site.btaПолитическата социализация започва на 10-11 годишна възраст, посочи социологът Яница Петкова от „Галъп интернешънъл болкан“

Политическата социализация на младите хора започва на 10-11 годишна възраст, посочи социологът от „Галъп интернешънъл болкан“ д-р Яница Петкова при представяне на доклад за участието на младите хора в изборите. 

Докладът на тема „Младежкото участие на изборите за европейски парламент – 9 юни 2024“ е изготвен в рамките на заключителното събитие по проект „Младежко участие в демократичния живот“ в партньорство с Центъра за развитие на човешките ресурси и Национален младежки форум. Докладът съдържа анализ за участието на младите хора в изборите за представители в Европейския парламент (ЕП) на 9 юни 2024 г. Докладът бе представен от председателя на Национален младежки форум Атанас Радев и д-р Яница Петкова.

По думите на д-р Петков политическата социализация на младия човек започва от ранна възраст като детето се води в различни институции, запознава се с тяхната работа, започва да гледа телевизия,  да слуша за какво говорят възрастните. „Политиката е тема табу за българските учители поради ред причини като стигматизиране. Като се говори за политика много хора си мислят, че става дума за пропаганда, имаме травма от прехода и преди прехода. Става човекът на 18 години и от него се очаква да гласува, но той вече е отблъснат от това“, коментира д-р Яница Петкова.  

През последните години във фокуса на вниманието бяха поставени младите хора, предвид тяхната активна роля в протестите от 2020 г., появата на нови политически проекти и поколенческата промяна на политическия елит, се посочва в доклада. 

В контекста на политическата нестабилност, към юни 2024 г., гражданите на България осъществяват своето гражданско право на участие в избори за осми път за последните три години (парламентарни, президентски, местни и избори за ЕП), като отчетливо се наблюдава трайна тенденция на спад в избирателната активност. Младите хора несъмнено са част от общата тенденция на спад в избирателна активност, свързана с ниското доверие в държавните институции, посочиха авторите на доклада. 

 Партийните програми на повечето партии не са подменяни от 2021-2022 г., въпреки преминалите множество парламентарни избори. Политиките към младите са обединени със спорта. Много от посланията касаят трудовата политика, демографската криза, ниската раждаемост, социални политики и образование, сочи още докладът. 

По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 2023 г. младежите в страната (15-29 г.) са 872 339 и се равняват на 13,5% от населението. От тях младежите, навършили пълнолетие, са 587 829. Гласували за ЕП на 9 юни са общо 2 073 730, от които според данни на екзитпол на “Галъп интернешънъл болкан”, 12,8% са гласоподаватели на младежка възраст или около 265 400 младежи са упражнили правото си на глас на изминалите избори за ЕП. Т.е. около 45% от младежите в страната, имащи право да гласуват на изборите за ЕП, са гласували. 

Активността на изборите за ЕП е по-ниска от тази на националните избори, където общо гласувалите са 2 268 849, от които отново 12,8% младежи - или 290 400 българи на младежка възраст, което се равнява на около 49% от имащите право на глас младежи.

Въпреки това от направените изчисления става ясно, че на фона на сумарните данни за избирателна активност сред всички избиратели, имащи право на глас в страната (33,78% според данни на ЦИК), активността само сред гласоподавателите на младежка възраст е значително по-висока - 45 на сто, сочи още докладът. Според него голяма част от младежкия вот може да бъда определен като “наказателен” или “протестен”, “търсещ политическа алтернатива”.

Най-много младежи в подкрепа от общия вот е получила на изборите партия “Има такъв народ” - 23 на сто от всички гласували за нея са на младежка възраст. На второ място в тази своеобразна класация е ДПС - 19% от всички гласували за партията са на младежка възраст. Следва коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП–ДБ) - 14% от всички гласували за формацията са младежи. Една десета от гласувалите за ГЕРБ са млади хора (18-30 г.). Най-малко младежи сред гласувалите събира БСП - 6 на сто са младди хора от всички подали гласа си за основната партия в лявото пространство.

Ако се разгледа вотът само на младите избиратели, то се оказва, че първа политическа сила на изборите за ЕП би била коалицията ПП-ДБ (с 18%) подкрепа сред всички, които са на младежка възраст. След нея са ГЕРБ-СДС и ДПС (съответно с по 17 на сто от вота на младите), ИТН (11%), "Възраждане" (9%) и БСП (5%), показва още проучването. 

Разглеждането на младите като уязвима група в предизборните програми и платформи на повечето политически не води до увеличаване на техния пряк интерес към политическото или до установяване на връзка между тях и съответния политически представител, показва проучването. Според авторите на доклада липсата на информация е пряко свързана с ниската избирателна активност и ниския интерес към изборите за ЕП. Необходимо е широко взаимодействие между политическите партии, институции и гражданско общество с цел повишаване на информираността на младите в страната, посочват те.