site.btaВирусът Западен Нил не се предава от човек на човек, каза в интервю за БТА проф. Радостина Александрова от БАН

Вирусът Западен Нил не се предава от човек на човек, каза в интервю за БТА проф. Радостина Александрова от БАН
Вирусът Западен Нил не се предава от човек на човек, каза в интервю за БТА проф. Радостина Александрова от БАН
Снимка: Марина Петрова/БТА, архив

Вирусът Западен Нил е пренасян от комари зоонозен вирус, който е широко разпространен в целия свят и се среща в Африка, Америка, Европа, Близкия изток, Австралия и Азия. Ендемичен е в страните от Средиземноморския басейн и Централна Европа, но не се предава от човек на човек, каза в интервю за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).

Проф. Александрова е вирусолог и биолог, и обясни, че в природата вирусът Западен Нил се поддържа в цикъл на предаване между птици и комари. В него участват над 60 вида комари, включително добре познатите в Европа комари от рода Culex, както и над 300 вида птици. Освен това, заразените комари предават инфекцията на потомството си (от възрастни към яйца) и така вирусът остава в популацията им. Бозайници, включително хора и коне, също може да бъдат инфектирани. Те обаче са "задънена улица" за вируса, защото не могат да продължаг предаването му. Причината е, че за да може комарът да се зарази при хранене с кръв, вирусът трябва да присъства в кръвта на гостоприемника (виремия) и то в достатъчно голямо количество. Това се случва при птиците, но не и при хората и конете. Ето защо за разпространението на вируса Западен Нил от съществено значение е миграцията на птиците. За разлика от това, движещата сила при други пренасяни от комари вируси (например денга и зика) е активното придвижване на хората, тъй като човекът също е източник на зараза за комарите. 

Вирусът Западен Нил не се предава от човек на човек

Предполага се, че вирусът Западен Нил произхожда от Африка и според филогенетичните анализи се е появил през XVI-XVII век. За пръв път е изолиран в Уганда през 1937 г., в провинция Западен Нил, откъдето идва името му. Първоначално се е смятало, че вирусът причинява редки и леки заболявания при хората. Проучвания в Израел и Египет през 1951 г. разкриват, че е доста по-широко разпространен от очакваното (по-късно този вариант на вируса е определен като линия 1а). В Европа присъствието на вируса е открито за пръв път в Албания през 1958 г. и Франция през 1962 г., каза проф. Радостина Александрова. 

През следващите десетилетия ситуацията около вируса Западен Нил на Стария континент  е доста "лежерна", обясни вирусологът. До 1996 г., когато в Румъния възниква огнище с 393 случая при хора (286 са в Букурещ), 17 от които губят живота си (4,3%). Историята се повтаря три години по-късно в Русия, където през 1999 г. предизвикано от вирус Западен Нил заболяване е доказано при 480 души, смъртните случаи са 40 (8,2%). Също през 1999 г., но от другата страна на земното кълбо, вирусът Западен Нил е доказан за първи път в Ню Йорк. През август и септември 59 души са настанени в болница с енцефалит и менингит, средната им възраст е 71 години - най-младият е на 5 години, а най-възрастният на 95. Седем от тях не успяват да се преборят. Веднъж стъпил в САЩ, вирусът бързо се разпространява, до 2003 г. достига Калифорния и не спира дотук. По данни на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ (CDC), между 1999 г. и 2021 г. в страната са докладвани над 55 000 случая на западнонилска треска, от които повече от 7500 са довели до невроинвазивно заболяване и над 2500 са били с летален изход, каза проф. Александрова.

Тя обясни, че са познати поне девет линии (варианта) на вируса. В Европа са идентифицирани няколко, като линии 1а и 2 са основните, които са отговорни за инфекциите при хората.

По-нататъшни огнища на вируса Западен Нил възникват в началото на нашия век поради разпространението на линия 1. 

Промяна настъпи през 2004 г. с откриването на линия 2 в ястреб (Accipiter gentilis) със смъртоносен енцефалит в Унгария. Тази линия се разпространи бързо в други южноевропейски страни и предизвика забележимо огнище с голям брой случаи при хора в Гърция през 2010 г., припомни вирусологът.

Най-мащабното огнище на вируса Западен Нил в Европа е през 2018 г.

По данни на Европейския център за контрол на заболяванията (ECDC) най-мащабното огнище на вируса Западен Нил в Европа до момента е през 2018 г., когато са докладвани 2083 случая - броят им значително надвишава този от предходните седем години, взети заедно (общо 1832). Засегнати са 11 страни от ЕС/ЕИП (включително България), особено Италия, Гърция и Румъния, както и Сърбия, Израел, Турция и Косово. Смъртните случаи са 180 и са в Гърция (47), Италия (46), Румъния (43), Сърбия (35), Косово (3), Турция (3), България (2), Чехия (1) и Унгария (1). През 2019 г. вирусът се разпространява на север и води до регистрирането на първите локално придобити инфекции при хора в Германия, а година по-късно и в Холандия, каза проф. Радостина Александрова..

Тя съобщи, че през 2022 г. случаите на западнонилска треска при хора в Европа са 1340, 104 са завършили със смърт. Повечето от тях отново са в Гърция, Италия и Румъния. 

През миналата година в Европа са докладвани общо 728 случая на инфекция с вируса Западен Нил при хора, от които 709 са били локално придобити и 19 са били свързани с пътуване. България също е докладвала за един внесен случай. Смъртните случаи през 2023 г. са 67 и са регистрирани в Италия (29), Гърция (23), Румъния (12) и Испания (3).

От началото на 2024 г. до 21 август 2024 г. девет държави в Европа са съобщили за случаи на заразяване с вируса Западен Нил при хора. Това са Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Сърбия и Испания.

Повечето случаи в Европа са регистрирани през юли, август и септември, но първите случаи често са през май, а последните през ноември или декември.

Какво знаем за разпространението на вируса в България?

В страната ни са регистрирани единични случаи на западнонилска треска при хора, включително по два случая през 2012 г., 2015 г. и 2016 г., един случай през 2017 г., 15 случая през 2018 г., пет случая през 2019 г. Първият лабораторно потвърден случай на невроинвазивна болест, предизвикана с вируса Западен Нил при човек у нас е през 2015 г. Проучване на специалистите от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), публикувано през 2019 г., установи наличие на антитела (от клас ИгГ) срещу вируса Западен Нил в серума на здрави хора, живеещи в различни части на България, най-вече в областите Плевен, Варна, Силистра и Ямбол. Положителни са били 22 от общо 1830 изследвани проби, което показва, че вирусът непрекъснато циркулира в страната. През 2023 г. България е докладвала само един внесен случай на западнонилска треска, въпреки че през този период са доказани няколко огнища при птици, каза проф. Радостина Александрова. 

Тя уточни, че всички случаи на западнонилска треска при хора, както и огнищата при птици и еднокопитни животни (каквито са конете), подлежат на обявяване по специален ред към европейските институции.

Инкубационният период е между два и шест дни, но може да достигне и до две седмици 

Според публикация в One Health от 16 февруари 2023 г. в зависимост от географския регион и климатичния сценарий се очаква до петкратно увеличение на риска от вируса Западен Нил в Европа за периода 2040-2060 г. в сравнение с 2000-2020 г. 

Има данни, че климатичните условия през пролетта са важен "предшественик" на потенциалните огнища от вируса Западен Нил по-късно през годината, обясни проф. Радостина Александрова.

По думите й промените в използването на земята също оказват влияние върху циркулацията на комарите. Установено е например, че напояваните обработваеми земи и силно фрагментираните гори благоприятстват за огнищата на западнонилска треска в Европа.

Инкубационният период на вируса е между два и шест дни, но може да достигне до две седчици. В 75-80% от случаите инфекцията при хората е безсимптомна, а в останалите протича като грипоподобно заболяване, с повишена температура, главоболие, отпадналост, болки в мускулите и ставите, и очите, повръщане, диария, обрив, а лимфните възли се увеличават. Това е т.нар. западнонилска треска. В по-малко от 1% от случаите (1 от 150 заразени с вируса) се развива по-тежка - неврологична (невроинвазивна) форма на заболяването. При нея настъпва възпаление на мозъка и/или обвивките му (енцефалит, менингит, менингоенцефалит) и тя може да е животозастрашаваща. Симптомите на тежката инфекция  може да включват главоболие, висока температура, скованост на врата, мускулна слабост, дезориентация, тремор, гърчове, парализа и кома, обясни вирусологът.

Напреднала възраст, имуносупресия, тумори в мозъка, високо кръвно налягане, заболявания на бъбреците и кръвта, диабет, злоупотреба с алкохол и някои генетични фактори може да повишат риска от тежко протичане, каза проф. Александрова.

Тя обясни, че съществува възможност вирусът да се предаде при кръвопреливане или трансплантация на тъкани и органи. По данни на CDC рискът това да се случи е нисък. Въпреки това, хората, които са били диагностицирани с вируса Западен Нил, не бива да даряват кръв и костен мозък в продължение на 120 дни след инфекцията. В някои страни (например в САЩ от 2003 г.) дарената кръв се изследва за вируса Западен Нил.

Смята се, че повечето хора, заразени с вируса Западен Нил, развиват доживотен имунитет срещу повторно заболяване. Възможно е нивото на защита да не е достатъчно добре изразено или да отслабне във времето поради нарушения в имунния отговор, свързани с някои съпътстващи заболявания или с прием на определени лекарства, каза вирусологът. 

Проф. Александрова обясни, че специфично лечение и ваксина за хора срещу вируса на западнонилската треска няма. Прилага се симптоматична терапия. През 2021 г. публикация съобщи за създадени моноклонални антитела срещу вируса, които предотвратяват леталния изход при модел на тежка инфекция в мишка. От 2002 г. е налична ваксина срещу вируса Западен Нил при коне.

Трябва да се вземат мерки за ограничаване популацията на комарите

Основният подход за ограничаване на инфекциите с вируса Западен Нил при хора са свързани с мерките за ограничаване на популацията на комарите, каза проф. Радостина Александрова. Тя отбеляза, че "въпреки миниатюрния си размер, комарът е признат за най-смъртоносното животно на планетата, тъй като разпространява заболявания, като малария, денга, зика, жълта треска, западнонилска треска". 

Способността на комарите да привикват към някои от използваните към тях химикали накара учените да потърсят и други решения. Сред тях са въвеждане на специфични гени в мъжките екземпляри, които пречат на "дъщерите им" да  достигнат до зряла възраст и да дадат поколение; заразяване на комари с бактерията Волбахия, която е патогенна за насекоми, но не и за хора, животни и растения, и не позволява на яйцата на комарите да се излюпят; стерилизиране на мъжки индивиди чрез облъчване. Една от причините тези стратегии да са насочени към мъжките комари е израз на допълнителни мерки за безопасност, тъй като женските са тези, които пият кръв и влизат в контакт с хората. През последните няколко години такива методи, разработени срещу комара Aedеs aegypti (преносител на болести, като жълта треска, денга, чикунгуня и зика), са приложени в редица страни по света. Сред тях са Индия, Бразилия, Сингапур, Тайланд, Мексико, Австралия, Пуерто Рико. Технологиите са "гъвкави" и когато въвеждането на умишлено променените комари в района бъде прекратено, популацията на нормалните комари постепенно ще се възстанови, поясни вирусологът от БАН.

* * *

Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията.

През 1991 г. Радостина Александрова е завършила с отличие специалността "Биохимия и микробиология" (днес "Молекулярна биология") в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", със специализация по "Вирусология". Тя е доктор по вирусология и професор по морфология.

Проф. Радостина Александрова работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество. 

 

 

 

 


 

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:42 на 30.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация