site.btaОБНОВЕНА Парламентът отхвърли предложените от ИТН промени за облекчаване на провеждането на референдуми

Парламентът отхвърли на първо четене предложените от „Има такъв народ“ промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, които целяха да облекчат гражданите по отношение на провеждането на референдуми.

Законопроектът не получи подкрепа и при прегласуването. Измененията подкрепиха 81 народни представители, 30 бяха „против“, а 80 се въздържаха. 

От „Има такъв народ“ (ИТН) предлагаха да се въведе единен подход за определяне на минималния брой подписи за предложение за референдум и при двата вида референдуми – национални и местни. Предвиждаше се минимално необходимия брой подписи за предложение за произвеждане на референдуми, определен в закона, да не е твърдо число, както е сега за национален референдум – 200 хиляди или 400 хиляди граждани с избирателни права, а като съотношение от базата на гражданите с избирателни права. 

В  законопроекта се предлагаше прагът за подписка за национален референдум да е 1/40 от населението над 18 г. (предложението за чл. 10, ал. 1, т. 5) и съответно 1/20 от същата база (предложението за чл. 10, ал. 2). Предвиждаше се праговете за подписката за предложение за местен референдум да са - 1/25 от гражданите с избирателни права и постоянен адрес в общината, района, кметството (предложението за чл. 27, ал. 1, т. З) и съответно 1/15 от същата база (предложението за чл. 27, ал. 2 и ал. З).

Втората група промени в законопроекта бяха свързани с намаляване на праговете за валидност на референдумите и премахването на прага при определяне на резултатите от двата вида референдуми. Предложенията в тази част бяха насочени към уеднаквяване на прага и при двата вида референдуми. Предлагаше се прагът за валидност да е избирателната активност на съответните предходни избори – за национален парламент или за общински съветници и кметове. При определяне на резултата се предвиждаше да отпадне изискването в референдума да са гласували с „да“ повече от половината от участвалите в него избиратели.

Третата група промени бяха свързани с облекчаване на технологичните правила за събирането на подписката и за двата вида референдуми. Предлагаше се да отпадне изискването за посочване на постоянен адрес от гражданите при подписка за национален референдум и да остане само за местен референдум. Законопроектът предвиждаше и увеличаване на срока за събиране на подписите, като за национален референдум срокът да е до шест месеца, а за местен референдум до пет месеца. В законопроекта се предвиждаше още допълнителен срок за представяне на подписката в структуриран електронен вид.

По време на дебата от името на вносителите Станислав Балабанов каза, че ИТН упорито предлага промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, за да може гражданите да бъдат облекчени по отношение на провеждането на референдум. 

Павела Митова (ИТН) отбеляза, че в повечето държави срокът за събиране на подписите за свикване на референдум е шест месеца, а броят им е по-малък. Във Финландия срокът е шест месеца, а подписите са 50 хиляди, даде пример тя. Митова посочи, че в Словения срокът е 35 дни, но подписите, които се изискват са 5000 или 0,2 процента от населението. Единствената държава, която изисква по-голям брой подписи като процент от населението, е Литва – с 300 хиляди подписа или 10 процента от населението, посочи тя.

Виолета Кърпачева от „Възраждане“ коментира, че този закон е основна стъпка към възстановяване на доверието в политическата система и по-голямо участие на гражданите. Тя отбеляза, че е необходимо удължаване на срока за събиране на подписите, защото всяка инициатива изисква време.   

Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ)  изрази притеснения от едновременното падане на прага за допустимост и на прага за валидност на референдума. Тя посочи, че има една мярка в законопроекта, която е добра и в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, а именно пропорционалната норма за допустимост на референдума, но постави въпроса дали предложеното съотношение е добро. Референдумът е силно оръжие и точно затова трябва да бъде добре калибрирано, за да не се окаже, че дулото се е обърнало към самия избирател, а не в правилната посока, коментира още Йорданова. 

Колегата ѝ Божидар Божанов коментира, че подобряването на закона трябва да бъде добре обмислено системно усилие, а не предизборни опити. Точно вашата група да говори за предизборни закони - всичките ви предложения в момента са предизборна кампания, репликира го Тошко Йорданов (ИТН). 

Тома Биков (ГЕРБ-СДС) коментира, че настоящият парламент не е в състояние и не е добре да взема стратегически решения. Много хубаво звучи народът да взима всички важни решения, но какво ще се случи след това, попита той. Според Биков не е достатъчно обмислено да се свалят критериите за провеждане на референдум и почти по всеки въпрос да се свиква референдум. По думите му българското общество не е като швейцарското, за да привнасяме практики. През три-четири месеца свикваме народа на парламентарни избори и те дават различни резултати за политическите формации, посочи Биков.  

По вашата логика този парламент е нелегитимен да приеме каквото и да било, а приехте един куп закони, отговори му Тошко Йорданов. 

Явор Божанков (ПП-ДБ) коментира, че референдумите са девалвирали като инструмент на гражданското общество, защото политическите партии са започнали да злоупотребяват с тях. Референдумите девалвират, защото критериите за провеждането им са безумни и нито една гражданска структура не може да осъществи такъв референдум, това може да си го позволи само една политическа организация, отговори му Светослав Тодоров от „Възраждане“.    

Иван Иванов („БСП за България“) каза, че от левицата ще подкрепят законопроекта, защото БСП са предложили закона през 2009 г. и през годините са се борили за пряката демокрация. Той обаче посочи, че дебатът по законопроекта се е превърнал в грозно зрелище. Иванов изрази надежда референдумите да станат неотменна част от ежедневието ни, защото представителната демокрация все повече губила своите основи заради поведението на политическите партии. 

В хода на дебата прозвучаха обиди като "шушляци" и обвинения в страх от пряката демокрацията. 

При гласуването от "Възраждане", "БСП за България" и ИТН подкрепиха законопроекта, както и деветима от ГЕРБ-СДС и 11 нечленуващи в парламентарна група, "против" гласуваха петима от ГЕРБ-СДС и 25-ма от ПП-ДБ, а 52-ма от ГЕРБ-СДС, 10 от ПП-ДБ и 18 от ДПС се въздържаха. 

След отхвърлянето на промените Ангел Георгиев ("Възраждане") коментира, че „Продължаваме промяната-Демократична България“ се кичат, че са най-големите демократи, но отказват да има лесно провеждане на референдуми.

Росица Кирова (ГЕРБ-СДС) заяви, че е гласувала за референдума, защото вярва, че пряката демокрация е инструмент, необходим на всяка една държава, за да може да се развива. Според нея обаче имаме доста дълъг път като общество докато предотвратим злоупотребите с този инструмент на демокрация.