site.btaБългарски учени разказват за изследователските си и образователни проекти
VINF 09:48:01 15-02-2022
HT0945VI.004
Българска наука - интервюта - резюме
Български учени
разказват за изследователските си
и образователни проекти
София, 15 февруари (БТА)
Списание "Българска наука" предостави на БТА резюме на три интервюта на различни български учени, подготвено от Радослав Тодоров. Целите статии могат да се прочетат в новия брой 150 на списанието, а също така да бъдат гледани или слушани във видео/аудио формат на сайта, в ютюб канала, фейсбук страницата и другите канали на https://nauka.bg
Проф. Николай Спасов ръководи спечеления от неговия екип проект на и Националния природонаучен музей (НПМ)-БАН към Фонда научни изследвания (ФНИ) с амбициозното заглавие "От динозаврите до най-ранните човешки предци: фундаментални проучвания на значими моменти от историята на фауната и миналото на човека".
Тези негови проучвания хвърлят светлина върху един много продължителен и мъглив период на най-древните времена по нашите земи. В българската геология дълго време битуваше представата, че динозаври не могат да бъдат намерени тук, защото по времето на тяхното съществуване земите ни са били дъно на море. Тази теза се приемаше съвсем доскоро, независимо че у нас отдавна е известно наличието на мезозойски континентални отложения, макар и наистина твърде ограничени по разпространение. Откриването на първото находище на динозаврови останки е свързано с експедиция на Националния природонаучен музей към БАН още през осемдесетте години, но едва преди няколко години анализите установиха, че сред намерените тогава кости има и динозаврови останки.
Второто находище на динозаврови кости бе открито също от изследователи от НПМ-БАН. Това стимулира проф. Спасов да започне изследвания и в него. Той успява да намери финансиране за първите теренни разкопки, а сегашният проект, в който участват и учени от СУ "Св. Климент Охридски" и Геологическия институт на БАН, ще даде възможност за разгръщане на изследванията, които със сигурност ще дадат нови данни за къснокредната сухоземна природна обстановка на Балканите, за която се знае малко.
Другото направление на изследване, залегнало в проекта, е свързано с първите стъпки на човечеството в неговия дълъг еволюционен път. През 2007 г. екипът намира зъб в местността Азмака, Чирпанско, който малко по-късно е отнесен към рода на грекопитека (Graecopithecus), имащ до този момент твърде неясна систематична позиция в човешкото семейство (хоминидите). Дотогава този хоминид е известен само от една зле запазена долна челюст, намерена край Атина по време на Втората световна война. Следващите изследвания показват, че грекопитекът би трябвало да е първият потенциален пред-човек (хоминин), т.е. първият далечен предтеча (на 7.2 млн. г.), "тръгнал по пътя" към човека. Това променя драстично утвърдената представа, че цялата еволюция на човешката еволюционна линия е протекла на африканския континент. Също така съвсем наскоро бе публикувано откритието на изкопаеми следи на двуного същество от о-в Крит (свързан някога с Балканската суша), датирани на повече от 6 млн. години, а междувременно разкопките в Азмака водят до намирането и на бедрена кост, принадлежаща на грекопитек.
Проф. Спасов възлага големи надежди на палеонтологическите разкопки, които той и екипът му ще могат да проведат в рамките на проекта. Те ще допринесат за разширяване на познанията ни за начина на живот на грекопитека и за природната среда, в която е съществувал, а при малко късмет ще доведат до откриването на нови останки от този най-вероятен родоначалник на човечеството.
Таня Димитрова е създател на научния детски портал "Science Journal for Kids", който е на английски език, но отскоро съдържа информация и на български.
Тя започва този свой проект през 2015 г., когато преподава на ученици от 9-12 клас в САЩ, за нейните собствени възпитаници. Идеята е те да си избират научна статия от академичен журнал, да я прочетат и да я резюмират после за съучениците си. Но понеже специфичният и тежък език на академичните статии ги затруднява неимоверно много, тя се заема да адаптира статиите като за ученици. Съдържанието остава същото, описват се същите експерименти и научен модел, запазват се същата структура, въведение, методология, резултати и дискусия като в оригиналните статии. Но се добавят обяснения за научния процес и как изследователите са достигнали до публикуваните в статиите резултати. Най-важното обаче е, че всичко това е поднесено на по-нормален и приятен за децата език, с адаптирани графики, въпросници и т.н.
След като тя установява, че всички ученици определено биха имали полза от това, решава да стартира свой интернет журнал за тези цели.
Към момента нейният портал, който е напълно безплатен, достига до четвърт милион читатели годишно. Като по-голямата част от читателите всъщност са учители по различни научни дисциплини от 5-и до 12-и клас. Те свалят публикуваните там материали и ги споделят със собствените си ученици. Или просто насочват учениците си към сайта със задачата да си изберат една статия, да я прочетат и да отговорят на въпросите в края й.
На базата на обратната връзка, предложения от учители и с цел материалите да бъдат достъпни до повече хора, сега тече пресъздаване на всяка статия в аудио и във видео вариант, които също се публикуват в платформите. Паралелно с това всички статии, издадени първоначално на английски, впоследствие се превеждат на популярните в щатите други езици, като испански, но отскоро и на български с финансовата подкрепа на американското посолство в България. Порталът работи съвместно и със "Заедно в час", с които са организирали уъркшоп за някои от техните учители.
В журнала вече има десетки статии, преведени на български, като предстои да се издава поне по една нова статия на български език всеки месец. Така че в най-скоро време и българските учители и ученици ще могат да се възползват пълноценно от него.
Наскоро гл. ас. д-р Лъчезар Томов, съвместно с "Българска наука", осъществи един много интересен проект - издаването на специален брой с материали за математика и физика, засягащ въпроса за неразбирането, което съществува между математиците и физиците. Доколко те си приличат и доколко се карат помежду си, защото като цяло те са сходни, но с различен начин на мислене и различен поглед върху едни и същи неща.
Като цяло в точните науки съществуват два основни начина на мислене. Единият е аналитичен или алгебричен - мислене, при което можете да решавате задачи без да се налага да правите чертежи, задачи, в които се интересувате само от абстрактното, от символите и от оперирането с тях. Другият засяга области, в които ви трябва геометрична интуиция, за да можете да виждате какво се случва в един процес, да си го възпроизвеждате и така да можете да го осъзнаете.
Повечето физици са много силни в това да виждат нещата, защото много голяма част от процесите във физиката имат някаква интуитивна основа, макар да има и много антиинтуитивни в квантовия свят. Но все пак там където има интуиция, като разбират явленията във физиката, те могат много лесно да направят уравненията.
Специализираният брой, който може да се оприличи направо на цяла дигитална книга, включва редица преводи и статии относно възгледите на велики личности от областта на математиката и физиката, обхващи периода от Древна Елада до времето на Абеловите награди. Преводите, редакциите и анализите са дело предимно на д-р Томов и негови ученици от Класическата гимназия "Св. Константин Кирил Философ".
По този начин с инициативата си той разпалва интереса и познанията относно точните науки дори и у ученици, които вече са се насочили към хуманитарни специалности. Но този сборник от материали е полезен и за математиците, показвайки им, че е добре да разбират физиката, за да могат по-добре да се справят с техните задачи. А същевременно може да накара и физиците да осъзнаят, че сложните физически идеи, дори и като Специалната теория на относителността, всъщност могат да изглеждат много просто, когато са изразени математически. (ПВ)
/ХТ/
HT0945VI.004
Българска наука - интервюта - резюме
Български учени
разказват за изследователските си
и образователни проекти
София, 15 февруари (БТА)
Списание "Българска наука" предостави на БТА резюме на три интервюта на различни български учени, подготвено от Радослав Тодоров. Целите статии могат да се прочетат в новия брой 150 на списанието, а също така да бъдат гледани или слушани във видео/аудио формат на сайта, в ютюб канала, фейсбук страницата и другите канали на https://nauka.bg
Проф. Николай Спасов ръководи спечеления от неговия екип проект на и Националния природонаучен музей (НПМ)-БАН към Фонда научни изследвания (ФНИ) с амбициозното заглавие "От динозаврите до най-ранните човешки предци: фундаментални проучвания на значими моменти от историята на фауната и миналото на човека".
Тези негови проучвания хвърлят светлина върху един много продължителен и мъглив период на най-древните времена по нашите земи. В българската геология дълго време битуваше представата, че динозаври не могат да бъдат намерени тук, защото по времето на тяхното съществуване земите ни са били дъно на море. Тази теза се приемаше съвсем доскоро, независимо че у нас отдавна е известно наличието на мезозойски континентални отложения, макар и наистина твърде ограничени по разпространение. Откриването на първото находище на динозаврови останки е свързано с експедиция на Националния природонаучен музей към БАН още през осемдесетте години, но едва преди няколко години анализите установиха, че сред намерените тогава кости има и динозаврови останки.
Второто находище на динозаврови кости бе открито също от изследователи от НПМ-БАН. Това стимулира проф. Спасов да започне изследвания и в него. Той успява да намери финансиране за първите теренни разкопки, а сегашният проект, в който участват и учени от СУ "Св. Климент Охридски" и Геологическия институт на БАН, ще даде възможност за разгръщане на изследванията, които със сигурност ще дадат нови данни за къснокредната сухоземна природна обстановка на Балканите, за която се знае малко.
Другото направление на изследване, залегнало в проекта, е свързано с първите стъпки на човечеството в неговия дълъг еволюционен път. През 2007 г. екипът намира зъб в местността Азмака, Чирпанско, който малко по-късно е отнесен към рода на грекопитека (Graecopithecus), имащ до този момент твърде неясна систематична позиция в човешкото семейство (хоминидите). Дотогава този хоминид е известен само от една зле запазена долна челюст, намерена край Атина по време на Втората световна война. Следващите изследвания показват, че грекопитекът би трябвало да е първият потенциален пред-човек (хоминин), т.е. първият далечен предтеча (на 7.2 млн. г.), "тръгнал по пътя" към човека. Това променя драстично утвърдената представа, че цялата еволюция на човешката еволюционна линия е протекла на африканския континент. Също така съвсем наскоро бе публикувано откритието на изкопаеми следи на двуного същество от о-в Крит (свързан някога с Балканската суша), датирани на повече от 6 млн. години, а междувременно разкопките в Азмака водят до намирането и на бедрена кост, принадлежаща на грекопитек.
Проф. Спасов възлага големи надежди на палеонтологическите разкопки, които той и екипът му ще могат да проведат в рамките на проекта. Те ще допринесат за разширяване на познанията ни за начина на живот на грекопитека и за природната среда, в която е съществувал, а при малко късмет ще доведат до откриването на нови останки от този най-вероятен родоначалник на човечеството.
Таня Димитрова е създател на научния детски портал "Science Journal for Kids", който е на английски език, но отскоро съдържа информация и на български.
Тя започва този свой проект през 2015 г., когато преподава на ученици от 9-12 клас в САЩ, за нейните собствени възпитаници. Идеята е те да си избират научна статия от академичен журнал, да я прочетат и да я резюмират после за съучениците си. Но понеже специфичният и тежък език на академичните статии ги затруднява неимоверно много, тя се заема да адаптира статиите като за ученици. Съдържанието остава същото, описват се същите експерименти и научен модел, запазват се същата структура, въведение, методология, резултати и дискусия като в оригиналните статии. Но се добавят обяснения за научния процес и как изследователите са достигнали до публикуваните в статиите резултати. Най-важното обаче е, че всичко това е поднесено на по-нормален и приятен за децата език, с адаптирани графики, въпросници и т.н.
След като тя установява, че всички ученици определено биха имали полза от това, решава да стартира свой интернет журнал за тези цели.
Към момента нейният портал, който е напълно безплатен, достига до четвърт милион читатели годишно. Като по-голямата част от читателите всъщност са учители по различни научни дисциплини от 5-и до 12-и клас. Те свалят публикуваните там материали и ги споделят със собствените си ученици. Или просто насочват учениците си към сайта със задачата да си изберат една статия, да я прочетат и да отговорят на въпросите в края й.
На базата на обратната връзка, предложения от учители и с цел материалите да бъдат достъпни до повече хора, сега тече пресъздаване на всяка статия в аудио и във видео вариант, които също се публикуват в платформите. Паралелно с това всички статии, издадени първоначално на английски, впоследствие се превеждат на популярните в щатите други езици, като испански, но отскоро и на български с финансовата подкрепа на американското посолство в България. Порталът работи съвместно и със "Заедно в час", с които са организирали уъркшоп за някои от техните учители.
В журнала вече има десетки статии, преведени на български, като предстои да се издава поне по една нова статия на български език всеки месец. Така че в най-скоро време и българските учители и ученици ще могат да се възползват пълноценно от него.
Наскоро гл. ас. д-р Лъчезар Томов, съвместно с "Българска наука", осъществи един много интересен проект - издаването на специален брой с материали за математика и физика, засягащ въпроса за неразбирането, което съществува между математиците и физиците. Доколко те си приличат и доколко се карат помежду си, защото като цяло те са сходни, но с различен начин на мислене и различен поглед върху едни и същи неща.
Като цяло в точните науки съществуват два основни начина на мислене. Единият е аналитичен или алгебричен - мислене, при което можете да решавате задачи без да се налага да правите чертежи, задачи, в които се интересувате само от абстрактното, от символите и от оперирането с тях. Другият засяга области, в които ви трябва геометрична интуиция, за да можете да виждате какво се случва в един процес, да си го възпроизвеждате и така да можете да го осъзнаете.
Повечето физици са много силни в това да виждат нещата, защото много голяма част от процесите във физиката имат някаква интуитивна основа, макар да има и много антиинтуитивни в квантовия свят. Но все пак там където има интуиция, като разбират явленията във физиката, те могат много лесно да направят уравненията.
Специализираният брой, който може да се оприличи направо на цяла дигитална книга, включва редица преводи и статии относно възгледите на велики личности от областта на математиката и физиката, обхващи периода от Древна Елада до времето на Абеловите награди. Преводите, редакциите и анализите са дело предимно на д-р Томов и негови ученици от Класическата гимназия "Св. Константин Кирил Философ".
По този начин с инициативата си той разпалва интереса и познанията относно точните науки дори и у ученици, които вече са се насочили към хуманитарни специалности. Но този сборник от материали е полезен и за математиците, показвайки им, че е добре да разбират физиката, за да могат по-добре да се справят с техните задачи. А същевременно може да накара и физиците да осъзнаят, че сложните физически идеи, дори и като Специалната теория на относителността, всъщност могат да изглеждат много просто, когато са изразени математически. (ПВ)
/ХТ/
news.modal.header
news.modal.text