site.btaПредставители на българското посолство отдадоха почит на гроба на полковник Борис Дрангов в Скопие

И тази година представители на дипломатическата мисия на България в Република Северна Македония и Българския културно-информационен център отдадоха почит на полковник Борис Дрангов и поставиха венци и цветя на гроба му в Скопие. 

Думите на Дрангов  "Бъди възторжен идеалист, смел до безумие, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвуване!" цитира посланикът на България в Скопие Ангел Ангелов, припомняйки, че Борис Дрангов показва своето безстрашие и води своите войници срещу значително по-многоброен неприятел на Южния македонски фронт по време на Първата световна война, където е ранен, умира и е погребан в Скопие, но е заслужил да остане в пантеона на българската памет. 

Борис Дрангов е роден в Скопие през 1872 година. Учи във Военното училище в София, но по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) напуска военната служба и заедно с други офицери заминава за Македония. Завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, а през 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През Балканската война е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Печели победи при Гечкинли, Чаталджа, Одрин, Селиолу, Ескиполос и Петра. Награден е с орден „За храброст“ IV степен. През Междусъюзническата война се сражава при връх Бубляк. През Първата световна война, като командир на полк, участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. През 1916 г., Дрангов е началник щаб на 1-ва пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа. През 1917 г., като командир на 9 пехотен пловдивски полк, отбранява участъка от кота 1050 в битката при завоя на река Черна (Южния фронт). Умира, след като е тежко ранен на 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на котата, която днес носи неговото име. Последните му думи са „Колко много исках още да служа на България“. Погребан е в в Скопие. За бойни заслуги през войната е награден с военен орден „За храброст“, III степен, а през 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.

Три населени места в България носят неговото име. Автор е на няколко книги, най-известната от които е “Помни войната! Съвети за строеви офицери". Съвременната военна наука в България го определя като първия военен тактически теоретик у нас.