site.btaКои са видинските депутати в Учредителното събрание разказва краеведът Рачо Миланов

VINF 16:29:01 10-02-2022
LM1625VI.034
Видин - Учредително събрание - годишнина

Кои са видинските депутати в Учредителното събрание разказва краеведът Рачо Миланов


Видин, 10 февруари (Ирена Данаилова, БТА)
От 10 февруари до 16 април 1879 г. в Търново заседава първото в новата ни история Народно събрание, което обсъжда и приема основния закон на Княжество България - Търновската конституция. Днес се навършват 143 години от откриване работата на Учредителното събрание.
За видинските представители, взели участие в работата по изработване на новата българска конституция, разказва за БТА краеведът, проучвал този въпрос, Рачо Миланов.
Пръв в списъка на видинските депутати и на цялото Учредително събрание е митрополит Екзарх Антим I - виден български духовник, политик и общественик, останал в историята като борец за независимостта на българската църква. Става депутат в Учредителното събрание, където заради авторитета си е избран за негов председател и ръководи дейността по изработване на новата конституция до подписването й на 15 април 1879 г. Тогава Антим I, който по това време е и видински митрополит, се обръща към депутатите с думите: "Свършихме делото, за което бяхме повикани! Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от народа за народа!"
Като депутат, заради заеманата висока длъжност председател на Видинския губернски апелативен съд, участва Илия Цанов (1835-1901). Той е роден във Видин и произхожда от известния Шишманов род. Владее свободно няколко езика и започва работа в турската администрация, където бързо се издига до поста председател на Софийския търговски съд. Става известен със защитата си на заловените Ботеви четници, като успява да спаси от бесилото 18 от тях. След участието си в Учредителното събрание Илия Цанов е окръжен управител на Русе, дипломатически представител в Цариград, министър на външните работи и вероизповеданията в правителството на Петко Каравелов. Като външен министър през 1885 г. изиграва важна роля в преговорите за дипломатическо признаване на съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Още един видински магистрат е депутат заради заеманата длъжност - председателят на Видинския окръжен съд Петър Дамянов (1837 - 1907). Той е роден във Видин и е доведен брат на известния писател Михалаки Георгиев. След работата в Учредителното събрание е общински съветник, помощник кмет, член на църковното настоятелство.
Димитър Златаров (1849 - 1892) е председател на Видинския окръжен съвет и като такъв участва по право в работата на Учредителното събрание. Той е известен общественик, дългогодишен учител във Видин и Кула и като образован човек след Освобождението е назначен на високата длъжност в новата видинска администрация. През 1883 г. е избран за кмет и полага много усилия за мобилизиране на гражданите и защитата на града по време на Сръбско - българската война през 1885 г. Негова е инициативата за построяване на новата солидна сграда на видинския катедрален храм "Св. Димитър".
Ванко Нешов (1825 - 1895) е видински търговец, активен общественик, член на училищното настоятелство, председател на читалището, участник в борбите за църковна и национална независимост. Кмет на Видин през 1878 г. и това го прави и депутат по право в Учредителното събрание.
Видинският окръг изпраща в Търново и двама депутати, пряко избрани от народа. Първият от тях е Петко Петков (1829 - 1897), богат видински търговец, кмет на Видин, като заема длъжността 9 месеца - от януари до ноември 1880 г.
Вторият пряко избран депутат е Петър Логофетов (1834 - 1909) от Ново село. Той е човек с интересен, изпълнен с премеждия живот. Като буен младеж бил преследван от турските власти и избягал във Влашко, където станал логофет - управител на чифлика на богат чокой. Там понатрупал пари, но пак се наложило да се спасява с бягство, като преплувал реката и се озовал в Ново село. Заради грамотността му новоселяни го наели за учител и въпреки че приел името Логофетов, всички го наричали Даскал Петър. С това име е записан и в списъка на депутатите в Учредителното събрание.
Белоградчик изпраща за депутати двама свой граждани. Миленко Попов, който участва по право, като председател на Белоградчишкия окръжен съвет, а Цеко Панов Петров е от пряко избраните народни представители. Съдебната власт е представена от Митко (Димитър) Маринов, председател на ломско-белоградчишкия окръжен съд, но той се води ломски депутат, тъй като седалището на съда е в този град.
По-сложна се оказва ситуацията в Кулски окръг. Завзет през 1878 г. от сръбските войски, той е присъединен към Сърбия и дори обявен за околийски център. След дипломатически натиск от Русия, сърбите са принудени да напуснат града, но поради неуредения граничен спор през 1878 г. там все още няма легитимна българска управа. Затова в Учредителното събрание окръгът е представен само от един човек - пряко избрания от народа Гачо Цаков от с. Големаново. Той е депутат и в Първото Велико народно събрание, което избира Александър Батенберг за български княз. Като представител на българското селячество Гачо Цаков е включен в шестчленната делегация, изпратена, за да връчи акта за избора лично на княз Александър. Делегатите се срещат и с руския император, който разговаря с тях и им прави лични подаръци. Така Гачо Цаков се прибира в Големаново със златен часовник и камбана за селската църква, дар от императора.
Многобройното турско население във Видин също е представено в Учредителното събрание. Като депутат по право участва последният мюфтия на видинския санджак Хафуз Сюлейман, а Ахмед бей Марафа Зааде е от пряко назначените от княз Дондуков - Корсаков депутати. Той обаче не подписва новата конституция. Не е известно дали това е съзнателен акт или е заради отсъствието му в деня на подписването".
Първата българска конституция със своите разпоредби е една от най-демократичните за времето си и създава правната основа за модерно развитие на страната, допълва Миланов. При създаването й само 65 от депутатите участват в разискванията и в често бурните спорове по отделните членове. Видинските депутати са от мълчаливото мнозинство, но те участват в гласуването и с техните гласове и подписи основният закон на Княжеството е приет, за да остане в сила чак до 1947 г./ЛМ/