site.btaПраисторически експонати от първите археологически разкопки в Ямбол се съхраняват в Лувъра
VINF 07:15:01 14-02-2022
IS1546VI.004 07:15
Ямбол - археология - Лувъра - интервю
Праисторически експонати от първите археологически разкопки в Ямбол се съхраняват в Лувъра
Ямбол, 14 февруари /Мирослава Безус, БТА/
Първите археологически разкопки в Ямбол и региона започват през 90-те години на 19-ти и началото на миналия век. Любопитен факт е, че открити през този период находки на праисторическата "Рашева могила", която днес се намира в чертите на кв. "Георги Бенковски" в града, заминават за Лувъра, където са експонирани и до днес. Това разказа в интервю за БТА директорът на Регионалния исторически музей /РИМ/ д-р Стефан Бакърджиев, по повод днешния професионален празник на археолозите.
"Ямболската следа" в най-известния музей в света
"Ямболската следа" в Лувъра започва с разкопките на френски екип. Първопроходец на проучванията на селищната могила от ранния халколит е Пиер Жером през 1898 година. Нови сондажи в периода 1899 г. - 1903 г. извършват Жорж Сьор и Александър Дегранд, който по това време е френски консул у нас. Това са и първите официални праисторически проучвания на територията на България. За жалост, голямата част от находките от "Рашева могила" - идоли и керамика, са отнесени от откривателите в най-известния музей в света. Българското правителство по онова време позволява това да се случи. През 1900 г. Жорж Сьор прави и разкопки на надгробната "Чатал могила" в югозападната част на Ямбол. Там открива две тракийски колесници, които сега са експонирани в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките /БАН/, обясни д-р Бакърджиев.
Първото "дозволително" за издирване на старини в Ямболско
Самото начало на археологическите разкопки в Ямболско поставя руснакът Иван Марченко през 1895 г. - 1897 година. Той е бил участник в Руско-турската война, но след Освобождението остава да живее и се задомява в Ямбол. Марченко получава първото "дозволително" - документ от тогавашното Министерство на просвещението, позволяващ да издирва старини в региона. Той прави разкопки на т.нар. "Софуларска джамия" на територията на Средновековната Ямболска крепост "Дъбилин". За съжаление няма информация, какво е открил, разказа още директорът на РИМ - Ямбол.
Тракийският и античен град Кабиле започва да привлича интереса на археолозите
През 1896 г. монахът Хиероним от католическата мисия в Ямбол прави разкопки на "Зайчи връх" в района на днешния Национален археологически резерват "Кабиле". Не е известно обаче, какво открива, тъй като документацията е изпратена отново във Франция. В периода 1900 г. - 1902 г., Христо Вълев, който е учител, а по-късно и директор на Мъжката гимназия в Ямбол, също проучва надгробни могили край "Зайчи връх". По това време интересът на българските и чуждестранни археолози привличат основно два обекта в региона - "Малева могила" край село Веселиново и тракийският и античен град Кабиле. Древното селище край Ямбол първо е описано от братята Шкорпил, а после Константин Иречек успява да локализира руините като известния от историческите извори град. Първите официални археологически разкопки там са тридневни - от 26 август до 29 август 1912 година. Извършва ги проф. Богдан Филов, който обследва района около портата на укрепения късноантичен кастел. Разкопките приключват за толкова кратко време, тъй като малко след началото им започва Балканската война, обобщи годините на зараждането на интереса към Кабиле археологът.
Историческата памет и археологията в Ямболско с три годишнини през 2022 г.
Тази година е "белязана" от три важни годишнини за историческата памет и археологията в Ямболско. На 1 февруари Регионалният исторически музей навърши 70 години от създаването си. През август ще бъдат отбелязани и 110 години от началото на официалните археологически разкопки в Националния археологически резерват "Тракийски и античен град Кабиле". През 2022 г. ще бъде издаден и том с научни публикации по повод 50-годишнината от редовните проучвания на Кабиле, които започват през 1972 година и продължават до днес. Тогава се сформира първият голям научен екип за целта - от Институтите по тракология и история към БАН, от Окръжния исторически музей в Ямбол, от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Мащабното археологическо проучване започва покрай откриването на известния "Голям Севтополски надпис" край Казанлък. Надписът показва взаимоотношенията между наследниците на тракийския цар Севт Трети и другия тракийски династ - Спарток, който е управлявал Кабиле, обясни Бакърджиев.
/ИС/
IS1546VI.004 07:15
Ямбол - археология - Лувъра - интервю
Праисторически експонати от първите археологически разкопки в Ямбол се съхраняват в Лувъра
Ямбол, 14 февруари /Мирослава Безус, БТА/
Първите археологически разкопки в Ямбол и региона започват през 90-те години на 19-ти и началото на миналия век. Любопитен факт е, че открити през този период находки на праисторическата "Рашева могила", която днес се намира в чертите на кв. "Георги Бенковски" в града, заминават за Лувъра, където са експонирани и до днес. Това разказа в интервю за БТА директорът на Регионалния исторически музей /РИМ/ д-р Стефан Бакърджиев, по повод днешния професионален празник на археолозите.
"Ямболската следа" в най-известния музей в света
"Ямболската следа" в Лувъра започва с разкопките на френски екип. Първопроходец на проучванията на селищната могила от ранния халколит е Пиер Жером през 1898 година. Нови сондажи в периода 1899 г. - 1903 г. извършват Жорж Сьор и Александър Дегранд, който по това време е френски консул у нас. Това са и първите официални праисторически проучвания на територията на България. За жалост, голямата част от находките от "Рашева могила" - идоли и керамика, са отнесени от откривателите в най-известния музей в света. Българското правителство по онова време позволява това да се случи. През 1900 г. Жорж Сьор прави и разкопки на надгробната "Чатал могила" в югозападната част на Ямбол. Там открива две тракийски колесници, които сега са експонирани в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките /БАН/, обясни д-р Бакърджиев.
Първото "дозволително" за издирване на старини в Ямболско
Самото начало на археологическите разкопки в Ямболско поставя руснакът Иван Марченко през 1895 г. - 1897 година. Той е бил участник в Руско-турската война, но след Освобождението остава да живее и се задомява в Ямбол. Марченко получава първото "дозволително" - документ от тогавашното Министерство на просвещението, позволяващ да издирва старини в региона. Той прави разкопки на т.нар. "Софуларска джамия" на територията на Средновековната Ямболска крепост "Дъбилин". За съжаление няма информация, какво е открил, разказа още директорът на РИМ - Ямбол.
Тракийският и античен град Кабиле започва да привлича интереса на археолозите
През 1896 г. монахът Хиероним от католическата мисия в Ямбол прави разкопки на "Зайчи връх" в района на днешния Национален археологически резерват "Кабиле". Не е известно обаче, какво открива, тъй като документацията е изпратена отново във Франция. В периода 1900 г. - 1902 г., Христо Вълев, който е учител, а по-късно и директор на Мъжката гимназия в Ямбол, също проучва надгробни могили край "Зайчи връх". По това време интересът на българските и чуждестранни археолози привличат основно два обекта в региона - "Малева могила" край село Веселиново и тракийският и античен град Кабиле. Древното селище край Ямбол първо е описано от братята Шкорпил, а после Константин Иречек успява да локализира руините като известния от историческите извори град. Първите официални археологически разкопки там са тридневни - от 26 август до 29 август 1912 година. Извършва ги проф. Богдан Филов, който обследва района около портата на укрепения късноантичен кастел. Разкопките приключват за толкова кратко време, тъй като малко след началото им започва Балканската война, обобщи годините на зараждането на интереса към Кабиле археологът.
Историческата памет и археологията в Ямболско с три годишнини през 2022 г.
Тази година е "белязана" от три важни годишнини за историческата памет и археологията в Ямболско. На 1 февруари Регионалният исторически музей навърши 70 години от създаването си. През август ще бъдат отбелязани и 110 години от началото на официалните археологически разкопки в Националния археологически резерват "Тракийски и античен град Кабиле". През 2022 г. ще бъде издаден и том с научни публикации по повод 50-годишнината от редовните проучвания на Кабиле, които започват през 1972 година и продължават до днес. Тогава се сформира първият голям научен екип за целта - от Институтите по тракология и история към БАН, от Окръжния исторически музей в Ямбол, от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Мащабното археологическо проучване започва покрай откриването на известния "Голям Севтополски надпис" край Казанлък. Надписът показва взаимоотношенията между наследниците на тракийския цар Севт Трети и другия тракийски династ - Спарток, който е управлявал Кабиле, обясни Бакърджиев.
/ИС/
news.modal.header
news.modal.text