site.btaБих апелирал да се гледа на бюджета на обществените медии като на инвестиция в качествената журналистика и демокрацията, каза генералният директор на БНР


Бих апелирал да се гледа на бюджета на обществените медии като на инвестиция не само в нас като организации, а и въобще в качествената журналистика, в демокрацията. Защото обществените медии са един от стълбовете на демокрацията във всяко едно общество. Това каза генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев по време на заседание на парламентарната комисия по културата и медиите днес.
Тъй като се намираме в комисията по културата и медиите, бих искал да кажа няколко думи не за пари, а за полза за обществото и за това какво прави Българското национално радио към момента, за да допринася за полезна стойност на българското общество - единадесет 24-часови програми, две национални – фокусирана върху новини и актуално съдържание „Хоризонт“ и културната „Христо Ботев“, девет програми, насочени към проблемите на регионите в страната и постиженията на хората в тях, шест музикални състава, в които работят над 200 музиканти, десет чужди езика в редакциите на радио „България“, посочи Милен Митев.
Той каза, че собствените приходи на националното радио към момента съставляват около пет процента от цялото му финансиране и въпреки че в последните няколко години нарастват непрекъснато, дори утрояването им няма да има голямо отношение към цялостния бюджет.
Митев посочи, че в момента разходите за персонал съставляват около 70 процента от всички разходи на Българското национално радио. „През последните години се стараем да извършваме непрекъснато оптимизации, като от 2021 г. насам щатната численост на радиото е съкратена с 100 бройки, като в същото време не само не сме закрили нито една от услугите, които предоставяме на българското общество, а и разкриваме нови, най-вече в областта на нелинейните медийни услуги“, каза той.
„Със собствени средства предприехме мерки за подобряване на киберсигурността след кибератаката, която порази националното радио през декември 2022 г. Вече имаме двустепенна верификация за служебните акаунти, имаме специален отговорник за киберсигурността в радиото. Работим с образователни институции, за да организираме безплатни за нас обучения от областта на киберсигурността както на високо професионално ниво за ИТ специалистите ни, така и на ниво потребител за всички служители на националното радио“, отбеляза още Милен Митев.
Генералният директор на общественото радио коментира, че в тригодишен план възнагражденията в радиото са нараснали с около 35 процента, а конкретно на музикантите от музикални състави – с над 60 процента. „И за съжаление, въпреки това все още изостава значително от средното ниво за страната. Особено за София, където работят над две трети от нашите служители, към момента средната брутна заплата изостава с близо 40 процента от средната заплата за град София според статистиката на НСИ“, посочи той.
Милен Митев каза, че се присъединява към казаното от генералния директор на БТА Кирил Вълчев по отношение на приравняването на статута на творческия персонал в обществените медии и на специалистите в Съвета за електронни медии (СЕМ) с този на учителите.
Според него може да се намерят много сходства в мисията на учителите и в мисията на хората, които работят в обществените медии и в медийния регулатор. „Също така като принцип е необходимо да имаме някакъв механизъм, който да дава рамка на нашите бюджети. Защото каквото и да бъде определено сега – независимо дали ни определите пет процента или 50 процента увеличение, след две години ние пак ще сме в същата ситуация, ако няма механизъм, който да задава рамката в какви граници трябва да се движат и е нормално да се движат, как се оценява трудът на журналистите в обществените медии, на специалистите в СЕМ, а в нашия случай – и на музикантите в музикалните състави“, смята Милен Митев.
Вярвам, че ще може да се намери, ако не веднага, то поне в някакво обозримо бъдеще, правилният механизъм, който да позволи да функционираме добре, да функционираме независимо и наистина това, което правим – да се ръководим основно от интереса на нашата аудитория, добави още генералният директор на БНР.
Както БТА писа, Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет. На заседание днес „За“ гласуваха 10 народни представители, „Против“ – бяха двама – Ангел Янчев и Костадин Костадинов от „Възраждане“. Манол Пейков от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) се въздържа.
/АКМ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text