site.btaКСНС постигна консенсус за необходимостта от преодоляване на дефицитите от способности на Въоръжените сили
VINF 20:36:31 15-02-2022
LM2032VI.029
президент - КСНС - резултати
КСНС постигна консенсус за необходимостта от преодоляване на дефицитите от способности на Въоръжените сили
София, 15 февруари (Асен Бояджиев, Анелия Цветкова)
Постигнат беше консенсус за необходимостта от преодоляване на дефицитите от способности и за развитие на съвременен отбранителен потенциал на Въоръжените сили на България в рамките на ЕС и НАТО.
Това обяви президентът Румен Радев след петчасово заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), на което бяха обсъдени актуалните рискове и заплахи за националната сигурност, свързани с отбраната и състоянието на Въоръжените сили на България.
Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника, както и преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия. Това е сред предложенията на КСНС към изпълнителната и законодателната власт.
Друго предложение е изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии Инвестиционна план-програма до 2032 г., съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на България до 2032 година.
Сред предложенията са Министерският съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2 процента от брутния вътрешен продукт на България до 2024 г., така че крайната цел да бъде постигната още през 2023 година.
Предлага се и Министерският съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морското пространство на България.
Сред другите предложения е изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.
Министерският съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната, е друго предложение на КСНС. Предлага се също изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO's Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).
Темпът на модернизация на Българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Проектите за модернизация на видовете въоръжени сили не се развиват балансирано, констатира днес КСНС. Има забавяне в изпълнението на договора за придобиване на нов боен самолет, а процедурата по проекта за придобиване на бойна машина на пехотата е прекратена. В сключените договори са неглижирани част от първоначално заложените способности в проектите за инвестиционни разходи, приети от 44-то Народно събрание. Налице са нормативни уредби, които допълнително възпрепятстват и забавят процеса по превъоръжаване и модернизация, се посочва още в становището на КСНС, в което се отбелязва, че всичко това води до загуба на способности, неизпълнение на поети съюзни ангажименти, нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите и налага осигуряване на необходимите ресурси за поддържане на наличната техника и въоръжение до момента на постъпване на нови.
КСНС отбелязва, че съществен дефицит от способности се поражда от некомплекта на личен състав на въоръжените сили, който, въпреки положените усилия през годините, не е превъзмогнат. Освен ресурсната неосигуреност и забавените процеси на модернизация, съществена причина за некомплекта е често променящата се нормативна база. Членовете на Съвета са се обединили необходимостта от ефективни мерки за повишаване на интереса към военната професия и преустановяване на негативната тенденция за напускане на военнослужещите.
Участниците в заседанието са се обединили и около позицията, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства. Страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване с нови образци техника и развитие на иновативни технологии с военно предназначение. Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високотехнологични въоръжени сили е все по-отчетлив.
В рамките на заседанието е било анализирано състоянието на Въоръжените сили на България с оглед ролята им за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта и защитата на териториалната цялост на страната. Очертани са областите с определени дефицити от способности и технологично изоставане в развитието им, породени от недостатъчно финансиране и ограничения в нормативната уредба.
Президентът Радев благодари на участниците в заседанието за пълноценната дискусия и за обединяването около важните за нашата национална сигурност и развитие на Въоръжените сили предложения.
/ЛМ/
LM2032VI.029
президент - КСНС - резултати
КСНС постигна консенсус за необходимостта от преодоляване на дефицитите от способности на Въоръжените сили
София, 15 февруари (Асен Бояджиев, Анелия Цветкова)
Постигнат беше консенсус за необходимостта от преодоляване на дефицитите от способности и за развитие на съвременен отбранителен потенциал на Въоръжените сили на България в рамките на ЕС и НАТО.
Това обяви президентът Румен Радев след петчасово заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), на което бяха обсъдени актуалните рискове и заплахи за националната сигурност, свързани с отбраната и състоянието на Въоръжените сили на България.
Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника, както и преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия. Това е сред предложенията на КСНС към изпълнителната и законодателната власт.
Друго предложение е изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии Инвестиционна план-програма до 2032 г., съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на България до 2032 година.
Сред предложенията са Министерският съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2 процента от брутния вътрешен продукт на България до 2024 г., така че крайната цел да бъде постигната още през 2023 година.
Предлага се и Министерският съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морското пространство на България.
Сред другите предложения е изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.
Министерският съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната, е друго предложение на КСНС. Предлага се също изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO's Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).
Темпът на модернизация на Българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Проектите за модернизация на видовете въоръжени сили не се развиват балансирано, констатира днес КСНС. Има забавяне в изпълнението на договора за придобиване на нов боен самолет, а процедурата по проекта за придобиване на бойна машина на пехотата е прекратена. В сключените договори са неглижирани част от първоначално заложените способности в проектите за инвестиционни разходи, приети от 44-то Народно събрание. Налице са нормативни уредби, които допълнително възпрепятстват и забавят процеса по превъоръжаване и модернизация, се посочва още в становището на КСНС, в което се отбелязва, че всичко това води до загуба на способности, неизпълнение на поети съюзни ангажименти, нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите и налага осигуряване на необходимите ресурси за поддържане на наличната техника и въоръжение до момента на постъпване на нови.
КСНС отбелязва, че съществен дефицит от способности се поражда от некомплекта на личен състав на въоръжените сили, който, въпреки положените усилия през годините, не е превъзмогнат. Освен ресурсната неосигуреност и забавените процеси на модернизация, съществена причина за некомплекта е често променящата се нормативна база. Членовете на Съвета са се обединили необходимостта от ефективни мерки за повишаване на интереса към военната професия и преустановяване на негативната тенденция за напускане на военнослужещите.
Участниците в заседанието са се обединили и около позицията, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства. Страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване с нови образци техника и развитие на иновативни технологии с военно предназначение. Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високотехнологични въоръжени сили е все по-отчетлив.
В рамките на заседанието е било анализирано състоянието на Въоръжените сили на България с оглед ролята им за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта и защитата на териториалната цялост на страната. Очертани са областите с определени дефицити от способности и технологично изоставане в развитието им, породени от недостатъчно финансиране и ограничения в нормативната уредба.
Президентът Радев благодари на участниците в заседанието за пълноценната дискусия и за обединяването около важните за нашата национална сигурност и развитие на Въоръжените сили предложения.
/ЛМ/
news.modal.header
news.modal.text