site.btaОБНОВЕНА Българският лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса не постигнаха съгласие за анекса към рамковия договор, предстои нова среща
Българският лекарски съюз (БЛС) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не постигнаха съгласие за анекса към Националния рамков договор 2023-2025 г. и предстои нова среща в края на тази седмица. Това каза пред журналисти председателят на БЛС д-р Иван Маджаров след среща на Управителния съвет на БЛС с Надзорния съвет на Касата. По думите му двете страни засега не са постигнали консенсус по темата за санкциите, които се предлагат в проекта за анекс. В проекта се предвиждат санкции за болниците, които не успеят да достигнат основните заплати, заложени в Колективния трудов договор – 910 лв. за санитар, 1500 лв. за медицинска сестра и две хиляди лева за лекар без специалност.
Вероятно анализ показва, че въвеждането на санкции би застрашило съществуването на някои болници, каза още д-р Маджаров в отговор на въпрос кое е било притеснително за Надзорния съвет на НЗОК.
По думите му е имало предложение за отлагателен период за въвеждането на санкциите, за да могат да бъдат въведени новите цени и механизми, предвидени за подпомагане на тези болници. Не стигнахме до конкретно решение дали да има, или не отлагателен период, но нашето становище е, че винаги е по-добре да се подхожда внимателно и не е необходимо да унищожим дадена болница в усилията си да я накараме да даде по-високи заплати, ако не може да го направи.
Санкциите са вариант, донякъде приемлив, да се накарат болниците да повишат заплатите, защото преди време другият начин беше чрез намаляването на средствата, които те получаваха по клинични пътеки, припомни д-р Маджаров. Въртим се в порочен кръг по отношение на осигуряване на високи възнаграждения на работещите в болници, които имат затруднения във финансирането от години, каза още той.
Д-р Маджаров посочи, че по време на срещата са били изненадани неприятно, тъй като им е било представено предложение за заплащане на разходи, които досега са били финансирани от фармацевтичната индустрия. По думите му предложението е биомаркерите вече да не се заплащат от фармацевтичната индустрия, а със средства, предвидени за медико-диагностични дейности, в размер на пет милиона лева. Ако трябва да се помогне на индустрията, трябва да се плати от средствата, предвидени за лекарствени средства в бюджета на НЗОК и НЗОК да намери начин да сключва договори с лаборатории, за да правят изследванията. По думите на д-р Маджаров вероятно тази тема е другата причина за насрочване на следваща среща между БЛС и НЗОК. Той беше категоричен, че ако това предложение се запише в анекса, БЛС няма да го подпише.
Няма промяна засега в предвиденото в проекта на анекс средно увеличение на клиничните пътеки с 20%-25%, каза още той.
В проекта на анекс се предвижда изследването с ядрено-магнитен резонанс да не бъде вече на разрешителен режим, а ако пациентът се нуждае от него, лекарят ще поиска от здравната каса да му отпусне съответното направление, така че да не се налага нуждаещият се да чака с месеци, добави д-р Маджаров.
Санкциите за болниците, които се предвиждат, няма да отпаднат, но вероятно в анекса ще се запише отлагателен период, каза председателят на Надзорния съвет на НЗОК и заместник-министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски. Нямаме никакви проблеми с БЛС, но трябва да уточним тези детайли, каза още той, без да конкретизира какъв би бил срокът на отлагателния период.
На 17 февруари 2024 г. ще се състои съборът на БЛС, на който се очаква делегатите да обсъдят предложенията в анекса и да гласуват мандат за подписването му.
/РИ/
news.modal.header
news.modal.text