site.btaКНА: Френският президент Макрон изрази подкрепата си за усилията на президента на Кипър Христодулидис за постигане на трайно решение по кипърския въпрос

Президентът на Франция Еманюел Макрон изрази подкрепата на страната си за усилията на Кипър за постигане на трайно решение на кипърския въпрос, предаде за БТА кипърската агенция КНА.

Макрон, който посрещна днес в Париж кипърския президент Никос Христодулидис, каза, че Кипър има безрезервната подкрепа на Франция по отношение на кипърския въпрос.

Обръщайки се към кипърския президент, той каза, че е наясно с неговия ангажимент за постигане на устойчиво решение, добавяйки, че „можете да разчитате на безрезервната подкрепа на Франция по този въпрос както на дипломатическо, така и на военно ниво, както винаги в миналото, когато имаше заплахи от ескалация в Източното Средиземноморие във военен контекст“.

Кипърският президент Христодулидис каза, че Франция е единствената държава от ЕС, която е и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, и подчерта, че Никозия очаква с нетърпение силната подкрепа на Париж за излизане от задънената улица и за възобновяване на кипърските преговори от мястото, където бяха прекъснати, като повтори, че ЕС трябва да играе по-[активна] водеща роля.

Двамата президенти се спряха на отличните двустранни отношения, като казаха, че те могат да бъдат засилени още.

Макрон каза, че Франция и Кипър може да засилят сътрудничеството си в областта на образованието и финансите и изрази задоволство от отличното сътрудничество в сектора на отбраната. 

Христодулидис отбеляза, че това е първото му посещение в страна-членка на ЕС след Гърция и посочи, че това само по себе си е доказателство за отличните отношения между двете страни, но и за стратегическото значение на двустранните им отношения.

Той говори за отличното сътрудничество, както в двустранен, така и в многостранен план, включително в общото европейско семейство.

„Ще видим как можем още повече да засилим нашето двустранно сътрудничество, особено в области като енергетиката, отбраната и сигурността“, добави Христодулидис.

Той каза, че Франция и Кипър силно подкрепят по-нататъшната интеграция и стратегическата автономия на ЕС на всички нива, като добави, че укрепването на отношенията между Кипър и Франция по тези въпроси служи и на целите на ЕС.

Кипърският президент каза, че двамата с Макрон също ще обсъдят „как можем да излезем от задънената улица по кипърския въпрос и смятаме, че ЕС трябва да играе по-[активна] водеща роля“, добавяйки, че ЕС разполага с тези инструменти, стимули, за „да ни доведе до взаимно печеливша ситуация“.

„Разчитаме особено на вас, г-н президент, и на Франция, единствената държава-членка на ЕС, която също е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, по особено чувствителните въпроси в Източното Средиземноморие и очакваме с нетърпение вашето силна подкрепа, за да можем да излезем от задънената улица и да възобновим преговорите от там, където бяха прекъснати“, отбеляза Христодулидис.

По отношение на Украйна той каза, че ЕС, Франция, Кипър „са от правилната страна на историята", отбелязвайки, че силно подкрепят суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна.

По въпроса за имиграцията Христодулидис подчерта, че Република Кипър продължава да бъде държавата-членка на ЕС с най-голям брой имигранти спрямо нейното население и посочи, че е необходимо европейско решение за европейски проблем, за да има справедлив баланс между отговорност и практическа солидарност.

Говорейки чрез преводач, френският президент каза, че двете страни споделят един и същ ангажимент с Европа за подкрепата на Украйна. По повод на имиграцията той каза, че Франция ще продължи да преговаря за общи решения в Брюксел, отбелязвайки, че е напълно наясно какво означава този въпрос за Кипър. Той отбеляза, че наскоро е задействан общият механизъм на солидарност и обеща, че ще продължи да работи в дух на солидарност.

По-късно двамата президенти и членовете на техните делегации имаха работен обяд, последван от среща на четири очи между президента Христодулидис и президента Макрон.

Кипър е разделен от 1974 г., когато Турция нахлу и окупира северната му част. Поредицата водените от ООН мирни преговори досега не са доведе до резултат. Последният кръг от преговори през юли 2017 г. в швейцарския курорт Кран Монтана завърши безрезултатно.

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)