site.btaБългария е страна с много вътрешен трафик на хора, каза координаторът на Европейския съюз за борба с трафика на хора Даян Шмит

По-голямата част от жертвите на трафик, открити в Европейския съюз, са граждани на ЕС, които често стават жертви в собствената си страна. Такъв е случаят и в България. България е страна с много вътрешен трафик, т.е. няма преминаване на граница. Това каза в интервю за БТА координаторът на Европейския съюз за борба с трафика на хора Даян Шмит

По думите ѝ почти всички официално регистрирани жертви в България са български граждани.

В същото време български граждани се експлоатират и в други страни от ЕС, предимно западноевропейски страни. Следователно България също е страна на произход. В други държави от ЕС по-голямата част от жертвите идват от държави извън ЕС — например Нигерия, Китай, Латинска Америка.

В България, както и в ЕС като цяло, сексуалната експлоатация продължава да бъде основната форма на трафик — около 50%, посочи Шмит. 

По думите ѝ едно от основните предизвикателства е онлайн измерението. Социалните мрежи и други платформи стават все по-предпочитан метод за набиране и контрол на жертвите, както и за тяхната експлоатация.

Следва пълният текст на интервюто

Последните доклади за борбата с трафика на хора за България показват, че България е транзитна страна. Какви са последните тенденции и предизвикателства в България и Европейския съюз? 
По-голямата част от жертвите на трафик, открити в Европейския съюз, са граждани на ЕС, които често стават жертви в собствената си страна. Такъв е случаят и в България. България е страна с много вътрешен трафик, т.е. няма преминаване на граница. Почти всички официално регистрирани жертви в България са български граждани. В същото време български граждани се експлоатират и в други страни от ЕС, предимно западноевропейски страни. Следователно България също е страна на произход. В други държави от ЕС по-голямата част от жертвите идват от държави извън ЕС - например Нигерия, Китай, Латинска Америка.

В България, както и в ЕС като цяло, сексуалната експлоатация продължава да бъде основната форма на трафик - около 50%. Жертви на това ужасно престъпление са най-вече жени и момичета. През последните години се наблюдава увеличаване на трудовата експлоатация, което може да бъде свързано с по-доброто разкриване на тази форма на трафик и по-голямото участие на органите по труда. Други форми на експлоатация включват принудителна просия, принудителни бракове, незаконно осиновяване, принудителни престъпни дейности, в които участват малолетни и непълнолетни лица и възрастни в уязвимо положение. Сред тях също наблюдаваме увеличение, което трябва да бъде разглеждано сериозно, включително в нашите превантивни усилия.

Едно от основните предизвикателства е онлайн измерението. Социалните мрежи и други платформи стават все по-предпочитан метод за набиране и контрол на жертвите, както и за тяхната експлоатация.

Методът „любовник“ например, чрез който трафикантите се опитват да накарат жертвите си да се влюбят в тях, за да ги манипулират, се пренася все повече и повече онлайн. Освен това фалшиви обяви за работа привличат бъдещи жертви, които търсят работа и попадат в капана на експлоатацията. През октомври агенцията на ЕС Европол публикува насоки за това как да се избегнат тези два метода за вербуване онлайн.

Различните участници в борбата с трафика на хора трябва да пригодят към цифровото измерение начина си на работа по отношение на превенцията, разкриването на жертвите и разследванията. Това включва съответно обучение и повишен капацитет, както и подходящо законодателство. В бъдеще онлайн измерението също ще бъде взето предвид в по-голяма степен в законодателството на ЕС за борба с трафика на хора.

Освен това от съществено значение е оперативното сътрудничество между правоприлагащите и съдебните органи на държавите от ЕС и държави извън ЕС с участието на агенции на ЕС като Европол и Евроюст. Тези съвместни действия - т. нар. „хакатон“, позволяват да се идентифицират платформите, на които се извършва трафикът, престъпниците и жертвите, които се нуждаят от помощ. Сътрудничеството с онлайн платформи също е от ключово значение. Тези платформи носят ясна отговорност.

Какви национални приоритети и действия трябва да предприеме всяка държава в борбата с трафика на хора? 
За да се води ефективна борба с трафика на хора, е необходим всеобхватен подход за предотвратяване на престъплението, за идентифициране и защита на жертвите и за изправяне на престъпниците пред правосъдието. Такъв подход, който включва много участници, включително организации на гражданското общество, изисква добра координация, подходящо законодателство и съответни човешки и финансови ресурси.

Важно е борбата с трафика на хора да получи необходимото политическо внимание. Националните правителства определят свои собствени национални приоритети и действия въз основа на тенденциите и особеностите на престъплението в своята страна. За тази цел е важно също така да са налице надеждни данни на национално равнище, за да бъде ясно положението и да се правят необходимите адаптации.

На равнище ЕС за периода 2021-2025 г. са определени главните приоритети в стратегията на ЕС за борба с трафика на хора. Стратегията приканва държавите членки да предприемат конкретни действия в съответствие с тези приоритети. Освен това законодателството на ЕС за борба с трафика на хора определя престъплението, определя санкции и общи цели за наказателно преследване на престъпниците и защита на жертвите. Директивата, която е на над десет години, в момента се преразглежда и изменя и се надяваме, че Европейският парламент и Съветът ще приемат това модернизирано и засилено законодателство в началото на следващата година.

Могат ли силно засегнатите от този вид престъпност държави да очакват подкрепа на европейско равнище?
Трафикът на хора е сложно престъпно явление. Трафикантите злоупотребяват с уязвимото положение на хората, за да правят печалба. Жертвите често се експлоатират в държави, различни от техните собствени, а трафикантите, които често са от същата националност като жертвите, са активни зад граница. Важно е държавите членки да работят заедно, а също и с държавите на произход извън ЕС, и да има подкрепа от ЕС.

Приоритетите по настоящата стратегия се подкрепят със съфинансиране от ЕС с цел защита на жертвите и улесняване на съвместните координирани разследвания и наказателни преследвания от страна на националните органи. Агенциите на ЕС, включително Европол, Евроюст, Фронтекс, Европейският орган по труда, предоставят оперативна подкрепа, която води до идентифициране на заподозрените и жертвите, както и до конфискация на активи от престъпна дейност.

Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането CEPOL е компетентната агенция на равнище ЕС за предоставяне на обучение на правоприлагащите органи, включително във връзка с трафика на хора. Създадена е група от специализирани в трафика на хора прокурори с цел подобряване на наказателното преследване и осъждането на трафикантите.

Диалогът и сътрудничеството с онлайн платформите се провеждат в рамките на интернет форума на ЕС с цел справяне с предизвикателствата онлайн. Националните координатори за борба с трафика на хора заседават редовно, за да обменят информация относно ситуацията и наличните или необходимите действия. Организациите на гражданското общество се обединяват в платформите на гражданското общество.

ЕС също така работи с държави на произход и транзитно преминаване на жертви и трафиканти извън ЕС, включително чрез финансова подкрепа. Това са някои примери в допълнение към законодателството на ЕС, свързано пряко или косвено с трафика на хора.

С оглед на динамиката на събитията в Украйна и Израел, има ли нужда от промяна в подхода?
Войната, извънредните ситуации и хуманитарните кризи увеличават уязвимостта и риска от попадане в ръцете на трафикантите. Когато започна военната агресия срещу Украйна и толкова много жени и деца трябваше да избягат, ЕС реагира много бързо. Незабавно беше въведен общ план на ЕС за борба с трафика на хора.

Той включва мерки за повишаване на осведомеността относно рисковете, обучение за служителите на първа линия, мерки за идентифициране и защита на жертвите, правоприлагане и съдебно сътрудничество. Също така работихме в тясно сътрудничество с органите на Украйна и Молдова. ЕС създаде и предостави на бягащите от войната лица временна закрила.

Координацията, постигната в контекста на изпълнението на Общия план за борба с трафика на хора, е много добър пример за това как можем да се адаптираме заедно и какво може да се направи на равнището на ЕС с държавите членки, за да реагираме бързо при извънредни ситуации. В такива случаи е важно националните органи да се отнасят сериозно към риска от трафик, да повишават осведомеността и да гарантират наличието на телефонни линии за помощ за жертвите или потенциалните жертви, както и защита на идентифицираните лица.

Централизирането на всички регистрирани случаи на трафик на хора в рамките на правоприлагащите органи също може да помогне за бърза реакция и адаптиране към променящия се начин на действие на престъпните мрежи. Извършителите трябва да бъдат преследвани и осъдени.

Какво трябва да се направи в посока превенция?
Не всеки е наясно, че трафикът на хора е реалност в Европейския съюз. Лицата, влизащи в контакт с дадена жертва, невинаги разпознават знаците и понякога самите жертви се страхуват да поискат помощ.

Първата стъпка е гражданите, включително потенциалните жертви, да бъдат информирани за престъплението и да им се предоставят необходимите сведения за това къде могат да получат помощ и подкрепа. Във всички държави членки съществуват телефонни линии за помощ и специализирани организации. Кампаниите за повишаване на осведомеността допринасят за предотвратяване на престъплението на първо място, но също така и за откриване и подкрепа на жертвите. Ето защо на 18 октомври - Деня на ЕС за борба с трафика на хора, Европейската комисия стартира кампания за повишаване на осведомеността. Националните кампании също са изключително важни, тъй като отчитат местните особености на трафика.

В същото време специалистите, които влизат в досег с престъплението, като например гранични служители, полицейски служители, социални работници, инспектори по труда и здравни работници трябва да се обучават. Агенциите на ЕС предоставят обучения, като например вече споменатата CEPOL- на правоприлагащите и съдебните органи, а Европейският орган по труда - на националните трудови инспекторати.

Важно е също така да се намали търсенето на услуги на жертвите на трафик. Ето защо Европейската комисия предложи в новото законодателство на ЕС за борба с трафика на хора да се криминализира съзнателното използване на услуги, свързани с експлоатация на жертви на трафик.

Добър пример са въведените в контекста на войната вУкрайна превантивни мерки, за които споменах по-горе. Тези превантивни мерки допринесоха за много ниско равнище на случаите на трафик на хора сред украинците, пристигнали в ЕС. Трябва обаче да останем бдителни и да продължим да следим ситуацията.

Има ли нужда от нов подход за идентифициране на жертвите?
Идентифицирането на жертвите продължава да бъде постоянно предизвикателство. Всяка година в ЕС официално се идентифицират над 7000 жертви. Реалното число е много по-високо, тъй като мнозина остават незабелязани. За пореден път повишаването на осведомеността може да помогне за постигането на промяна.

От решаващо значение за бързото подпомагане, подкрепа и защита на жертвите на трафик на хора са различни дейности, като например обучение за специалисти, които е вероятно да влязат в контакт с жертвите, включително правоприлагащите органи, съдебната система, инспекторите по труда, служителите по въпросите на имиграцията и убежището, граничните служители и социалните работници.

Насоките, наборите от инструменти и обменът на най-добри практики между практикуващите специалисти могат да подобрят националните структури и сътрудничеството за идентифициране на жертвите. Комисията укрепва изграждането на капацитет и обмена на най-добри практики за идентифициране на жертвите на трафик, по-специално сред уязвимите групи, включително чрез специално финансиране за обучение на полицията, социалните работници, инспекторатите и граничната охрана.

Участието на представители на неправителствения сектор и международните организации в идентифицирането на жертвите и насочването им за подкрепа също играят решаваща роля за процеса на тяхното идентифициране и подпомагане.

Как да се гарантира по-добра защита и достъп до права на жертвите на трафик на хора?
Защитата и подкрепата на жертвите е основен приоритет на стратегията на ЕС. Една от всеки четири жертви е дете. Това е ужасна ситуация. Няколко фактора увеличават уязвимостта към трафика, особено на жени и момичета, включително неравенството между половете, бедността, социалното изключване, етническата принадлежност и дискриминацията. Това означава, че компетентните органи трябва първо да разгледат факторите, които водят до уязвимост.

Жертвите на трафик следва да имат достъп до подходящо и безопасно настаняване, което да им позволи да избягат от трафикантите и което е адаптирано към техните специфични нужди и обстоятелства. Социалните, икономическите и образователните мерки са от съществено значение за повторното интегриране на жертвите в обществото. Достъпът до обезщетение за жертвите на трафик за съжаление все още е възпрепятстван от много трудности, включително от сложността на производството.

Жертвите също така не следва да се страхуват от ответни действия с цел отмъщение и вторична виктимизация по време на наказателното производство. Те следва да могат да се възползват от правата си, както е предвидено и в Директивата на ЕС за борба с трафика на хора.

Европейският съюз подкрепя усилията на държавите членки за подобряване на насочването на жертвите към услуги за помощ, подкрепа и защита, като се вземат предвид техните специални нужди и формите на експлоатация, включително чрез финансова помощ. Това включва помощ, подкрепа и интеграция на жертвите по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“, както и фонд „Вътрешна сигурност“. Също така насърчихме държавите членки да създадат специализирани центрове за настаняване с финансиране от ЕС.

Надяваме се, че с новата изменена Директива за борба с трафика на хора, която е в процес на договаряне, за държавите членки ще стане задължително да обособят официални национални механизми за насочване и да определят национален център за насочване на жертвите, както предлага Европейската комисия. Това ще бъде основата за един европейски механизъм за насочване.

Със съдействието на съответните агенции на ЕС този механизъм ще укрепи действията за подобряване на подкрепата и насочването на жертвите в трансграничен контекст.