site.btaУчени разработиха прозрачен биоматериал на хартиена основа, който издържа на вряла вода и се разгражда в океана

Японски специалисти разработиха биоматериал, който е прозрачен и може да издържа на вряла вода, като в същото време се разгражда за по-малко от година, след като падне на океанско дъно, съобщи Физ.орг. 

Статия за разработката е публикувана в сп. Science Advances.

От предишни изследвания е известно, че милиони тонове пластмаса се натрупват в околната среда, включително на океанското дъно. Поради тази причина учени търсят по-добри биоразградими заместители. 

Японският екип, който обединява специалисти от няколко институции, ръководени от Нориюки Исобе, е разработил биоразградим материал на хартиена основа, който може да задържа течности няколко часа, дори ако са горещи. Това го прави подходящ за използване вместо пластмасата за чаши, сламки и други предмети от ежедневието.

Изследователският екип е създал материала, като е започнал със стандартен целулозен хидрогел. След изсушаване е обработен с воден разтвор на литиев бромид, който кара целулозата да се втвърди в желаните форми. Специалистите отбелязват, че крайните продукти могат да бъдат тънки като стените на пластмасови чаши или дебели по желание. Те описват материала като tPB - прозрачен и триизмерен, изработен само от целулоза.

Тестването на материала показва, че е подходящ за използване за сламки за пиене, без признаци на разрушаване, каквито се наблюдават при хартиените сламки, използвани много дълго време. Чашите, изработени от този материал, са прокапали съвсем малко след три часа, като добавянето на покритие от растителна смола е спряло водните капки. 

Изследователският екип е тествал биоразградимостта на материала в морска среда - в плитки и много дълбоки води. Предишни изследвания са показали, че поради ниските температури на голяма дълбочина материалите се разграждат по-дълго. Новият материал обаче се разгражда напълно за по-малко от 12 месеца в най-дълбоките части на океана, отбелязват учените.

Последният тест е свързан с това до каква степен атериалът може да бъде рециклиран. Резултатите показват, че това може да се направи достатъчно лесно, но след разтопяването и преформатирането става по-малко прозрачен.