site.btaРазлични модели за управление на археологическите резервати приковават интереса на специалистите по опазване на културното наследство
VINF 10:40:01 14-02-2022
TS1035VI.006
България - археологически резервати - управление - възможности
Различни модели за управление на археологическите резервати приковават интереса на
специалистите по опазване на културното наследство
София, 14 февруари (Ирина Симеонова, БТА)
Държавата добър стопанин ли е на археологическите резервати или те се нуждаят от нов модел на управление, са въпросите, които се обсъждат в последните седмици в професионалните среди на специалистите по опазване на културното наследство.
Археологическите открития предизвикват винаги интерес. Ценните находки и съкровища, които обикалят света, разказвайки за миналото на нашите земи, както и местата, изтръгнати от забравата на времето, и разкриващи хилядолетни тайни, винаги привличат любопитството на хората. Немалка част от материалното наследство на страната ни е включено в структурите, наречени археологически резервати. Днес те са 33 на брой и има много въпросителни пред опазването и управлението им.
Археологическите резервати, които по документи обхващат заедно с охранителните си зони територия от около 119 кв. км, са 0,1 процента от територията на цялата държава. Какви са пътища пред съхраняването и представянето им пред обществото, представяме днес, в деня на българския археолог.
Според Закона за културното наследство (ЗКН) археологическият резерват е обособима територия или част от акватория, наситена с разкрити при проучвания или подлежащи на разкриване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително структури, нива и културни напластявания. По своята същност те са определени в закона като обекти с национално значение, но нерядко част от тях са и такива със статут "световно значение", каквито са вписаните в Списъка на световното наследство, под закрилата на ЮНЕСКО. В Закона е предвидено да се изработват планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности, включително и археологическите резервати. Целта е устойчиво развитие на недвижимата културна ценност. В плана са записани организацията на управлението; дългосрочната и краткосрочни програми на дейностите по опазване и по прилагане на плана; данни за финансирането; участие на партньорите в процеса по прилагане на плана; информация за системата за мониторинг на защитената територия и осигуряване на спешни аварийно-спасителни мероприятия в нея; както и система за контрол.
Тези планове са задължителни за недвижимите културни ценности, включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на България и за археологическите резервати. По отношение на археологическите резервати плановете за опазване и управление се възлагат и финансират от министъра на културата или от общината, когато недвижимата културна ценност е предоставена за нейно управление. Готовите планове се приемат от Министерския съвет, като се внасят в правителството от министъра на културата след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато в границите им попадат защитени територии - и с министъра на околната среда и водите. Актовете за приемане на плановете се обнародват в "Държавен вестник".
В момента в страната се работи единствено по изготвяне на План за опазване и управление на Старинен град Несебър, който е и един от българските обекти в списъка на ЮНЕСКО. Много от археологическите резервати са предоставени за управление на общини или най-близките музеи. Такава е и ситуацията с резервати, в чиито зони влизат обекти на Световното наследство каквито са гробницата с кариатидите до Свещари, Разградско, гробниците в Казанлъшко, или скалните църкви край Иваново, Русенско.
В отговор на въпрос за допълнително подпомагане за опазването на археологически резерват, проф. Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей в Русе (РИМ-Русе), разказа пред БТА, че държавата не дава нищо допълнително за музеите, които се грижат и за археологически резервати. Не се отпускат средства за допълнителната поддръжка. Според него ако има проблем, то той е с недостатъчната помощ, която се осъществява по отношение на българските музеи. Финансирането, определено според текстовете на Закона за културното наследство не се изпълнява и проблемите, които ние виждаме в археологическите резервати са пряко следствие от състоянието, в което се намират и българските музеи, сподели проф. Ненов. Според него, ако има плановете за управление и финансиране, ще може спокойно да се види доколко всеки от музеите се справя с поставената му задача по опазването на археологическите резервати.
И други негови колеги смятат, че опазването и социализирането на археологически резервати е трудна дейност. Директорът на Регионалния исторически музей в Стара Загора Петър Калчев отбелязва, че е много сложно да бъде направена обща схема и трябва да се върви към разработване на планове за управление за всеки отделен резерват, защото те са специфични - едно е да бъде на остров в акваторията на Черно море (каквито са островите Свети Иван и Свети Петър, край Созопол), други са резерватите, които са в и извън урбанизирани територии. Според него трябва в диалог между държавата, общините, музеите и всички заинтересовани, да се намери една работеща и действаща структура.
По време на онлайн кръглата маса на темата "Преосмисляне на модела на управление на археологическите резервати" в началото на февруари, организирана от Двустранната българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България в партньорство с "Фулбрайт", беше направено и друго предложение. Директорът на Регионалния музей в Плевен д-р Володя Попов предложи да се създаде специализирана административна структура, която да се занимава с управлението на археологическите резервати. Според повечето от колегите му от другите музеи обаче този вариант също няма да бъде работещ, защото различните резервати имат свои специфики.
Моделът "Сборяново" - възможно ли е в България да навлезе публично-частното партньорство при опазването на културното ни наследство?
Екип от четирима души - археолог, експерт по правните въпроси в областта на културата, специалист по музейна комуникация и бизнесдама, представиха на кръглата маса вариант за модел за основано на участие управление на Историко-археологически резерват "Сборяново". Негови автори са дългогодишният изследовател на гробниците в района археологът проф. Диана Гергова, културологът проф. Иван Кабаков от Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", музейният експерт гл. ас. Тодор Петев и бизнесдамата Милена Проданова.
Проф. Гергова отбеляза, че "Сборяново" е най-големият по площ археологически резерват в България с територии от зони А с площ от 825,69 ха, и зона Б с площ 1 346, 77 ха. Освен това територията му е и част от "Натура 2000". В него има голяма концентрация на археологически и архитектурни паметници от много епохи - от праисторията, през тракийския и римски период до Късното средновековие, освен това има и все още живи традиции, практикувани в местността Демир Баба теке. Тя смята, че обектите не се поддържат както трябва, а много голяма част от наследството е много крехко и много бързо е подложено на деструктивни процеси. Според Гергова поради липсата на структура, която да има право не само да кандидатства, но и да може да отговори на изискванията на съвременните европейски финансови инструменти - като например възвръщаемост, бизнес план и т.н., всъщност ние сме изпуснали милиони, които са можели постепенно да превърнат този огромен резерват в прекрасен археологически парк. Със съмишленици се опитахме да провокираме модел, който не е задължителен, но е повод да започнем този разговор, каза Гергова.
Културологът проф. Иван Кабаков разказа, че са избрали "Сборяново" за обект, тъй като той е идеално типичен по отношение на всички археологически резервати. Юристът Кабаков напомни, че резерватите са изключителна държавна собственост, която е непрехвърлима, т.е. не се деактува с решение на МС и не би могла да стане частна, каквито опасения има. Това означава, че държавната власт в лицето на ресорното Министерство на културата е задължителен, но не е задължително да бъде единствен участник в управлението на резерватите, коментира Кабаков. Според него многото и различни видове природно и културно наследство, освен археологическото, имат необходимост от компетентна и разнородна експертиза на място за опазване, социализация и управление на резерватите. Той смята, че регионалните и общинските музеи, които се намират на една ръка разстояние от археологически резервати са естествена пресечна точка за удовлетворяване на високите очаквания на обществото по отношение коментираните обекти, когато обаче разполагат с компетентна и разнородна експертиза, както и с човешки и финансови ресурси не само по отношение на основните дейности по опазване, социализация и управление, но и на различни видове природно и културно наследство в археологическите резервати. По думите му работата с археологически резервати е непосилно бреме за музеите.
"Шапка им сваляме, за всичко, което правят, особено с оглед на заплащането на музейните специалисти, което не е достатъчно", каза Кабаков.
Според него трябва да се работи в синергия, да има едновременно действие на публични власти, експерти от различни професионални общности, представители на местната общност, както и на заинтересовани страни, обединени от постигането на общи цели. Групата им се опитва да предложи такова управление, основано на участие. Кабаков отбеляза, че моделът предлага държавната и общинската власт и легитимно заинтересованите страни в обществото да бъдат представлявани чрез Общо събрание, което ще излъчи Управителен съвет. Основната идея е да не се създава нова бюрокрация, действаща сама за себе си, а да се изгради ефективна и гъвкава организация за управление, каза още Кабаков.
Виждането на бизнеса за модела "Сборяново"
Линията пред всички нас не е дори изборът на модел, а тестването му, смята бизнесменът Мартин Заимов. Дали моделът изработен от Кабаков, Гергова и Петев, е верният или не може да бъде разбрано само и единствено, ако той бъде приложен на практика, смята финансистът. Според него няма никакво съмнение, че моделът ще определи финансите, а не обратното. Той призовава всички от гледна точка на възможността за структуриране на финансиране, да приемат, че този модел трябва непременно, час по-скоро, да бъде тестван. Колкото по-бързо стартираме, толкова по-бързо ще знаем дали в България това е приложимо и толкова по-бързо със сигурност ще увеличим наличните парични средства за подобни обекти, каза Заимов. Според него оптималният вариант да се види дали този модел ще проработи е около три години.
Проф. Джейн Томпсън: Случаят "Херкулан" и възможностите за публично частно партньорство
Когато започнахме да осъзнаваме, че ние сме тук, за да подкрепяме културното наследство и местната общност и да обслужваме техните нужди, тогава ние започнахме по-добре да се грижим за наследството. Това разказа проф. Джейн Томпсън при представянето на модела за публично-частно партньорство на управление на археологическия парк "Херкулан" в южната част на Италия. Проф. Джейн Томпсън е старши мениджър на Проекта за опазване на Херкулан. Тя е архитект и квалифициран ръководител на проекти, работещ за подобряването на управлението и опазването на културното наследство.
Херкулан е град-близнак на Помпей и заедно с по-известния си събрат, загива при изригването на Везувий на 24 август 79 г. Днес той е част от списъка на ЮНЕСКО със световни паметници на културното наследство.
Британката Джейн Томпсън е представител на международната фондация Пакард (The Packard Humanities Institute), която в началото на 21 в. се включва в управлението археологическия парк, по онова време в изключително лошо състояние. Томпсън разказа как за 10 години и с първоначална инвестиция от частен партньор в рамките на 60 млн. евро, са успели да променят изцяло археологическия парк. По думите й рядко проблемът е в липсата на пари, обикновено е в липсата на ефективна система за управление. Такъв е бил и случаят в Италия, където системата е била много йерархизирана. Когато международната фондация Пакард се включва в проекта, тя работи не с министерството, защото тогава е било невъзможно да се работи с него. То беше твърде голямо, твърде бавно, затова фондация си партнираше с управлението на самия обект, разказа Томпсън. Първоначално са били поканени чуждестранни студенти, да се включат във възстановяването на рушащия се античен град.
Това ни се стори колониално, затова ние инвестирахме вместо това в млади италиански професионалисти, защото си дадохме сметка, че публичната, държавната система не успява да привлече нови таланти, разказа британката. Според нея това е била ключова промяна - гъвкавостта да бъде нает млад екип от италиански специалисти. Друга важна стъпка е било включването на италиански партньори и на общината. Според нея грешката през 90-те години на миналия век е била, че градът, който почти е бил умрял от изригването на Вулкана преди 2000 г., е имало риск да умре втори път, но този път от забрава. Основната ни цел беше никога да не позволяваме повече обществото да забрави Херкулан, каза тя и разказа, че са постигнали тази цел включвайки в дейностите по възстановяването му много партньори - от местни асоциации до международни. По този начин са изградили огромна коалиция от активни организации.
Според нея в предишния вариант на едностранно управление е липсвало участието на хората. Важното за нас е случването на този обрат и в квартала, около археологическия обект, каза проф. Томпсън и добави, че това е ключът към успеха - тези изключително социално и икономически необлагодетелствани райони, някои от най-бедните градски райони в Европа, с много тежък проблем с организирана престъпност, получиха много силна вълна на подкрепа. Местната общност се включи в изпълнението на проекти и видяхме промяната както в археологическия обект, така и в квартала, обясни тя и допълни, че ако местната общност е доволна, тогава и туристите ще бъдат доволни и това е златното правило на туризма, което много често се пренебрегва.
За трудностите в работата, Томпсън, разказа, че началото е било много сложно, защото в Италия е намало подобен прецедент - да има частно участие в публичното управление. Представата беше, че всяка фирма, която иска да помогне, всъщност ще иска нещо в замяна, че има някакъв комерсиален елемент, разказа тя и допълни, че всъщност много компании, включително комерсиални, биха искали да помогнат без да очакват нищо в замяна, защото те имат усещане за социална отговорност. Томпсън разказа, че в случая на Херкулан е имало доста дълъг период преди да се стигне до истинска децентрализация. Децентрализацията е довела до това Херкулан (Parco archeologico di Ercolano) да има свой собствен директор и лого. Дори и най-йерархизирани, бюрократични системи, каквато беше тази в Италия, могат да се променят, смята Томпсън. Изграждането на нови структури, които напълно да премахват старите не е добра идея, според нея. Проф. Томпсън смята изработването на планове за опазване и управление за неефективно. Един такъв план изсмуква цялата енергия и в крайна сметка освен план хората не успяват нищо друго да свършат, отбелязва тя.
Дали е приложим модел, подобен на реализирания от американската фондация "Пакард" в "Сборяново"? Това е обект, който е пресечен за много държавни институции и професионални общности. Той е основна отговорност на държавата в лицето на Министерството на културата, но управлението му е възложено на общинската власт и местия Исторически музей. От друга страна на многото археологически обекти, в него работят екипи както от Националния археологически институт с университет при БАН (НАИМ-БАН), така и от местния музей, но и от най-голямото българско висше училище - Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ).
Мнението на държавата и професионалната общност
Арх. Владимир Рачев от главна дирекция "Инспекторат" на Министерството на културата (МК) отбеляза, че трябва да се осигури координация между държавните органи, включени в системата на опазване, да се обмислят варианти за децентрализация и за включване на местните общности. Според него в България към настоящия момент нещата не са толкова зле, колкото си мислим, защото има много сериозно отношение на общността към опазването на културното наследство.
Според гл. ас. Калин Димитров от НАИМ-БАН, една от големите слабости на модела за управление на "Сборяново" е липсата на устойчивост в дълъг хоризонт. Една фондация, която разполага със спечелен проект, с финансиране и с подкрепа на външни партньори, със сигурност ще може да реализира нелоши неща в краткосрочен план, така или иначе трябва да се запитаме дали една такава организация ще може да се грижи за такъв резултат дълго време, десетилетия, попита той. Ресурсът, който ще се инвестира да се провери дали е приложим този модел би трябвало да се инвестира в национална структура, която да се грижи за повече резервати, отбеляза той.
Колегата му проф. проф. Анелия Божкова (НАИМ-БАН) смята, че този модел трябва да получи преди всичко подкрепата на професионалната общност, за да може той изобщо да се приложи. Не ми е приятно, когато бизнесът в лицето на Мартин Заимов, отправя ултимативни искания към професионалистите в сферата на опазването на културното наследство. Според нея трябва да имаме общи принципи за всички резервати в страната.
От 1994 г. стажовете по тракийска археология на студентите от Софийския университет се правят в резервата "Сборяново", разказа за БТА гл. ас. Даниела Стоянова, която от миналата година е ръководител на екипа, извършващ проучванията на тракийския град. Преди това водещ археолог на екипа е проф. Тотко Стоянов. От десетина години СУ има още един обект в резервата, но средновековен - Петрова нива, чиито ръководител е Елена Ангелова. Даниела Стоянова отбеляза, че за нея това предложение е меко казано абсурдно. Юридически може да звучи добре, но всъщност то не е реалистично, посочи тя и добави, че без местния музей, който да се грижи постоянно за археологическия резерват, нещата няма как да работят адекватно. По думите й хората, които са направили модела, не са наясно колко разходи има, за да бъде що годе поддържано състоянието на резервата.
Нещата не са толкова елементарни, колкото изглеждат в тяхното предложение, каза тя. Стоянова посочи, че един от основните проблеми при археологическите резервати е стандартът за откритите площи, които трябва да се поддържат. Този стандарт не е разработен и не е одобрен, а без него никога няма да стигат средствата и музеите няма да могат да се справят с вида на резерватите, каза Стоянова и допълни, че реално археологическите старини са опазени, но природата ги превзема.
Даниела Стоянова отбеляза, че според нея модел подобен на този, приложен в Херкулан никъде в България не е възможен от гледна точка на това, че като общество нямаме ресурс и грамотни и без задни мисли в главите си НПО-та, които да се включат. Италия все пак е една развита държава, ние тепърва се развиваме в това отношение, посочи тя. Не, че няма бъдеще в това, но стъпките не бива да са толкова грандиозни. Според нея такъв модел би означавал революция, а пътят се постига с еволюция.
Ако трябва да се апробира този модел, той може да се случи на друго, различно място, не на обект на ЮНЕСКО, коментира пред БТА предложението за управление на резервата "Сборяново" проф. Николай Ненов, директор на РИМ-Русе. Той отбеляза, че всичко от предложеното е законно и няма проблем да се случи. Според него обаче сред проблематичните зони на предложението е избраният обект. По думите му това е изключително грижа на държавата. Според Ненов не е редно да се дава за управление обект със световно значение на неправителствена организация, защото има и някаква доза риск при подобен модел. Професорът отбеляза, че ако някой иска да види как ще проработи моделът, то той трябва да се приложи не върху разработен, а върху неразработен обект. Ненов отбеляза още, че управлението съосновано на включване на местните общности е изключително важно, но то не бива да изключва и местните културни институции, каквато е музеят.
/ТС/
TS1035VI.006
България - археологически резервати - управление - възможности
Различни модели за управление на археологическите резервати приковават интереса на
специалистите по опазване на културното наследство
София, 14 февруари (Ирина Симеонова, БТА)
Държавата добър стопанин ли е на археологическите резервати или те се нуждаят от нов модел на управление, са въпросите, които се обсъждат в последните седмици в професионалните среди на специалистите по опазване на културното наследство.
Археологическите открития предизвикват винаги интерес. Ценните находки и съкровища, които обикалят света, разказвайки за миналото на нашите земи, както и местата, изтръгнати от забравата на времето, и разкриващи хилядолетни тайни, винаги привличат любопитството на хората. Немалка част от материалното наследство на страната ни е включено в структурите, наречени археологически резервати. Днес те са 33 на брой и има много въпросителни пред опазването и управлението им.
Археологическите резервати, които по документи обхващат заедно с охранителните си зони територия от около 119 кв. км, са 0,1 процента от територията на цялата държава. Какви са пътища пред съхраняването и представянето им пред обществото, представяме днес, в деня на българския археолог.
Според Закона за културното наследство (ЗКН) археологическият резерват е обособима територия или част от акватория, наситена с разкрити при проучвания или подлежащи на разкриване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително структури, нива и културни напластявания. По своята същност те са определени в закона като обекти с национално значение, но нерядко част от тях са и такива със статут "световно значение", каквито са вписаните в Списъка на световното наследство, под закрилата на ЮНЕСКО. В Закона е предвидено да се изработват планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности, включително и археологическите резервати. Целта е устойчиво развитие на недвижимата културна ценност. В плана са записани организацията на управлението; дългосрочната и краткосрочни програми на дейностите по опазване и по прилагане на плана; данни за финансирането; участие на партньорите в процеса по прилагане на плана; информация за системата за мониторинг на защитената територия и осигуряване на спешни аварийно-спасителни мероприятия в нея; както и система за контрол.
Тези планове са задължителни за недвижимите културни ценности, включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на България и за археологическите резервати. По отношение на археологическите резервати плановете за опазване и управление се възлагат и финансират от министъра на културата или от общината, когато недвижимата културна ценност е предоставена за нейно управление. Готовите планове се приемат от Министерския съвет, като се внасят в правителството от министъра на културата след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато в границите им попадат защитени територии - и с министъра на околната среда и водите. Актовете за приемане на плановете се обнародват в "Държавен вестник".
В момента в страната се работи единствено по изготвяне на План за опазване и управление на Старинен град Несебър, който е и един от българските обекти в списъка на ЮНЕСКО. Много от археологическите резервати са предоставени за управление на общини или най-близките музеи. Такава е и ситуацията с резервати, в чиито зони влизат обекти на Световното наследство каквито са гробницата с кариатидите до Свещари, Разградско, гробниците в Казанлъшко, или скалните църкви край Иваново, Русенско.
В отговор на въпрос за допълнително подпомагане за опазването на археологически резерват, проф. Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей в Русе (РИМ-Русе), разказа пред БТА, че държавата не дава нищо допълнително за музеите, които се грижат и за археологически резервати. Не се отпускат средства за допълнителната поддръжка. Според него ако има проблем, то той е с недостатъчната помощ, която се осъществява по отношение на българските музеи. Финансирането, определено според текстовете на Закона за културното наследство не се изпълнява и проблемите, които ние виждаме в археологическите резервати са пряко следствие от състоянието, в което се намират и българските музеи, сподели проф. Ненов. Според него, ако има плановете за управление и финансиране, ще може спокойно да се види доколко всеки от музеите се справя с поставената му задача по опазването на археологическите резервати.
И други негови колеги смятат, че опазването и социализирането на археологически резервати е трудна дейност. Директорът на Регионалния исторически музей в Стара Загора Петър Калчев отбелязва, че е много сложно да бъде направена обща схема и трябва да се върви към разработване на планове за управление за всеки отделен резерват, защото те са специфични - едно е да бъде на остров в акваторията на Черно море (каквито са островите Свети Иван и Свети Петър, край Созопол), други са резерватите, които са в и извън урбанизирани територии. Според него трябва в диалог между държавата, общините, музеите и всички заинтересовани, да се намери една работеща и действаща структура.
По време на онлайн кръглата маса на темата "Преосмисляне на модела на управление на археологическите резервати" в началото на февруари, организирана от Двустранната българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България в партньорство с "Фулбрайт", беше направено и друго предложение. Директорът на Регионалния музей в Плевен д-р Володя Попов предложи да се създаде специализирана административна структура, която да се занимава с управлението на археологическите резервати. Според повечето от колегите му от другите музеи обаче този вариант също няма да бъде работещ, защото различните резервати имат свои специфики.
Моделът "Сборяново" - възможно ли е в България да навлезе публично-частното партньорство при опазването на културното ни наследство?
Екип от четирима души - археолог, експерт по правните въпроси в областта на културата, специалист по музейна комуникация и бизнесдама, представиха на кръглата маса вариант за модел за основано на участие управление на Историко-археологически резерват "Сборяново". Негови автори са дългогодишният изследовател на гробниците в района археологът проф. Диана Гергова, културологът проф. Иван Кабаков от Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", музейният експерт гл. ас. Тодор Петев и бизнесдамата Милена Проданова.
Проф. Гергова отбеляза, че "Сборяново" е най-големият по площ археологически резерват в България с територии от зони А с площ от 825,69 ха, и зона Б с площ 1 346, 77 ха. Освен това територията му е и част от "Натура 2000". В него има голяма концентрация на археологически и архитектурни паметници от много епохи - от праисторията, през тракийския и римски период до Късното средновековие, освен това има и все още живи традиции, практикувани в местността Демир Баба теке. Тя смята, че обектите не се поддържат както трябва, а много голяма част от наследството е много крехко и много бързо е подложено на деструктивни процеси. Според Гергова поради липсата на структура, която да има право не само да кандидатства, но и да може да отговори на изискванията на съвременните европейски финансови инструменти - като например възвръщаемост, бизнес план и т.н., всъщност ние сме изпуснали милиони, които са можели постепенно да превърнат този огромен резерват в прекрасен археологически парк. Със съмишленици се опитахме да провокираме модел, който не е задължителен, но е повод да започнем този разговор, каза Гергова.
Културологът проф. Иван Кабаков разказа, че са избрали "Сборяново" за обект, тъй като той е идеално типичен по отношение на всички археологически резервати. Юристът Кабаков напомни, че резерватите са изключителна държавна собственост, която е непрехвърлима, т.е. не се деактува с решение на МС и не би могла да стане частна, каквито опасения има. Това означава, че държавната власт в лицето на ресорното Министерство на културата е задължителен, но не е задължително да бъде единствен участник в управлението на резерватите, коментира Кабаков. Според него многото и различни видове природно и културно наследство, освен археологическото, имат необходимост от компетентна и разнородна експертиза на място за опазване, социализация и управление на резерватите. Той смята, че регионалните и общинските музеи, които се намират на една ръка разстояние от археологически резервати са естествена пресечна точка за удовлетворяване на високите очаквания на обществото по отношение коментираните обекти, когато обаче разполагат с компетентна и разнородна експертиза, както и с човешки и финансови ресурси не само по отношение на основните дейности по опазване, социализация и управление, но и на различни видове природно и културно наследство в археологическите резервати. По думите му работата с археологически резервати е непосилно бреме за музеите.
"Шапка им сваляме, за всичко, което правят, особено с оглед на заплащането на музейните специалисти, което не е достатъчно", каза Кабаков.
Според него трябва да се работи в синергия, да има едновременно действие на публични власти, експерти от различни професионални общности, представители на местната общност, както и на заинтересовани страни, обединени от постигането на общи цели. Групата им се опитва да предложи такова управление, основано на участие. Кабаков отбеляза, че моделът предлага държавната и общинската власт и легитимно заинтересованите страни в обществото да бъдат представлявани чрез Общо събрание, което ще излъчи Управителен съвет. Основната идея е да не се създава нова бюрокрация, действаща сама за себе си, а да се изгради ефективна и гъвкава организация за управление, каза още Кабаков.
Виждането на бизнеса за модела "Сборяново"
Линията пред всички нас не е дори изборът на модел, а тестването му, смята бизнесменът Мартин Заимов. Дали моделът изработен от Кабаков, Гергова и Петев, е верният или не може да бъде разбрано само и единствено, ако той бъде приложен на практика, смята финансистът. Според него няма никакво съмнение, че моделът ще определи финансите, а не обратното. Той призовава всички от гледна точка на възможността за структуриране на финансиране, да приемат, че този модел трябва непременно, час по-скоро, да бъде тестван. Колкото по-бързо стартираме, толкова по-бързо ще знаем дали в България това е приложимо и толкова по-бързо със сигурност ще увеличим наличните парични средства за подобни обекти, каза Заимов. Според него оптималният вариант да се види дали този модел ще проработи е около три години.
Проф. Джейн Томпсън: Случаят "Херкулан" и възможностите за публично частно партньорство
Когато започнахме да осъзнаваме, че ние сме тук, за да подкрепяме културното наследство и местната общност и да обслужваме техните нужди, тогава ние започнахме по-добре да се грижим за наследството. Това разказа проф. Джейн Томпсън при представянето на модела за публично-частно партньорство на управление на археологическия парк "Херкулан" в южната част на Италия. Проф. Джейн Томпсън е старши мениджър на Проекта за опазване на Херкулан. Тя е архитект и квалифициран ръководител на проекти, работещ за подобряването на управлението и опазването на културното наследство.
Херкулан е град-близнак на Помпей и заедно с по-известния си събрат, загива при изригването на Везувий на 24 август 79 г. Днес той е част от списъка на ЮНЕСКО със световни паметници на културното наследство.
Британката Джейн Томпсън е представител на международната фондация Пакард (The Packard Humanities Institute), която в началото на 21 в. се включва в управлението археологическия парк, по онова време в изключително лошо състояние. Томпсън разказа как за 10 години и с първоначална инвестиция от частен партньор в рамките на 60 млн. евро, са успели да променят изцяло археологическия парк. По думите й рядко проблемът е в липсата на пари, обикновено е в липсата на ефективна система за управление. Такъв е бил и случаят в Италия, където системата е била много йерархизирана. Когато международната фондация Пакард се включва в проекта, тя работи не с министерството, защото тогава е било невъзможно да се работи с него. То беше твърде голямо, твърде бавно, затова фондация си партнираше с управлението на самия обект, разказа Томпсън. Първоначално са били поканени чуждестранни студенти, да се включат във възстановяването на рушащия се античен град.
Това ни се стори колониално, затова ние инвестирахме вместо това в млади италиански професионалисти, защото си дадохме сметка, че публичната, държавната система не успява да привлече нови таланти, разказа британката. Според нея това е била ключова промяна - гъвкавостта да бъде нает млад екип от италиански специалисти. Друга важна стъпка е било включването на италиански партньори и на общината. Според нея грешката през 90-те години на миналия век е била, че градът, който почти е бил умрял от изригването на Вулкана преди 2000 г., е имало риск да умре втори път, но този път от забрава. Основната ни цел беше никога да не позволяваме повече обществото да забрави Херкулан, каза тя и разказа, че са постигнали тази цел включвайки в дейностите по възстановяването му много партньори - от местни асоциации до международни. По този начин са изградили огромна коалиция от активни организации.
Според нея в предишния вариант на едностранно управление е липсвало участието на хората. Важното за нас е случването на този обрат и в квартала, около археологическия обект, каза проф. Томпсън и добави, че това е ключът към успеха - тези изключително социално и икономически необлагодетелствани райони, някои от най-бедните градски райони в Европа, с много тежък проблем с организирана престъпност, получиха много силна вълна на подкрепа. Местната общност се включи в изпълнението на проекти и видяхме промяната както в археологическия обект, така и в квартала, обясни тя и допълни, че ако местната общност е доволна, тогава и туристите ще бъдат доволни и това е златното правило на туризма, което много често се пренебрегва.
За трудностите в работата, Томпсън, разказа, че началото е било много сложно, защото в Италия е намало подобен прецедент - да има частно участие в публичното управление. Представата беше, че всяка фирма, която иска да помогне, всъщност ще иска нещо в замяна, че има някакъв комерсиален елемент, разказа тя и допълни, че всъщност много компании, включително комерсиални, биха искали да помогнат без да очакват нищо в замяна, защото те имат усещане за социална отговорност. Томпсън разказа, че в случая на Херкулан е имало доста дълъг период преди да се стигне до истинска децентрализация. Децентрализацията е довела до това Херкулан (Parco archeologico di Ercolano) да има свой собствен директор и лого. Дори и най-йерархизирани, бюрократични системи, каквато беше тази в Италия, могат да се променят, смята Томпсън. Изграждането на нови структури, които напълно да премахват старите не е добра идея, според нея. Проф. Томпсън смята изработването на планове за опазване и управление за неефективно. Един такъв план изсмуква цялата енергия и в крайна сметка освен план хората не успяват нищо друго да свършат, отбелязва тя.
Дали е приложим модел, подобен на реализирания от американската фондация "Пакард" в "Сборяново"? Това е обект, който е пресечен за много държавни институции и професионални общности. Той е основна отговорност на държавата в лицето на Министерството на културата, но управлението му е възложено на общинската власт и местия Исторически музей. От друга страна на многото археологически обекти, в него работят екипи както от Националния археологически институт с университет при БАН (НАИМ-БАН), така и от местния музей, но и от най-голямото българско висше училище - Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ).
Мнението на държавата и професионалната общност
Арх. Владимир Рачев от главна дирекция "Инспекторат" на Министерството на културата (МК) отбеляза, че трябва да се осигури координация между държавните органи, включени в системата на опазване, да се обмислят варианти за децентрализация и за включване на местните общности. Според него в България към настоящия момент нещата не са толкова зле, колкото си мислим, защото има много сериозно отношение на общността към опазването на културното наследство.
Според гл. ас. Калин Димитров от НАИМ-БАН, една от големите слабости на модела за управление на "Сборяново" е липсата на устойчивост в дълъг хоризонт. Една фондация, която разполага със спечелен проект, с финансиране и с подкрепа на външни партньори, със сигурност ще може да реализира нелоши неща в краткосрочен план, така или иначе трябва да се запитаме дали една такава организация ще може да се грижи за такъв резултат дълго време, десетилетия, попита той. Ресурсът, който ще се инвестира да се провери дали е приложим този модел би трябвало да се инвестира в национална структура, която да се грижи за повече резервати, отбеляза той.
Колегата му проф. проф. Анелия Божкова (НАИМ-БАН) смята, че този модел трябва да получи преди всичко подкрепата на професионалната общност, за да може той изобщо да се приложи. Не ми е приятно, когато бизнесът в лицето на Мартин Заимов, отправя ултимативни искания към професионалистите в сферата на опазването на културното наследство. Според нея трябва да имаме общи принципи за всички резервати в страната.
От 1994 г. стажовете по тракийска археология на студентите от Софийския университет се правят в резервата "Сборяново", разказа за БТА гл. ас. Даниела Стоянова, която от миналата година е ръководител на екипа, извършващ проучванията на тракийския град. Преди това водещ археолог на екипа е проф. Тотко Стоянов. От десетина години СУ има още един обект в резервата, но средновековен - Петрова нива, чиито ръководител е Елена Ангелова. Даниела Стоянова отбеляза, че за нея това предложение е меко казано абсурдно. Юридически може да звучи добре, но всъщност то не е реалистично, посочи тя и добави, че без местния музей, който да се грижи постоянно за археологическия резерват, нещата няма как да работят адекватно. По думите й хората, които са направили модела, не са наясно колко разходи има, за да бъде що годе поддържано състоянието на резервата.
Нещата не са толкова елементарни, колкото изглеждат в тяхното предложение, каза тя. Стоянова посочи, че един от основните проблеми при археологическите резервати е стандартът за откритите площи, които трябва да се поддържат. Този стандарт не е разработен и не е одобрен, а без него никога няма да стигат средствата и музеите няма да могат да се справят с вида на резерватите, каза Стоянова и допълни, че реално археологическите старини са опазени, но природата ги превзема.
Даниела Стоянова отбеляза, че според нея модел подобен на този, приложен в Херкулан никъде в България не е възможен от гледна точка на това, че като общество нямаме ресурс и грамотни и без задни мисли в главите си НПО-та, които да се включат. Италия все пак е една развита държава, ние тепърва се развиваме в това отношение, посочи тя. Не, че няма бъдеще в това, но стъпките не бива да са толкова грандиозни. Според нея такъв модел би означавал революция, а пътят се постига с еволюция.
Ако трябва да се апробира този модел, той може да се случи на друго, различно място, не на обект на ЮНЕСКО, коментира пред БТА предложението за управление на резервата "Сборяново" проф. Николай Ненов, директор на РИМ-Русе. Той отбеляза, че всичко от предложеното е законно и няма проблем да се случи. Според него обаче сред проблематичните зони на предложението е избраният обект. По думите му това е изключително грижа на държавата. Според Ненов не е редно да се дава за управление обект със световно значение на неправителствена организация, защото има и някаква доза риск при подобен модел. Професорът отбеляза, че ако някой иска да види как ще проработи моделът, то той трябва да се приложи не върху разработен, а върху неразработен обект. Ненов отбеляза още, че управлението съосновано на включване на местните общности е изключително важно, но то не бива да изключва и местните културни институции, каквато е музеят.
/ТС/
news.modal.header
news.modal.text