, коментира Петров. 

Той посочи, че първата вълна от дела от длъжници, които желаят да се освободят от хомота на вечните задължения, ще бъде между 50 и 70 хиляди и затова са предложили подсъдността да бъде в районните съдилища. Създали сме кратки срокове за провеждане на това производство по несъстоятелност за пълно погасяване на задълженията, отбеляза депутатът от "Възраждане". Задълженията се погасяват с влизането в сила на съдебното решение за обявяването на длъжника в несъстоятелност, когато той е неплатежоспособен, каквито са 90% от случаите, а в останалите сме предвидили една година максимално от изготвянето на плана за погасяване на задълженията, разясни той. В лобисткия закон на ПП-ДБ срокът е цели пет години след това, последващи пет години ще трябва да чака длъжникът, за да се освободи от своите задължения, а в лобисткия закон на МС – срокът е три години, коментира Петров.

"Длъжниците, които са декларирали липса на имущество и доходи, каквито са 90% от случаите, авансово няма да плащат нищо. В другите два лобистки законопроекта, за да тръгне производството, длъжникът, който няма пари и иска да бъде обявен в несъстоятелност, ще трябва да вади пари и да заплаща авансово разноските, включително за възнагражденията на синдиците, които не са малки. Това, ако не е абсурд, здраве му кажете", коментира още Петър Петров.