site.btaПарламентарната правна комисия прие на първо четене законови промени, свързани с измененията в Конституцията за определяне на служебен премиер

Парламентарната комисия по правни въпроси прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка (БНБ), свързани с приетите изменения в Конституцията във връзка с възможностите за назначаване на служебен премиер. Поправките в Закона за БНБ са внесени днес от народните представители Теменужка Петкова, Йордан Цонев, Анна Александрова и Хамид Хамид. 

Комисията се събра по време на почивка на пленарното заседание.

С предлаганите промени целим да приведем в съответствие Закона за Българската народна банка с приетите изменения и допълнения на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), пише в мотивите на вносителите. Следва управителят и подуправителите да имат възможност да извършват и друга дейност, освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които БНБ има участие, или на международни организации във връзка с дейността й, само когато са назначени за служебен министър-председател. В случай че те бъдат назначени за служебен министър-председател, същите ще имат възможност да ползват неплатен годишен отпуск за периода, в който са назначени, като след освобождаването им продължават мандата, за който са избрани.

С изменението в преходни и заключителни разпоредби целим да приведем в съответствие и Закона за Омбудсмана с приетите изменения и допълнения на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.). Следва омбудсманът и заместник-омбудсманът да имат възможност да заемат платена длъжност само когато са назначени за служебен министър-председател. В случай че те бъдат назначени за служебен министър-председател, същите ще имат възможност да ползват неплатен годишен отпуск за периода, в който са назначени, като след освобождаването им продължават мандата, за който са избрани, посочват вносителите.

Предлагаме промени и в Закона за Сметната палата с приетите изменения и допълнения на конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.). Следва председателят и заместник-председателите да имат възможност да заемат платена длъжност само когато са назначени за служебен министър-председател. В случай че те бъдат назначени за служебен министър-председател, същите ще имат възможност да ползват неплатен годишен отпуск за периода, в който са назначени, като след освобождаването им продължават мандата, за който са избрани, пише още в мотивите към законопроекта.

Петър Петров от „Възраждане“ отбеляза, че промените са внесени днес. Ние сме против това да бъде разглеждан законопроект, по който не са изтекли сроковете най-малкото за становища, независимо от това колко е обемен, заяви той и призова да гласуват „против“ този дневен ред. 

Имахме буквално половин час да се запознаем с предложените текстове, посочи Гроздан Караджов от „Има такъв народ“. По думите му който и да е писал това, е „възприел принципа, че ако променим съответните специални закони и им разрешим да бъдат служебен министър-председател, то това ще реши проблема“. Проблемът обаче се корени в Конституцията, смята Караджов и цитира чл. 68, където по думите му е уредена несъвместимостта. Той посочи и решение на Конституционния съд, че всички публично-правни длъжности влизат в това число.

Според приетите промени в Конституцията, ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

Втори ден държавният глава Румен Радев разговаря с посочените в чл. 99, ал. 5 от основния закон във връзка с процедурата за назначаване на служебен министър-председател. Поредицата от срещи започна, след като конституционната процедура за съставяне на редовно правителство в рамките на настоящото Народно събрание бе изчерпана след връщането на неизпълнен трети проучвателен мандат.