site.btaАА: Архитектът Синан оставя трайно наследство в османските градове

Произведенията на Мимар Синан или Архитекта Синан, оставил незаличима следа върху силуетите на османските градове със стотиците сгради, които е построил, будят възхищение в продължение на векове. Това предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции. 

Синан е роден през 1490 г. в Агирнас, малко селце близо до град Кайсери в днешния централен анадолски регион на Турция, и е доведен в Истанбул като девширме (дете за наборна служба) по време на управлението на султан Селим I Явуз.

Участвайки в похода на султан Селим към Египет през 1516 г., Синан има възможност да се запознае с архитектурните произведения в региона. Той изследва сградите от периодите на Селджукската империя и Сефевидите, както и други древни сгради, като по този начин придобива и значителни познания за градското планиране и за връзката между архитектурата и градовете.

По време на управлението на Сюлейман Великолепни, Синан, който става еничар, участва в похода към Белград през 1521 г. и кампанията в Родос от 1522 г., издигайки се в йерархията с успехите си.

По време на похода в Ирак през 1534 г. Синан построява три галери на брега на езерото Ван в Татван по заповед на Лютфи паша, великият везир на султан Сюлейман. Той въоръжава тези кораби с оръдия и пушки, за да събере информация за силите на Сефевидите.

Крайната цел на Синан е да стане архитект и той се отличава със службата си и приноса си за различни походи на Сюлейман Великолепни.

През 1538 г. Синан построява мост над река Прут за 13 дни по време на похода в Молдова, спечелвайки възхищението на Сюлейман и за награда става главен архитект.

Той остава главен архитект в продължение на 49 години по време на управлението на Сюлейман Великолепни, Селим II и Мурад III.

Скромна гробница, разположена до неговия шедьовър

Синан продължава да работи до края на живота си и умира в Истанбул на 98 години през 1588 г. Неговата гробница, която прилича на компас, когато се гледа отгоре, се намира точно до неговия шедьовър - комплекса „Сюлейманийе“.

Според документите Синан има три деца от съпругата си Михри Хатун. Дъщерите му се казвали Неслихан и Уммухан, а синът му Мехмед бил убит мъченически, докато Синан е още жив.

По време на приблизително 50-годишната си кариера като главен архитект Синан проектира и конструира стотици сгради, големи и малки, а също ремонтира някои постройки.

През живота си той създава повече от 350 сгради, сред които 82 джамии, 52 малки джамии, 55 медресета (религиозни училища), седем училища по Коран, 20 гробници, 17 обществени кухни, три болници, шест акведукта, 10 моста, 20 кервансарая (ханове), 36 дворци, осем изби и 48 бани.

Доставя вода в Истанбул от 55 километра

С водоснабдителната система „Кърк чешме“, смятана за инженерно чудо, Синан докарва вода до Истанбул от разстояние 55 километра, като по този начин решава водния проблем на града през 16 век.

Ключови части от това съоръжение като Дългия акведукт, Счупения акведукт и особено акведукта Маглова все още съществуват като уникални паметници на архитектурата и инженерството.

Синан, който се интересува отблизо от формите на изкуството на своето време, включва в творбите си османската керамика от 16-ти век, калиграфията, дърворезбата и декоративните изкуства.

Освен че построява джамии, комплекси и мостове, докато е главен архитект, Синан също възстановява и ремонтира някои по-стари сгради.

За да осигури стабилността на Голямата джамия „Света София“, през 1573 г. Синан подсилва купола й и добавя контрафорси около нея. Благодарение на неговата намеса „Света София“ остава непокътната и до днес.

Синан също работи по разрушаването на сгради, които пречат на гледката към стари и значими структури, като къщи и магазини близо до джамията „Зейрек“ и крепостта Румели. Освен това той се занимава с градоустройствени въпроси като водоснабдяване, ширина на улиците на Истанбул, строителство на къщи и канализационни връзки.

Комплекси, отразяващи неговия архитектурен път

Синан определя успеха си в архитектурата чрез три големи комплекса, построени в цялата империя.

Той смята джамията „Шехзаде,“ завършена през 1548 г., за своята „работа на чирак“, Сюлейман джамия, завършена през 1557 г., за своя „работа на калфа“, а Селим джамия, отворена за поклонение през 1575 г., за своя „шедьовър“.

Със създадените от него джамии, комплекси, мостове и други структури Синан обогатява столицата на империята Истанбул, оформяйки силуета на града. Само в Истанбул той построява 36 джамии, 22 малки джамии, 18 училища и медресета, четири училища и библиотеки по Коран и 12 бани.

(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)