site.btaТангото е танц, който е едновременно елегантен, страстен и агресивен, каза за БТА Мария-Магдалена Гърмидолова

Тангото е танц, който е едновременно елегантен, страстен, агресивен и точно това ми харесва в него, каза за БТА обучаващата се за треньор по спортни танци Мария-Магдалена Гърмидолова по повод Международния ден на тангото, който се отбелязва днес. 

"Движенията в танца са много стакати - насечени, резки, има много рязко обръщане на главата за дамата и по-малко за партньора й. Позицията в този танц е леко приклекнала, за да можем бързо да успяваме да се движим в музика, както и да пресъздадем резки движения. Точно това само по себе си го прави и един от най- трудните танци за добро изпълнение‘‘, споделя Мария-Магдалена. Тя е на 21 години от София.

През 2022 г. завършва Национално училище по танцово изкуство (НУТИ), специалност ''Съвременен танц'', а по настоящем е студент в Националната спортна академия (НСА) ''Васил Левски'', като се обучава за треньор по спортни танци. С тях се занимава активно от седем години. В момента Мария и партньорът й са участвали в около 20 състезания, като от всяко едно печелят поне по един медал или купа, в зависимост от това в колко категории са се състезавали. 

11 декември е рождената дата на две от най-популярните личности в историята на танго музиката – певецът и композитор Карлос Гардел (1890-1935) и цигуларят и композитор Хулио де Каро (1899-1980). Двамата популяризират и пренасят страстта и магията на тангото по целия свят. Денят се отбелязва като празник на тангото от 1965 г. по идея на композитора Бен Молар, приятел на Хулио де Каро, а от 1977 г. се чества и с решение на властта в Аржентина.

С нарастването на популярността му извън Аржентина, 11 декември, започва да се отбелязва в отделни страни официално или неофициално като Ден на тангото от любителите, изпълнителите и танцьорите, като  постепенно придобива глобално значение като Международен ден на тангото.

На 30 септември 2009 г. тангото е включено в Списъка за световното нематериално културно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) на среща в Абу Даби, Обединени арабски емирства.

В България Денят на тангото започва да се чества през 2004 г. по инициатива на новосъздаденото Студио ''ТангерИН''. Оттогава празникът се отбелязва всяка година със специални събития, включващи концерти, милонги (бел. а. - музикален жанр, считан за предшественик на тангото), уроци, изложби, прожекции, демонстрации и шоу спектакли, на които танцьори, изпълнители и любители на танго се събират, за да празнуват и споделят своята страст.

През 2024 г. честването на Деня на тангото в София отбелязва своя 20-годишен юбилей

По повод 20-годишния юбилей през 2024 година беше подготвена специална програма. Празненствата в София започнаха още на 6 декември с милонга в студио Tango & Pepper и гостуването на една от водещите европейски професионални танго двойки Ешреф Текиналп – Турция, и Ванеса Гош - Франция. Те изнесоха серия от семинари за танцуващи през миналия уикенд и шоу по време на специална милонга на 7 декември в Културен дом ''Красно село''. Събитията с Ешреф и Ванеса бяха организирани съвместно със студио Tango & Pepper.

На 8 декември се проведе специална Quiz milonga в Society tango space, организирана съвместно със Society Dance & Event Hub. На викторината танцуващите танго показаха своите познания за историята на танца на специалния Dia del tango quiz, съобщиха от организацията Dia del tango events.

Кулминацията на празника ще бъде тази вечер, 11 декември, в зала ''България'' на самия Ден на тангото. Концертът El dia del tango, организиран от ансамбъл QuАrto и Софийска филхармония в сътрудничество с организаторите на честването на Деня на тангото под патронажа на Посолството на Република Аржентина в България. Специален гост на събитието ще бъде аржентинският бандонеонист и композитор Омар Маса.

Концертът El dia del tango в зала ''България''

На сцената тази вечер ще излязат Иван Пенчев – цигулка, Светлана Станчева – цигулка, Татяна Тодорова – виола, и Димитър Тенчев – виолончело, със специалното участие на Мартина Табакова – пиано, и Калина Андреева – контрабас.

Специалният гост Омар Маса ще запознае българската публика със звученето на бандонеона. Бандонеонът е основният музикален инструмент в танго стихията. Създаден е в Германия и добива огромна популярност в Аржентина. Само на пръв поглед наподобява акордеона, защото звукът му е като приглушен звук на орган, но въздействието му е на ''разказвач'' на истории. Музиката му е запомняща се и обичана.

Програмата на концерта ще пренесе публиката в страстния свят на тангото с класически произведения на жанра, шедьоври на великия Астор Пиацола и авторски композиции на Омар Маса.

След концерта Омар Маса и музикантите от QuАrto ще се преместят в камерната зала, където ще свирят специално за танцуващите танго на ежегодния Танго бал - ''Гран милонга'' - на езика на тангото, посветен на Деня на тангото. На този бал традиционно се събира софийската танго общност, за да отбележи празника, потапяйки се в магията на танца. За втори път домакин на бала ще бъде историческата камерна зала на концертен комплекс ''България''. За музикалната селекция ще се грижи диджей Иво El Tigre, отбелязват от организацията Dia del Tango Events.

История на танца танго

Тангото е един от най-известните танци за двойки. Той подчертава игривия и жизнен стил на движение с богати изрази и импровизации, изискващи тясна връзка и страст между партньорите в двойките. До 18-и век тангото се практикува от африканските роби за техните церемонии и от бедните общества в Аржентина. Популярността на този страстен танц нараства бързо в кварталите на Буенос Айрес и Монтевидео (Уругвай) и в края на 19-и - началото на 20-и век става популярно в цяла Аржентина, като започва да се танцува и сред по-елитната част на обществото.

От момента, в който танго музиката достига до хората от средната класа в Аржентина, популярността на танца става много голяма. В края на 19-и век и началото на 20-и век тангото става нещо обичайно за аржентинските театри, танцовите зали и уличните представления. Това бързо го превръща в един от любимите танци на новопристигналите европейски емигранти, заселващи си в Аржентина.  Започва сформирането на развлекателни групи в началото на 20-и век, които пътуват из Европа с цел популяризиране на тангото. И така за първи път през 1900 г. тангото достига до Париж, а оттам - до Лондон, Берлин, и много други европейски столици. 

Американците за пръв път започват да го танцуват през 1911-1913 г., като разработват нови стилове танго и го наричат "Северноамериканско танго". Новият тип танго се отличава с по-бързо темпо в две четвърти или четири четвърти ритъм и не се танцува с традиционната за тангото музика, а с популярните музикални стилове за САЩ. 

Популярността на тангото претърпява няколко възходи и падения в родната си страна - Аржентина. Докато танцът става все по-популярен по света, в Аржентина става по-трудно да танцуваш танго заради периодите на икономически, правителствени и граждански вълнения, като например военните диктатури през 50-те години, свалянето на правителството на Иполито Иригойен и други. Въпреки това тангото успява да се възроди и процъфти отново като знак на националната гордост. 

Различия в стиловете

Стиловете в тангото се различават според промяната на културните елементи, като например промяна в модните стилове на облеклото или музиката. Също така тангото се отличава по начина, по който танцьорите поддържат центъра на тежестта си. 

В аржентинския и уругвайския стил танцьорите първо преместват гърдите, а после краката си. В балната зала обаче се използва различен стил, при който първо се движат краката, а след това и торсът. Другите стилове танго се различават и в стъпките, времето, скоростта, характера на движението и следването на ритъма. Прегръдката на танцьорите, още наречена “рамка”, може да бъде плътна, свободна, във “V” форма, като тя може да се промени няколко пъти по време на танца.

Различните стилове танго включват и различни позиции на краката, например преплитане и закачане между танцьорите или запазване един до друг.

Най-популярните видове танго

Тангото в бална зала е най-известната международна версия, произхождаща от Европа, която се използва в състезания. Американската версия се използва като обикновен социален танц. Салонното танго се играе за пръв път в танцовите зали на Буенос Айрес по време на ''Златният век на тангото'', в периода от 1935 до 1952 година. Аржентинското танго е традиционният, оригинален стил, който съдържа всички основни елементи от танца през 19-и век.

Tango nuevo - ново танго, е създадено през 80-те години на 20-и век и се отличава със сложни движения и комбинации от електронни, алтернативни,  джаз или техно елементи. Tango nuevo е смесица от танго музика и електроника. Финландското танго става популярно след Първата световна война. То се отличава с хоризонтални движения и ниска стояща позиция.

Уругвайското танго е разработено по едно и също време със стила в Буенос Айрес. То се състои от няколко стила и може да се танцува с музика за танго, милонга, валс и камомбе.

Танго апиладо, се изпълнява на претъпкани места, където танцьорите са принудени да танцуват на ограничено пространство, обикновено около един-два квадратни метра за двойка или дори по-малко. Този стил е популярен, защото лесно се учи, има ограничен запас от стъпки и създава емоционална връзка между партньорите.

Музика и облекло

Танго музиката е в ритъм две четвърти или четири четвърти и фокусът е върху традиционните инструменти като соло китара, минимум две китари или ансамбъл, състоящ се от две цигулки, пиано, флейта и минимум два бандонеона -  хармоничен акордеон, който е популярен в Аржентина, Уругвай и Литва. Наричан е и ''танго аркодеон''.

Танците са интимни, страстни и елегантни, това принуждава танцьорите да се обличат по подходящ начин. Те се стремят да изглеждат добре като същевременно избират облекло, което не ограничава движенията им.

Облеклото на жените през първото десетилетие на популярност на тангото са били дългите рокли. По-късно навлизат късите рокли и роклите с цепка, или отвори от едната страна. Обувките трябва да са с висок ток. Облеклото на мъжете се състои от прави панталони, риза и обувки. Като аксесоари могат да се прибавят жилетки, шапки и тиранти.

Личности, свързани с тангото

Астор Пиацола (1921-1992) е аржентински композитор и виртуоз на бандонеона. Той смесва традиционното танго с джаза и класическата музика, и създава nuevo tango стила. Карлос Гардел (1890-1935) е френско-аржентински композитор, певец и актьор. Считан е за една от най-важните фигури в историята на тангото. Карлос Акуня (1915-1999) е аржентински композитор и танго певец, известен с невероятния си глас. Нестор Фабиан (1938 - ) е аржентински танго певец и актьор. Известен е със своите музикални комедии и песни. Хулио Сoса (1926-1964) е уругвайски танго певец. Важна фигура през 50-те и 60-те години на 20-и век за Уругвай. Олави Вирта (1915-1972) е финландски композитор, певец и актьор. Има над 600 танго песни и е известен като ''Царят на финландското танго''.