site.btaБългарите са по-скоро "за" обща европейска отбрана и има обществена готовност страната ни да отделя пари за това, според проучване на "Мяра"

Българите са по-скоро "за" обща европейска отбрана и има обществена готовност страната ни да отделя пари за това, според проучване на "Мяра"
Българите са по-скоро "за" обща европейска отбрана и има обществена готовност страната ни да отделя пари за това, според проучване на "Мяра"
Източник: Агенция "Мяра"

Българите са по-скоро "за" обща европейска отбрана  - 59,1% одобряват европейските страни да изградят своя собствена обща отбрана, 35,7% са против, а 5,2% не могат да преценят, според данни на агенция "Мяра".

Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция "Мяра", проведен между 14 и 18 март 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.

Анализаторите констатират обществена готовност България да отделя пари за изграждане на обща европейска отбрана - 53,8% от анкетираните одобряват, 43,9% са на обратното мнение, 2,3% не изразяват мнение.

С този елемент от търсенето на европейска позиция има съгласие у нас, но по другия елемент от търсената обща европейска позиция – продължаващата помощ за Украйна – мненията са по-скоро на страната на Тръмп, а не на европейските лидери, коментират анализаторите.

Те посочват, че практически единодушно е обществото ни, че войната трябва да спре и да има преговори. Българите обаче, добавят от "Мяра", са солидарни с позицията за по-ясни гаранции за бъдещето на Украйна. Повечето анкетирани виждат засега да надделява Русия и може би в този въпрос се оглежда и донякъде инерционна благосклонност. Тя се проявява и във въпроси като кой е виновен и кой започна войната – в тях Украйна не получава съществени обвинения, но като че ли целият Западен свят изглежда натоварен в очите на българите с отговорност, дори по-голяма от тази на самата Русия. Със сигурност обаче у нас няма обществена нагласа за участие в евентуална мироопазваща военна мисия в Украйна. Като цяло повечето благосклонност към Москва личи още по-ясно при по-възрастните, добавят от "Мяра".

Българите очевидно не подкрепят тълкуването на думите на Тръмп, че Украйна е почнала войната, посочват анализаторите. И добавят, че дори и да има сериозна зона на колебание кой всъщност е дал началото, в избор между Русия и Украйна, Русия събира 32,7%, а Украйна – 24,9%. Над 40% не могат да определят – което вероятно означава, че или не искат да се солидаризират с неприятни за тях факти, или намират споделена вина, или имат съмнения кое всъщност следва да се мисли като начало на войната, или пък търсят някой „трети“, който да е виновен. Последното се подкрепя и от данните по въпроса кой е основно виновен за това, че има война – ако трябваше да се избере един: вина у Украйна виждат само 8,7%, вина у Русия – значително повече – 24,6% – но има и дял от 39,4%, които избират третата популярна теза – че нашият западен свят носи основната вина, за да се стигне до война. 26% избират опцията „Не може ясно да се определи“.  

Според данните на "Мяра" 5,7% виждат текущо надмощие във войната на Украйна и Запада, 55% намират, че Русия (и другите незападни сили) надделяват. Все пак има сериозен дял от близо 40%, които не могат да определят. Със сигурност в отговорите на въпроса се съдържа и пожелателно мислене. Няма никакви съмнения обаче, че българското общество почти единодушно вижда, че е дошло време за преговори – цели 94% от отговорите са в тази посока. Малко под трипроцентови са дяловете на отговори от типа Украйна или Русия да продължат да воюват за по-добри позиции. Проблемът с мира обаче е липсата на гаранции, че утре Украйна отново няма да бъде нападната. 26,6% виждат такива, но 63,9% не виждат. Очевидно е, че колкото и да намират вина у западните страни, много голяма част от българите споделят тяхната теза, че първото условие за мирни преговори са гаранциите за бъдещето на Украйна, добавят от агенцията. 

Изследователите са задали и експериментален въпрос – респондентите са били поставени пред необходимостта да избират между новата американска и европейската позиция. В преговорите 63,4% симпатизират по-скоро на позицията на Тръмп, акцентираща повече върху сделка със Зеленски за прекратяване на войната, а 18,8% са по-близо до позицията на френския президент Макрон, британския премиер Киър Стармър и други, акцентираща повече върху продължаваща подкрепа за Украйна. В същото време обаче идеята за европейска отбранителна система, освен участието в НАТО среща подкрепа с мнозинство  59,1% са "за" срещу 35,7% "против". Останалите се колебаят. Ентусиазмът малко намалява, когато стане дума за това дали България да участва – 53,8% срещу 43,9%, но дори и тук има превес в полза на "за". Така се оказва, че българите намират рационални елементи в позицията на Тръмп, и в европейската позиция. Последното вероятно обяснява и специфичната позиция на България за поддържане на единство и с Европа и с Тръмп. Единственото, което среща ясно неодобрение, е евентуално участие на България с мироопазващи сили. 21,6% са "за", но 76,8% са "против", а останалите се колебаят. По повечето индикатори като че ли личи, че по-възрастните са и по-проруски настроени, добавят от "Мяра".

/ЛРМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:39 на 31.03.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация