site.btaКНА: Център в Университета на Кипър създава база данни за генома на кипърците

КНА: Център в Университета на Кипър създава база данни за генома на кипърците
КНА: Център в Университета на Кипър създава база данни за генома на кипърците
Илюстрация: КНА

Центърът за върхови постижения в областта на биобанките и биомедицинските изследвания на Университета на Кипър има амбициозната и ясна цел да запише генома на кипърците в многоизмерна база данни със свободен достъп, Сайпром (Cyprome), каза пред кипърската агенция КНА д-р Грегори Папагрегориу, генетик и старши научен сътрудник в Центъра за върхови постижения (biobank.cy).

В интервю за КНА по повод Световния ден на ДНК той каза, че биобанката е единствената структура в Кипър, която разполага със средствата и европейските и международни връзки, за да превърне целта в реалност.

Сайпром предлага персонализирани лечения

Сайпром, отбеляза Папагрегориу, се създава, „за да отключи най-сетне генетичните изследвания и диагностика в Кипър и да открие нови хоризонти, така че кипърците да имат достъп до персонализирано лечение на болести".

За щастие, добави той, това усилие е подкрепено от „алтруистичното участие на кипърски доброволци в масовите действия на биобанката“ и те разбират необходимостта Кипър да има генетични данни на населението, които впоследствие ще оптимизират здравната политика на страната.

„Впечатляващо е, че данните от първите 2000 ДНК проби от кипърци вече са достъпни за изследователите на биобанката и те могат да определят по-точно диагностичната стойност на генетичните находки“, подчерта Папагрегориу.

Той каза, че с участието на повече доброволци биобанката ще може да добави „още цветове" към генетичната таблица на Кипър.

„Само така Сайпром ще стане нова забележителност, нова причина да празнуваме Деня на ДНК в Кипър“, подчерта той.

Днес ДНК е отправна точка за диагностициране на наследствени или ненаследствени заболявания, каза Папагрегориу, добавяйки, че с технологията на материалите, методите и анализите, които непрекъснато се развиват, сега може по-лесно да се дешифрира генетичният код и да се извлече полезна информация.

„Тази информация ще стане основа за изобретяването на нови средства за диагностициране на болести, за по-точни прогнози за тяхното развитие или дори за откриване на следващото лекарство“, каза в заключение д-р Грегъри Папагрегориу.

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

/ЕЩ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:23 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация