Европейският парламент одобри предложенията за закон за свободата на медиите в ЕС, чиято цел е да защити журналистите от политическа намеса, да им позволи да запазят в тайна източниците си и да гарантира медийния плурализъм в целия блок. В същото време пречките пред свободата на медиите стават все по-видими на целия континент.
Европейският парламент подкрепи закон, чиято цел е да защитава плурализма и независимостта на медиите, както и поверителността на източниците. Така нареченият Закон за свободата на медиите, наред с другото, трябва да осигури по-голяма прозрачност за собствеността на медийните компании. Медиите също така ще трябва да разкриват какви средства получават от държавна реклама.
"Мнозина смятаха, че това е невъзможна мисия. Но ние го имаме - предложение за защита свободата на медиите в Европейския съюз", отбеляза в Страсбург заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова.
Сабине Ферхайен, германската евродепутатка, отговаряща за закона в Европейския парламент, каза, че "не можем да си затваряме очите пред факта, че свободата на медиите е сериозно застрашена в няколко страни членки на ЕС". Според изявление на ЕП, евродепутатите искат да "забранят всякаква намеса в редакционните решения на медийните компании".
Словенската евродепутатка Ирена Йовева предупреди, че "се извършва непрозрачно превземане на медийни компании в полза на лични интереси, а обществените медии, които са стълб на достоверна информация за хората, на много места са обект най-малкото на опити за подчинение".
Срещу закона се обявиха партии като австрийската дясна Партия на свободата. Австрийският евродепутат Харалд Вилимски е принципно против Закона за свободата на медиите и вижда в него заплаха за свободата на печата. Той също така казва, че ЕС превишава своите компетенции. "Тези въпроси отдавна са достатъчно добре уредени със закон в страните членки, няма причина централата в Брюксел да се намесва тук сега", каза той.
Германската Федерална асоциация на дигиталните издатели и издателите на вестници (BDZV) и Медийната асоциация на свободната преса (MVFP) виждат подобрения в позицията на Европейския парламент, но съществените проблеми остават. Например договореният текст обаче не стига толкова далеч, че да настоява за обща забрана за правителствата да шпионират журналисти.
Проблемни места
През септември 2022 г. Европейската комисия представи своя европейски закон за свободата на медиите в отговор на влошаващата се ситуация в страни от ЕС като Полша и Унгария. Освен това бяха установени пречки и в други държави, включително Гърция, Румъния, Босна и Херцеговина и Северна Македония, което породи необходимостта от засилване защитата на журналистите в Европа.
През септември осем европейски и международни медийни организации призоваха гръцкото правителство да се бори с безнаказаността на престъпленията срещу журналисти и да отстоява свободата на печата. Въпреки че гръцките власти твърдят, че свободата на печата се спазва и Атина подкрепя позициите на ЕС за открита журналистика, консервативното правителство на министър-председателя Кириакос Мицотакис "не е направило почти нищо, за да отстрани проблемите", заявиха те.
В Румъния журналистите се сблъскват със заплахи за физическата си сигурност, намеса в личния им живот и редакционен натиск, каза Лиана Ганя, председател на организацията "Актив Уоч", която насърчава свободата на изразяване. Освен това липсва прозрачност на собствеността и финансирането на медийните институции от страна на политическите партии и обществените власти, липсва обозначаване на политическата реклама.
Политиците в Босна и Херцеговина често нападат журналисти и оказват влияние върху обществени медии или регулаторни органи. Като цяло журналистите работят в среда без цензура, но много фактори насърчават автоцензурата. Докато страната се опитва да се присъедини към Европейския съюз, властите в Република Сръбска приемат закони, които противоречат на европейските стандарти. Така например законът за криминализиране на клеветата влезе в сила там през август въпреки коментарите и протестите на журналистическата общност, неправителствени и международни организации.
В Световния индекс за свобода на печата за 2023 г., разпространен от неправителствената организация "Репортери без граници", Република Северна Македония заема 38-мо място от общо 180 държави, което е с 19 места нагоре в сравнение с класирането през 2022 година. Според "Репортери без граници" журналистите в Република Северна Македония не работят във враждебна среда. Въпреки това широко разпространената дезинформация и липсата на професионализъм допринасят за намаляването на доверието на обществото в медиите. Това излага независимите медии на заплахи и нападения.
Според анализ от 2018 г. на организацията "Лаборатория за разследващи репортажи Македония" унгарци, свързани с проправителствените медии на страната, са започнали масово да превземат македонски новинарски издания в рамките на съгласуван натиск на Балканите от страна на медийни компании, лоялни на Виктор Орбан. Двама бивши изпълнителни директори на унгарската обществена телевизия "Маджар телевизио" (MTV) - Петер Шац и Агнес Адамик - са създали компании в Република Северна Македония, които са придобили контролни дялове в опозиционни медии в страната.
Няма победа над шпионажа
Делегацията, която посети Гърция през септември, установи, че "гръцката журналистика е под постоянна заплаха от влиянието на шпионския скандал", който избухна през 2022 година. Шпионският скандал "Пегас" бе свързан с подслушване на опозиционни политици. Сред тях бяха лидерът на социалдемократическата партия ПАСОК Никос Андрулакис, както и журналисти, бизнес лидери, членове на правителството и близки сътрудници на премиера Кириакос Мицотакис. Този скандал, в съчетание с неразкритото убийство на журналист ветеран в Атина през 2021 г., злоупотребите със съдебни процедури и икономическия и политическия натиск, застрашиха свободата на медиите, се казва в съобщението.
Шпионският софтуер отдавна е гореща тема в Европейския парламент, който е създал специална комисия по използването на програми като шпионския софтуер "Пегасус" и следващите такива. Те изиграха роля в шпионските скандали, които засегнаха испанското, унгарското и гръцкото правителство, а също така са инструменти за разследване на разкритията, довели до избухването на корупционния скандал "Катаргейт".
Медийни активисти разкритикуваха страните членки на ЕС, особено Франция, че настояват за разширяване на вратичките, позволяващи на властите да шпионират журналисти в името на "националната сигурност". Позицията на Европейския парламент ограничава използването на шпионски софтуер като "крайна мярка", когато журналистите са замесени в тежки престъпления като тероризъм или трафик на хора. Освен това разрешението трябва да бъде дадено от съдия.
Решението да не бъде одобрена пълна забрана предизвика критики, включително от страна на италианската евродепутатка от "Движение 5 звезди" Сабрина Пинедоли, която осъжда как "благодарение на това изменение съдебните органи ще могат да вкарват и скриват зловреден софтуер в мобилните телефони или компютрите на журналистите, за да откриват и дори да крадат лична информация".
Въпросът излезе на преден план във Франция след скандала около двудневното задържане на френската журналистка Ариан Лаврийо миналия месец. Лаврийо, която работи за разследващия сайт "Дисклоз" (Disclose), бе задържана в полицейски арест за 39 часа на 19 и 20 септември и домът ѝ бе претърсен в рамките на съдебно разследване за разкриване тайни на националната отбрана. До това се стигна, след като тя публикува статии за продажбите на френско оръжие в чужбина и за френската разузнавателна мисия в Египет, за която се твърди, че е използвана неправомерно за преследване и убиване на опоненти.
Сива зона за модериране на съдържанието?
Друга важна част от закона се отнася до модерирането на съдържанието от много големи платформи. За да се предотврати твърде лесното премахване на статии или репортажи или ограничаването на достъпа до тях, в него се казва, че медиите трябва например да демонстрират прозрачност относно структурата на своята собственост. Медиите трябва да са редакционно независими, да се наблюдават от национален регулатор или да спазват стандарти на саморегулиране. Съдържанието, създадено от изкуствен интелект, не трябва да се публикува без предварително да е преминало през човешки контрол.
Ако дадена онлайн платформа прецени, че съдържание, публикувано от дадена медия, която отговаря на тези условия, но все пак наруши нейните условия за ползване и сметне, че съответното съдържание трябва да бъде премахнато, въпросната медия трябва да бъде уведомена предварително и да ѝ бъдат дадени 24 часа за отговор. За да се избегне предоставянето на твърде голяма власт на интернет гигантите, законът предвижда създаване на по-строги условия за премахване или ограничаване съобщенията на медиите, така наречения медиен имунитет.
"От една страна, наистина искахме да позволим на медиите, които отговарят на международните стандарти за добра журналистика, да се освободят от модериране на съдържанието. Но от друга страна, трябва да сме сигурни, че няма вратички за онези медии, които не ги спазват и разпространяват дезинформация сред европейските граждани", каза евродепутатката Сабине Ферхайен. "За да бъда откровена - съдържанието, което виждате във вашия вестник или по вашата телевизия, няма да зависи от Илон Мъск или Марк Зукърбърг", добави тя.
Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) приветства подобренията, внесени в текста от членовете на ЕП, по-специално за защита на проверените медии от цензура от страна на платформите. Въпреки това Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия (CCIA), американска организация, чиито членове са "Фейсбук", "Гугъл" и "Екс" (доскоро "Туитър"), се обяви против мярката с аргумента, че "имунитета на медиите ще даде нова възможност на недобросъвестни играчи, като създаде нови вратички за разпространение на фалшиви новини, вместо да поправи каквото и да било".
Гласуването на евродепутатите определя позицията на Европейския парламент по проектозакона преди преговорите с 27-те страни членки на ЕС. Разпоредбите на закона, предназначени да защитят поверителността на източниците и журналистическата работа, обещават трудни дискусии с държавите от блока, които приеха своята позиция по текста през юни.
