site.btaАНА-МПА: Природните бедствия в Гърция категорично напомнят, че климатичната криза вече е реалност, казва в интервю еврокомисарят по международните партньорства

Природните бедствия в Гърция категорично напомнят, че климатичната криза вече е реалност, каза еврокомисарят по международните партньорства Юта Паулиина Урпилайнен в интервю за Атинско-македонската информационна агенция (АНА-МПА).

Затова, подчерта тя, „нашият отговор е двоен. Първо, трябва да продължим да предприемаме решителни действия в областта на климата в Европа, за да станем първият климатично неутрален континент до 2050 г. Трябва да намалим емисиите и да трансформираме нашите икономики, като същевременно гарантираме справедлив преход." Това предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.

„На Европа се падат приблизително 10% от глобалните емисии на въглероден диоксид. Затова, второ, ние трябва да помогнем на нашите страни в смекчаването на изменението на климата и адаптирането им и да обединим световната общност за постигане на целите на Парижкото споразумение. Около 35% от бюджета на ЕС за международна дейност е предназначен за действия в областта на климата. Климатът и енергетиката са приоритетни сектори в рамките на „Глоубъл гейтуей" (Global Gateway)“, каза тя.

Следва пълното интервю на Юта Паулина Урпилайнен за АНА-МПА и Хризостомос Бикацик:

Въпрос: Тази Европейска комисия е „геополитическа комисия“, можете ли да ми обясните какво означава това и как се постига това?

Отговор: Концепцията е въведена като признание, че много предизвикателства, пред които сме изправени, по природата си са световни - климатичната криза и загубата на биоразнообразие не познават граници, а напредъкът на технологиите ни прави взаимосвързани. За съжаление смъртта на демокрацията е друга световна тенденция.

ЕС и Европейската комисия (EK) трябваше да се справят с предизвикателството. По време на този мандат на ЕК рационализирахме нашите финансови инструменти и преминахме от традиционно сътрудничество за развитие към взаимноизгодни международни партньорства.

Справянето на EK с пандемията от ковид-19 и лидерството в осъждането на агресивната война на Русия срещу Украйна са доказателство за възникването на геополитическата комисия.

Въпрос: ЕС световен лидер ли е в официалната помощ за развитие? И в каква посока се насочват парите на европейските граждани и какви са приоритетите в момента?

Отговор: ЕС и неговите страни-членки заедно са най-големият доставчик на официална помощ за развитие в света. Въз основа на предварителните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през 2022 г. ние предоставихме почти 93 милиарда евро.

Разбира се, Украйна е големият географски приоритет. Обещахме да подкрепяме украинците толкова дълго, колкото е необходимо, и да им помогнем да възстановят родината си. Като комисар по международните партньорства обаче се радвам да кажа, че подкрепата за непосредствените съседи на ЕС не е за сметка на страните партньори в други региони.

Нашата крайна цел е да помогнем на световната общност да постигне социално, екологично и икономически устойчиво развитие. В днешния свят инфраструктурата е в центъра на трансформиращите се общества. Например палитрата за чиста енергия изисква инвестиции в производството на възобновяеми енергийни източници. През декември 2021 г. стартирахме „Глобал Гейтуей“, всеобхватната световна инвестиционна стратегия на ЕС, която също обхваща мека инфраструктура и благоприятна среда. През целия ми мандат моят личен приоритет беше образованието. Основното образование и развитието на уменията са ключови елементи на „Глобал Гейтуей“.

Въпрос: Справянето с климатичната криза е един от приоритетите. В Гърция вече изпитваме трагичните му последици. Предизвикателството е световно. В каква посока трябва да се движат европейските инициативи?

Отговор: Природните бедствия в Гърция са ярко напомняне, че климатичната криза вече е реалност.

Нашият отговор е двоен. Първо, трябва да продължим да предприемаме решителни действия в областта на климата в Европа, за да станем първият климатично неутрален континент до 2050 г. Трябва да намалим емисиите и да трансформираме нашите икономики, като същевременно гарантираме справедлив преход.

На Европа се падат около 10% от световните емисии на въглероден диоксид. Затова, второ, ние трябва да помогнем на нашите страни партньори в смекчаването и адаптирането към изменението на климата и да обединим световната общност за постигане на целите на Парижкото споразумение. Около 35 % от бюджета на ЕС за международна дейност е предназначен за действия в областта на климата. Климатът и енергетиката са приоритетни сектори в „Глобал Гейтуей“.

Въпрос: Но мнозина твърдят, че няма да има резултат на ниво превенция, ако замърсяващите страни не бъдат притиснати (доста) да намалят своя отпечатък върху околната среда.

Отговор: Наистина всеки трябва да има съответен принос. Това е, което ЕС защитава на световно ниво. В допълнение към намаляването на емисиите, развитите страни трябва да намерят начини да осигурят адекватно финансиране на [мерките по отношение на] климата за страните със средни и ниски доходи. Това беше обсъждано много в рамките на Г-20 напоследък. ЕС призовава многостранните банки за развитие, по-специално Световната банка, да бъдат реформирани, за да отговарят по-добре на належащите нужди.

Миналата седмица на срещата на върха за устойчиво развитие в Ню Йорк председателката на ЕК Фон дер Лайен спомена ценообразуването на въглеродните емисии като важен инструмент, който може да подпомогне световната борба срещу изменението на климата. Чрез ценообразуването на въглеродните емисии е възможно да се създадат стимули за иновации и да се съберат средства от тези, които замърсяват. Понастоящем само 20% от световните емисии се покриват от цените на въглеродните емисии.

Въпрос: В допълнение, някои (според други - мнозина) твърдят, че ЕС със закъснение се опитва да засили отношенията със страни, където влиянието на Русия и Китай е силно или катализиращо, като например в Африка и страните с енергийни запаси.

Отговор: Ако погледнем например Африка, ЕС беше и продължава да бъде най-големият й търговски партньор, източник на чуждестранни инвестиции и помощ.

Но е вярно, че геополитическата конкуренция стана по-изразена. Африка е геополитическа гореща точка, където присъстват всички основни участници. Ние също засилихме стратегическото си партньорството с Африка. „Глобал Гейтуей“ е нашето положително предложение за партньорство. Той има за цел да мобилизира инвестиции на стойност до 300 милиарда евро в стратегически сектори. Половината от тези инвестиции – 150 милиарда евро – ще бъдат за Африка.

С „Глобал Гейтуей“ помагаме на партньорите да намалят неустойчивите зависимости и да станат по-устойчиви и автономни в сектори като енергетика, обезпечеността с храни и здравеопазването. Според много от разговорите, които имах с африкански лидери, нашите предложения са по-добри в сравнение с другите предложения там.

Въпрос: И последният въпрос е относно темата на дискусията, в която участвахте на Атинския форум за демокрация, тук в Атина „Сблъсъкът на цивилизационните държави“. Дискусията се фокусира върху намиране на определение за „цивилизационни държави“, питайки дали те отхвърлят уж универсални ценности на Запада. Каква е идеалната концепция за една модерна държава – и непременно ли тя включва демокрация? Най-важното - има ли надежда да се намери общ език?

Отговор: Аз съм привърженик на европейските ценности, включително демокрацията. Ние, хората, желаем да бъдем свободни, но не сами - ние сме готови да се откажем от част от нашата индивидуална свобода в замяна на функциониращо общество, защита и върховенство на закона. Доброто общество има справедлив баланс на свободи и отговорности и този баланс може да бъде намерен само чрез приобщаващ демократичен процес.

Имаме много доказателства за това, че демократичните държави са най-успешни - или най-малко провалени - по отношение на дългосрочен икономически просперитет, устойчиво развитие и благосъстояние на гражданите. Авторитарните държави се сблъскват с въпроса за приемствеността поради липса на доверие. Ако системата е изградена върху потисничество и неравенство, няма солидарност. Външните сътресения разкриват вътрешните слабости на такива системи и ги разпадат.

Доверявам се на младостта. Където съм ходила, младите хора в мнозинството си приемат европейските ценности и разбират значението на устойчивото развитие. Направих овластяването и ангажирането на младите хора, включително в демократичните процеси на участие, приоритет на мандата си.

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)