Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години, без право на повторно избиране. Това решиха депутатите с гласуваните на второ четене текстове на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.
Според приетите текстове кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначаването и освобождаването при повторно направено предложение.
Прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от Висш прокурорски съвет, реши парламентът. Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избиран пряко от следователите, и шестима членове, избирани от Народното събрание.
Съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават по предложение на Висшия съдебен съвет от президента на републиката за срок от седем години, без право на повторно избиране, записаха депутатите.
Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите и петима, избирани от НС.
За членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж и са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора, гласят още приетите текстове.
Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство две трети от народните представители, предвиждат разпоредбите.
Мандатът на избраните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок, записаха още депутатите от 49-ото НС.
Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание. Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в неговото отсъствие - от председателя на Върховния административен съд, предвиждат приетите разпоредби.
В хода на дискусията, свързана с предлаганите изменения в Конституцията и разделението на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, депутатите спориха за политическото влияние при избора на главен прокурор.
Иван Иванов от „БСП за България“ заяви, че това, което се изменя в момента, до голяма степен ще промени работата на съдебната система и изключително тежко нарушава разделението на властите, заложено в Конституцията. Това НС ще отвори широко вратата за политическо овладяване на съдебната система, предупреди той и припомни за измененията през 2015 г., които по думите му са довели до избирането на Иван Гешев.
Атанас Атанасов от ПП-ДБ каза, че съветската система на организация на прокуратурата е заложена в действащата Конституция и БСП са направили тогава всичко необходимо, за да се запази този съветски модел на прокуратурата.
Бойко Рашков от ПП-ДБ отбеляза, че промените, които са внесени, далеч надхвърлят всякакви представи на 7-то ВНС за промени в основния закон. Той цитира юристи, конституционалисти, според които тези промени, които се правят във връзка с прокуратурата, ще бъдат вредни за съществуването на модела, който имаме в действащата Конституция. Той припомни, че в Закон за прокуратурата, действал преди 1989 г., главният прокурор се е избирал от Народното събрание и е можел да бъде отзован. В момента не се предвижда нещо по-различно, посочи Рашков. Той бе категоричен, че квотата на Народното събрание е политическа и така ще се разполага с много по-голям инструмент за политическо влияние на прокуратурата.
Министър Атанас Славов отговори, че няма увеличено политическо влияние с мандатите, защото общата бройка на избраните от парламента в двете колегии остава 11, толкова, колкото са предвидени и от времето на Великото народно събрание. Ние не нарушаваме сакралната бройка – ние гарантираме, че ВСС има по-малко политическо влияние, защото избраните членове ще са политически неутрални. На следващо място министърът на правосъдието повече не председателства ВСС, няма да председателства и Пленума, такъв няма да има, ще има Общо събрание, добави той. Славов бе категоричен, че не може да се съгласи, че парламентарната квота трябва да се мисли като политическо влияние. Предстои цялата реформа да я видим на законово ниво как изглежда, добави министърът. Аз твърдя, че на законово ниво ще предложим такива редакции, които да редуцират политическото влияние, добави той.
/ЛРМ/
news.modal.text
