site.btaКак кандидатурата на Словения за непостоянен член в Съвета за сигурност на ООН я постави отново на световната карта

На 6 юни в Ню Йорк ще се проведе гласуване за нови мандати за непостоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Новоизбраните членове ще започнат мандатите си в началото на 2024 г. и ще ги приключат с края на 2025 г. Словения и Беларус са страните, кандидатирали се за непостоянни членове, представители на региона на Източна Европа в Съвета, на мястото на настоящия член Полша.

В последните месеци Словения води активна кампания във връзка с кандидатурата си за непостоянно членство в Съвета за сигурност на ООН. Оглавявана от министъра на външните и европейските работи на Словения Таня Файон, кампанията се съсредоточава както върху подобряване на връзките с други страни, така и върху активния принос на страната към международната общност. Дали кампанията успява да постави Словения във фокуса на политическата сцена на Европа и света и дали позицията на Беларус относно най-големия военен конфликт в Европа в момента би могла да се окаже решаваща за Словения?

Какво представлява Съветът за сигурност на ООН?

Съгласно Хартата на ООН Съветът за сигурност носи основна отговорност за поддържането на международния мир и сигурност. Състои се от 15 членове (5 постоянни и 10 непостоянни). Всеки член има един глас. Всички страни-членки са задължени да спазват решенията на Съвета. Съветът за сигурност е създаден след Втората световна война и поема водещата роля при определянето на наличие на заплаха за мира или акт на агресия. Той призовава страните по спора да го разрешат с мирни средства и препоръчва методи за коригиране или условия за уреждане. В някои случаи Съветът за сигурност може да прибегне до налагане на санкции или дори да разреши използването на сила за поддържане или възстановяване на международния мир и сигурност. Съветът за сигурност има председателство, което се сменя на ротационен принцип всеки месец.

Всяка страна-членка на Съвета за сигурност на ООН представлява определен регион. Петте постоянни членки са Китай (за Азия-Океания), Русия (Източна Европа), Франция (Западна Европа и други), Обединеното кралство (Западна Европа и други) и Съединените американски щати (Западна Европа и други). Непостоянни страни-членки на Съвета за сигурност към момента са Кот д'Ивоар, Екваториална Гвинея и ЮАР за Африка; Кувейт и Индонезия за Азия-Океания; Перу и Доминикана за Латинска Америка и Карибите; Белгия и Германия за Западна Европа и Полша за Източна Европа.

Позиция в Съвета за сигурност на ООН означава място на масата, където се вземат решения за световния мир и сигурност, въпреки че правото на вето на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН може да ограничи правомощията на всички останали членове.

Каква би била ролята на Словения в Съвета за сигурност на ООН?

При гласуването на 6 юни най-малко 129 гласа от общо 193 страни-членки на ООН са нужни на Словения в надпреварата с Беларус, за да получи статут на непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Това не е първият път, в който Словения се кандидатира за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. В периода 1998-1999 г. тя бе непостоянен член на Съвета, като се фокусира върху подобряването на прозрачността и методите на работа, защитата на цивилни лица при въоръжени конфликти и предотвратяването на конфликти и обърна специално внимание на стабилността на Западните Балкани. Извън мандата си в Съвета за сигурност, Словения е участвала в мироопазващи мисии на ООН, помагала е при разминиране и се е ангажирала с укрепване на разбирателството между страните от Западните Балкани. По инициатива на Словения - заедно с нейните партньори - през юли миналата година Общото събрание на ООН одобри резолюция за признаване на чистата, здравословна и устойчива околна среда като човешко право. Словения определя работата си по тези въпроси като причина да бъде предпочетена за непостоянен член, представител на региона на Източна Европа, пред Беларус.

„Във време на дълбоки геополитически разделения, недоверие и много нови предизвикателства, трябва да увеличим сътрудничеството. Трябва да слушаме и да бъдем чути. Трябва да се разбираме и да си вярваме по-добре. Аз лично вярвам, че само като работим заедно можем да осигурим по-добро и по-спокойно бъдеще за всички. Като член на Съвета за сигурност на ООН ще работим с оглед на интересите на всички членове на ООН“, каза бившият президент на Словения Борут Пахор на официалното начало на кампанията в Ню Йорк миналата година, цитиран от портал „Младина“.

Ако бъде избрана за непостоянен член на Съвета, по време на мандата си Словения ще постави на фокус зачитането на международното право, предотвратяването на конфликти и прозрачността, както и въпроси като климат, сигурност, водна дипломация, продоволствена сигурност и защита на децата във въоръжени конфликти.

Най-силният коз на Словения в тази надпревара с Беларус е подкрепата от страна на Беларус към инвазията на Русия в Украйна. Словенският портал „Младина“ определя конкуренцията на двете кандидат-членки като „надпревара между демокрацията и автокрацията, свободата и потисничествота, Запада и Изтока“.

Какво представлява кампанията на Словения за непостоянно членство в Съвета за сигурност на ООН?

Кампанията на Словения за непостоянно членство в Съвета за сигурност на ООН тече вече 18 месеца и се води от министерството на външните работи и дипломатическата мрежа на страната, но в нея участват и отделни представители на Словения.

Мотото на кампанията е „Слушаме, чуваме, знаем как да водим диалог“, а Словения изпраща послание, че ще действа като обединяващ фактор. Възможното членство ще се основава на намирането на конструктивни решения при спазване на международното право.

„Става въпрос за национален проект. Ако успеем, всички ще можем да се гордеем“, подчерта Таня Файон, цитирана от РТВ Сло.

Като стъпка от кампанията Файон посети страните от Западните Балкани, които все още не са част от Европейския съюз, за да изрази подкрепата на Словения за европейския им път. Тя заяви, че Словения подкрепя диалога за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия, както и осигуряването на условия за безпроблемно функциониране на институциите в Черна гора. При посещението си в Босна и Херцеговина тя подчерта, че опитите за задълбочаване на разделението в Босна и Херцеговина противоречат на европейските ценности, а Словения подкрепя европейския път на страната.

Файон направи и официална обиколка в страни от Африка с фокус върху глобалните предизвикателства в областта на човешките права, мира, сигурността и климатичната сигурност.

„Въпреки че Словения има слабо дипломатическо присъствие на африканския континент, ние активно работим за укрепване на сътрудничеството с Африканския съюз и неговите членове“, каза Файон при посещението си в Етиопия миналия месец. Тогава бе открито и посолство на Словения в Африканския съюз.

Най-актуалната стъпка от кампанията на Словения е дипломатическа конференция за приемане на конвенция за международно сътрудничество при разследването на геноцида, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и други международни престъпления. Целта на конвенцията е да осигури международно сътрудничество между съдебните системи, когато има правни пропуски при наказателното преследване на такива престъпления. Конференцията се организира от 15 до 26 май и в нея участват около 300 експерти от областта на международното обществено право и международното наказателно право от 71 страни, подкрепящи конвенцията.

„Приемането на конвенцията би било важна стъпка в областта на международното наказателно право и борбата с ненаказаните престъпления“, отбеляза Таня Файон при откриването на конференцията. По думите ѝ усилията на Словения за приемане на конвенцията биха могли да подкрепят кандидатурата на страната за непостоянна членка на Съвета за сигурност на ООН.

Ако конвенцията бъде приета, това ще бъде първият по-важен международен договор в областта на наказателното право след Римския статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година, отбелязва регионалната телевизия Ен1. Конвенцията ще получи името Люблянска конвенция.

Кампанията на Словения за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН като цяло внесе по-голяма динамика във външно-политическите отношения на страната. Целта на външното министерство при планирането на кампанията като че ли е да представи накратко това, с което страната би могла да допринесе като непостоянен член на Съвета. Припокриването на някои от акцентите в планираната от Словения политика с вече осъществените политики от предишния ѝ мандат биха могли само да бъдат от полза за страната, защото засвидетелстват увереността от натрупания опит. Подкрепата за стабилизация и движение по европейския път на Западните Балкани, позицията относно агресията на Русия в Украйна и предложената конвенция за международно сътрудничество при разследването на геноцида и други престъпления са акцентите, които биха могли да спечелят решаващия брой гласове за получаване на мандат за непостоянен член в Съвета за сигурност на ООН. Не бива да се пренебрегва и позицията на Беларус относно конфликта Русия-Украйна, която може да се окаже и най-голямото, макар и не експлицитно, предимство на Словения пред опонента ѝ.

При представяне хода на кампанията на Словения пред член на парламентарната комисия по външните работи Таня Файон подчерта, че е предпазлив оптимист и вярва, че Словения е на прав път и е следващият непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за региона на Източна Европа. Тя обаче предупреди, че случващото се в света е непредвидимо и ситуацията може бързо да се промени.

„Кампанията буквално отново постави Словения на световната карта“, каза външната министърка и заключи, че това вече е победа за страната.