Февруарското напрежение в отношенията между президентите на САЩ и на Украйна Доналд Тръмп и Володимир Зеленски рефлектира и върху Европа. Кризата в двустранните американско-украински отношения бързо се уталожи и беше последвана от разговори, посветени на Украйна, провели се в разнородни формати, сред които и телефонния разговор на 18 март между Тръмп и руския му колега Владимир Путин. Но моментното напрежение между Вашингтон и Киев подтикна Европа да предприеме решителни стъпки за укрепване собствената си отбраната и сигурност, в случай че САЩ трайно й обърнат гръб и за обмислянето на механизми за гарантиране на сигурността на Украйна след евентуално постигане на мирно споразумение за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна. Всичко това неизменно рефлектира върху вътрешнополитическиия пейзаж на европейските държави, в частност на Италия, поставила си за цел с идването на Джорджа Мелони на власт да е протагонист в Европа, а с идването на администрацията на Тръмп на власт във Вашингтон, да се превърне и в мост между Европа и САЩ, обобщават АНСА, Франс прес и Ройтерс.
През този период, интензивен на дипломация и срещи на върха в Европа, посветени на Украйна и на европейската сигурност, италиански представители бяха неизменните участници. Премиерката Мелони се включи във всички възможни форуми на върха, било то присъствено или видеоконферентно. В срещи в разнородни формати участваха и италианският министър на външните работи Антонио Таяни и министърът на отбраната Гуидо Крозето. Всички тези разнородни прояви показаха, че темата за Украйна, за европейската сигурност, за отношенията между ЕС и САЩ пораждат в различните си аспекти разногласия между Италия и други европейски страни, но също така и между политическите сили в самата Италия и дори в редиците на управляващата коалиция на Мелони.
По отношение на подкрепата за Украйна Мелони се озова в деликатна позиция. Тя остава ангажирана в подкрепата си за Киев срещу руската агресия, но се стреми да постигне деликатно равновесие в управляващата коалиция по този въпрос, коментират френското списание "Поан" и агенция Франс прес. Мелони се опитва и да балансира между отношенията си с Европа и със САЩ на Тръмп. В това еквилибристично упражнение италианската премиерка постоянно предупреждава, че е важно да се избегне рискът от разделение в Европа и в Запада като цяло, в това число и между ЕС и САЩ. Мелони не веднъж повтори, че има доверие в преговорите, подети от Тръмп относно Украйна и каза, че Италия подкрепя миротворческите усилия на американския президент, отбелязва Франс прес.
По темата за гаранциите за сигурността на Украйна след влизането в сила на евентуално споразумение за траен мир, Мелони говори за разширяване на обхвата на член 5 от договора за НАТО, така че в него да попадне и Украйна, но без незабавно влизане на Украйна в алианса, отбелязва „Поан“. Според Мелони това би било най-ефикасното решение. Член 5 постановява, че една атака срещу страна членка се смята за атака срещу всички от Алианса и заставя съюзниците да се обединят и да реагират колективно. Тръмп отказва Украйна да влезе в НАТО именно за да избегне задълженията по член 5 и предлага икономическо присъствие на САЩ в Украйна, което би било, според него, силна гаранция за сигурността на тази страна. В ЕС пък Франция намира предложението на Мелони за малко абсурдно, допълва „Поан“. Според Мелони обаче това решение е много по-просто от останалите предлагани решения относно гаранциите за сигурността на Украйна, защото то може да покаже дали Русия блъфира. „Ако Русия не планира да нахлува отново в своята съседка, не е ясно защо тя не би приела гаранции за отбранителна сигурност“, казва Мелони.
От Франция и от Великобритания обаче дойде предложението за изпращането на европейски сили в Украйна след сключване на примирие там. Те ще имат мироподдържаща мисия. На няколко пъти по различни поводи Мелони подчерта, че Италия не подкрепя идеята за изпращане на такива сили в Украйна, припомнят АНСА и Франс прес.
Според италианския министър на отбраната Крозето ако се реши в Украйна да бъдат изпратени военни под егидата на ООН, то това ще бъде добра новина, но той предупреждава, че да се дискутира по този въпрос, преди да има действително договорено пълно примирие, е нещо много трудно, предаде АНСА. Според Крозето примирието трябва да е плод на условия, които трябва да бъдат приети от всички, което означава и от руснаците, отбелязва „Кориере дела сера“.
Пак от Франция и от Великобритания дойде и инициативата за сформиране на така наречената „Коалиция на желаещите държави“, които да подкрепят Украйна в гарантиране на мира там. По тази тема се състояха редица срещи в Париж и Лондон. В някои от тях освен европейските страни, се включиха и техни съюзници извън Европа, като Канада, Япония или Австралия. Подобна среща е планирана и утре, 27 март, в Париж. Въпреки че Мелони се разграничава от други европейски страни по въпроса за гаранциите за сигурност, тя ще участва и в тази среща на върха, посочва „Поан“. Франс прес обаче припомня, че по време на предходната среща на върха по темата, тази на 15 март чрез видеоконферентна връзка, организирана от Лондон, Мелони се е включила едва в последния момент.
В началото на март, преди да се уталожи напрежението между Киев и Вашингтон, президентът на Франция произнесе реч, в която предупреди, че Русия продължава да представлява риск за сигурността на Европа и в която предложи началото на размисъл за разгръщане на френския ядрен чадър над съюзниците на Франция в Европа. Италианският премиер обаче отхвърли идеята на Макрон, припомня Франс прес. Според Рим това предложение може да се възприеме като риторика, тласкаща към ескалация на напрежението. В допълнение френският ядрен чадър, разгънат над съюзниците в Европа след американски ядрен чадър, разгънат на тях, би поставил Европа в нова зависимост, този път от Франция, в момент, в който в Европа се говори за стратегическа автономия и за край на логиката на „щастливия васалитет“ към една определена държава.
Краткотрайното напрежение между Киев и Вашингтон подтикна Европейската комисия да представи план, който първо тя нарече „Превъоръжи Европа“ и който цели да се укрепи европейската отбрана и сигурност. Планът предвижда мобилизирането на до 800 милиарда евро за пет години. При мобилизирането на тези средства се очаква страните членки да бъдат освободени от европейските бюджетни правила за дефицита и дълга, посочва „Поан“. Мелони беше сред европейските лидери, които настояваха най-много разходите за отбрана да бъдат отделени от европейския Пакт за стабилност, припомня АНСА.
От някои европейски страни, сред които и Италия, дойдоха обаче възражения относно посланието, което отправя към европейците подобна инициатива, наречена „Превъоръжи Европа“. Мелони смята, че хората ще останат с впечатлението, че става дума за подемане на надпревара в превъоръжаването, докато ЕС трябва да си остане политически проект на така наречената мека сила, отбелязва „Поан“. Подобни възражения се чуха и от страна на испанския премиер Педро Санчес. Мелони призовава към предпазливост по отношение на риториката, която би изглеждала на европейците като войнствена. Това се възприема и като нейна индиректна критика към думите на еврокомисаря за отбраната Андрюс Кубилюс, който говори за възможна руска атака срещу Европа до 2030 г., допълва френското издание. Според италианския премиер укрепването на отбранителните способности и на сигурността на Европа не се свежда само до закупуване и трупане на оръжия. Сигурността е многопластово понятие и касае и борбата с тероризма, трафика на мигранти, киберсигурността и защитата на ключова инфраструктура, като например газопроводите, допълват Франс прес и „РАИ Нюз“. След изразените от някои страни членки резерви относно наименованието на инициативата, предложена от ЕК, Брюксел я прекръсти на „Подготвеност 2030“.
На брифинг в първия ден от Европейския съвет на 20 март италианският премиер разказа, че предлага и допълнителен план за инвестиции в отбраната, който е бил посрещнат положително от европейските лидери, съобщава „Поан“. Става дума за механизъм, който ще използва гаранциите на европейския бюджет, за да привлече частни инвестиции в отбраната. Мелони поясни, че европейските гаранции не са еврооблигации. Еврооблигациите изискват споделен дълг от всички страни членки на ЕС, а по този въпрос редица държави, като например Нидерландия, са против. Механизмът на европейските гаранции позволява просто да се използват гаранциите на бюджета на ЕС, за да бъдат успокоени частните инвеститори, без да се създава директно нов общ европейски дълг. Предложението на Мелони е прагматичен подход, който намира отзвук и в позицията на Франция, която по принцип е привърженик на идеята за масирани общи дългове в ЕС, поемани за определени цели, коментира „Поан“.
Преди Европейския съвет на 20 март Мелони проведе и среща с председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, припомня АНСА. По време на нея италианският премиер подчерта нуждата да се насърчат частните инвестиции в процеса на укрепване на европейската отбрана и сигурност. Това може да стане чрез механизма, предлаган от Рим в допълнение на плана на ЕК за 800-те милиарда евро, както и чрез други общи европейски механизми, които няма да се увеличават пряко държавния дълг и дефицита на страните членки, предаде АНСА.
Силна подкрепа за плана на ЕК за укрепване на европейската отбрана и сигурност дойде още от началото от италианския външен министър Антонио Таяни, лидер на проевропейската десноцентристка партия „Форца Италия“, припомнят Франс прес и АНСА. Но Таяни подчерта, че този план не трябва да се възприема като алтернатива на НАТО.
Министърът на отбраната Крозето, който е и приближен на Мелони, пък припомни, че Европа и светът живеят в един драматичен исторически и геополитически момент. Той добави, че дълго време Европа не е инвестирала в укрепване и автономия на отбраната си. Според него планът на ЕК не трябва да се превръща в повод за вътрешноиталиански спорове, които биха донесли в социологическите допитвания единствено под половин процентни пункта в повече на някои италиански партии, предадоха АНСА и Франс прес.
Яростен противник на плана на Брюксел за укрепване на европейската отбрана и сигурност обаче се оказа лидерът на италианската крайна десница „Лига“ Матео Салвини, който е вицепремиер и министър на инфраструктурата. Според него сега италиански средства ще бъдат използвани за финансиране например на покупки на германски танкове. „Дали е в наш интерес да харчим 800 милиарда евро, за да купуваме оръжия, докато същият този ЕС не ни позволява да харчим малкото милиарди, които са наше разположение, за да строим училища и болници“, заяви още Салвини, забравяйки напълно, че Италия получава от Брюксел около 190 милиарда евро – най-много в ЕС – по плана за възстановяване на европейската икономика след пандемията от Ковид-19, отбелязва Франс прес.
Според Франко Павончело, преподавател по политически науки в университета „Джон Кабот“ в Рим, тази позиция на Салвини е с цел да печели точки на електоралния терен. Но с позицията си Салвини не може да доведе до такъв раздор в управляващата коалиция, че правителството да падне, защото след това самият Салвини няма да има какво да прави, предвид това, че партията му има само около 10 процента в допитванията и той би могъл да се коалира в бъдещо правителство само с десни съюзници, като партията на Мелони или тази на Таяни, отбелязва Франс прес.
Според Алесандро Мароне, ръководител на програмата „Отбрана, сигурност и космос“ към римския мозъчен тръст „Институт за международни отношения“ Салвини отправя послания към един евроскептичен електорат, който е традиционен за „Лига“. Той предизвиква полемика в пределите на управляващата коалиция в Италия, която в крайна сметка няма да повлияе на италианската линия в подкрепа на плана за превъоръжаване на Европа, коментира анализаторът, цитиран от Франс прес. По въпроса за този европейски план Мелони вече ясно е дала на Салвини да се разбере, че тя е тази, която дефинира външната политика и политиката по отбраната, която ще следва Италия, пише „Кориере дела сера“, като се позовава на запознати източници. Като цяло партията на Салвини „Лига“ подчертава, че Италия сега трябва да купува оръжия само от италиански фирми и че ЕС трябва да обръща същото внимание на Средиземноморието, като това, което отделя на източните си граници, обобщава АНСА. По двата въпроса в управляващата коалиция възражения няма. Всички инвестиции в отбраната не трябва да утежняват националния дълг и дефицит на страната, допълва партията на Салвини – нещо, по което са съгласни и другите партии в управляващата коалиция.
Салвини не веднъж е влизал в противоречие с курса, следван от правителството на Мелони. Лидерът на „Лига“, който преди време не криеше възхищението си от Путин, наистина осъди руската инвазия в Украйна, но пък за преизбирането на Путин за нов президентски мандат миналата година, той заяви, че когато народът гласува, той винаги има право. За смъртта на руския опозиционер Алексей Навални миналата година Салвини заяви, че руските съдии и медици са тези, които трябва да хвърлят светлина по обстоятелствата около смъртта му, припомня Франс прес.
В редиците на левоцентристката Демократическа партия на Ели Шлайн има разделение относно плана на ЕК за укрепване на европейската отбрана и сигурност, припомня АНСА. Шлайн казва, че Европа се нуждае от обща отбрана, а не от надпревара в превъоръжаването, която сега ще подемат отделните европейски държави, съгласно плана на ЕК. Шлайн смята, че планът трябва да бъде променен. Сега той подтиква държавите да правят разходи за превъоръжаване, като увеличават националните си дългове и дефицити. Всичко това в крайна сметка не допринася за общата европейската отбрана, а напротив рискува да отложи тази идея, казва лидерката на италианските демократи. Евродепутатите от Демократическата партия обаче гласуваха разединени в Европарламента по резолюция по въпроса за плана на ЕК. Единайсет италиански демократи се въздържаха да подкрепят плана, докато 10 го подкрепиха, припомня АНСА.
От своя страна бившият италиански премиер и председател на ЕК, левоцентристът Романо Проди заяви, че планът за превъоръжаване на ЕС не е достатъчно амбициозен. Според него този план трябва е първа стъпка към едно европейско правителство, в което да има пост, отреден за отбраната, както е във всички правителства по света, отбелязват „Кориере дела сера“ и АНСА.
Бившият италиански премиер и лидер на „Движение 5 звезди“ Джузепе Конте също изразява критики към плана на ЕК за укрепване на европейската отбрана, припомня АНСА. Според него не е вярно, че Европа днес инвестира по-малко в отбраната си – един от аргументите на Фон дер Лайен в подкрепа на плана. Конте казва, че Европа инвестира днес лошо в отбраната си. „Ако имахме сериозни лидери, те щяха да се срещат в продължение на седмици и месеци и да представят общ отбранителен проект с командно звено“, заяви той. Конте добави, че сега се върви към военна ескалация с плана за превъоръжаване. „Днес Урсула фон дер Лайен ни води към военновременна икономика“, посочи той. Евродепутатите от „Движение 5 звезди“ дори организираха протестна акция по време на пленарната сесия на ЕП в Страсбург в средата на март, по време на която издигнаха банери, на които пишеше: „Не на превъоръжаването“ и „Повече работни места, по-малко оръжия“. След това обаче Конте и Фон дер Лайен бяха засечени да разговарят усмихнати. „Предупреждавам Ви, че ние ще продължим да се противопоставяме силно и ще бъдем по-силни от вас“, заяви с усмивка Конте на Фон дер Лайен, на което тя му отвърна също с усмивка: „Ще видим“, пише АНСА.
Според италианския министър на финансите Джанкарло Джорджети, който е от „Лига“ на Салвини, планът на ЕК ще доведе до увеличаване на и без това огромния италиански държавен дълг, припомнят АНСА и Франс прес. Джорджети освен това казва, че италианската общественост по принцип е против подобни планове, допълва Ройтерс. Джорджети припомня, че Италия не може да наблюдава как отбраната се финансира в ущърб на разходите за здравеопазване или за комуналните услуги. Укрепването на европейската отбрана не трябва да става чрез пожертване на други отрасли, смята той, като по този начин се придържа към курса, възприеман от партийния си лидер Салвини. Джорджети казва също така, че е странно предвид това, че войната в Украйна е започнала преди три години, да се представя сега подобен план за спешни инвестиции в превъоръжаването, предаде АНСА.
Финансовият министър предложи също така ЕС да мобилизира до 200 милиарда евро частни средства, за да инвестира в укрепване на европейската отбрана, съобщава италианската информационна агенция. Тези пари трябва да бъдат генерирани за пет години от страните членки, като за целта в ЕС трябва да бъде създаден и общ гаранционен фонд в размер на 16 милиарда евро. Джорджети представи плана си по време на Съвета по икономически и финансови въпроси на ЕС в Брюксел на 11 март и тогава идеята беше приветствана от полското ротационно председателство на ЕС.
Според бившия италиански премиер Марио Драги, който е и бивш управител на Европейската централна банка, европейската сигурност е била поставена под въпрос от промяната във външната политика на САЩ по отношение на Русия. Той припомни, че Русия се е оказала истинска заплаха за ЕС, съобщават „Скай Ти Джи 24“, „Ти Джи Ком 24“ и „Кориере дела сера“. Драги смята също така, че изграждането на обща отбрана за Европа е необходима стъпка, за да се използват по най-добрия начин технологиите, които ще трябва да гарантират европейската сигурност. За тази цел прибягването до общ европейски дълг е единственият начин за действие, според Драги. В противен случая някои страни, водени от изискванията на националните си бюджети, няма да имат голямо поле за маневриране в инвестициите за отбрана, предупреждава той.
Сега Италия харчи за отбрана 1,5 процента от своя БВП, припомнят Ройтерс и Франс прес. Целта на НАТО е най-малко 2 процента, а Тръмп неотдавна отправи призив за 5 процента, докато Макрон в интервю за „Фигаро“ на 2 март заговори за необходими между 3 и 3,5 процента. Публичният дълг на Италия достига 3 трилиона евро, което възлиза на 135,3 процента от нейния БВП през 2024 г. Италия е склонна да увеличи разходите си са отбрана на 2,5 процента от БВП, но при условие че ЕК не започне процедура за прекомерен дефицит срещу нея, ограничаван сега на 3 процента от БВП. По време на Европейския съвет миналата седмица Италия приветства чутата там позиция да се отделят разходите за укрепване на отбрана от калкулациите на съотношението дефицит спрямо БВП, коментират двете агенции.
На Италия ще й бъде трудно обаче да увеличи разходите си за отбрана дори на 2,5 от нейния БВП заради вътрешнополитическата съпротива и заради огромния й държавен дълг, казва Лоренцо Кастелани от Международния свободен университет за социални науки „Гуидо Карли“ в Рим, посочва Франс прес. Въпреки това Италия не може да се цепи от плана за превъоръжаване на Европа, защото италиански гиганти в отбранителния отрасъл, като компаниите „Леонардо“ и „Финкантиери“, биха изпуснали огромни възможности, които този план предлага, отбелязва Ройтерс. Според еврокомисаря за отбраната Кубилюс хората трябва да разберат, че сега е много важен период за разширяване на отбранителната индустрията, за растеж и създаване на работни места и би било странно ако Италия не обръща внимание на подобни възможности, допълва агенцията.
В хода на европейското пробуждане, породено от напрежението между Киев и Вашингтон, в Европа отново се заговори и за възможността за създаване на европейска армия. По този въпрос в италианската управляваща коалиция също има разногласия. Таяни подкрепя идеята, но Салвини – не, отбелязва АНСА. Според него ако има такава армия, то тя, оглавена от Германия или от Франция, ще доведе континента до война. Салвини подчерта, че никога няма да има европейска армия, оглавявана от „лудия“ Макрон, допълват Франс прес и АНСА. „Зеленски иска мир. Тръмп работи за мира. Путин иска мир, докато в Брюксел и Париж има един луд“, заяви Салвини на 7 март. „Ако Италия иска да инвестира в националната си сигурност, тя няма да приеме никога една европейска армия, командвана от този луд Макрон, който говори за ядрена война“, допълни Салвини. Според него Макрон изпитва отчаяна потребност да придаде смисъл на последните години от втория си и последен президентски мандат. „Но нека той да не го прави на нашия гръб, нито на гърба на нашите деца“, заяви Салвини.
Италианският вицепремиер беше нарекъл Макрон „луд“, още когато Макрон беше споменал миналата година за първи път за възможността за изпращане на европейски военни в Украйна. Тогава Салвини препоръча на френския лидер да отиде да се лекува. След най-новото изказване на Салвини по адрес на френския държавен глава във френското външно министерство беше поканена италианската посланичка в Париж Емануела Д’Алесандро, за да чуе какви са възраженията на Париж относно използването на подобна риторика в Рим срещу Макрон, отбелязват АНСА и Франс прес.
Италианският министър на отбраната Крозето обаче също смята, че Европа не може да има своя армия, защото Европа е като НАТО, която няма своя собствена армия, а има образно казано сумарни сили, съставени от сбора на въоръжените сили на страните членки, предаде АНСА. Така че бъдещата европейска отбрана може да бъде формирана само на базата на сумирането на италианските, германските, френските и испанските армии, казва Крозето. Между всички тях има взаимна оперативност. Досега въоръжени сили от различни страни са успявали да действат заедно под едно централно командване и контрол, подчертава министърът.
А началникът на генералния щаб на италианските въоръжени сили, генерал Кармине Мазиело се ограничава тези дни да говори само за италианската армия. Според него Италия трябва да увеличи военните си с около 45-50 хиляди души до около 200 000 души предвид новите реалности, отбелязва „Куотидиано национале“.
Освен за плана на ЕК за укрепване на европейската отбрана и сигурност и за европейски сили, в последно време в ЕС се коментират и няколко допълнителни инициативи за конкретна военна подкрепа за Украйна. Дипломат номер едно на ЕС, естонката Кая Калас, която е либерал и твърд поддръжник на Украйна, призова лидерите на страните от ЕС да предоставят 5 милиарда евро на Украйна за артилерийски снаряди, за да бъдат укрепени позициите на тази страна. По този начин Калас премоделира едно по-амбициозно свое предложение, което включваше и противовъздушни системи, и ракети за Киев и което беше на стойност 40 милиарда евро за 2025 г. То обаче среща съпротивата на някои страни членки. Когато дипломат номер едно на ЕС първо заговори за 40 милиарда евро военна помощ за Киев през 2025 г., дипломат номер едно на Италия Таяни заяви, че този план трябва да бъде проучен из основи и че Италия не е сама в това си мнение, отбелязва АНСА. Доказателство за това беше случилото се на 17 март на среща на външните министри на страните членки на ЕС. На нея Италия и Испания дадоха ясно да се разбере, че не са готови да подкрепят тази идея на Калас. Според нея всяка страна трябва да допринесе за сумата 40 милиарда евро съгласно размера на своята икономика, припомня Ройтерс. Относно идеята на Калас Мадрид например заяви тогава, че не чака предложенията от дипломат номер едно на ЕС, за да засвидетелства подкрепата си за Украйна и че вече е предоставил 1 милиард евро под формата на военна помощ за Киев. Словения каза, че няма да пречи на плановете, но няма и да допринася за тях.
Според данни на Института в Кил за световна икономика Естония, Дания и Литва оглавяват в Европа класацията на страните, отделили над 2 процента от своя БВП за военна помощ за Киев от януари 2022 г. до декември 2024 г. Италия, Испания, Словения, Португалия, Гърция и Кипър са сред страните, отделили под 0,5 процента от техния БВП за същата цел. На дъното на класацията е Унгария, припомня Ройтерс.
В момента на европейското пробуждане отношенията между ЕС и САЩ също са тема в дневния ред в Евроблока. По тази тема Мелони също има свое мнение. Тя казва, че никой не може сега да задава на страната й въпроса дали е с ЕС или със САЩ. Мелони уверява, че не следва сляпо нито Европа, нито САЩ. Тя настоява Западът да не се разцепва, посочват Ройтерс, Франс прес и АНСА.
Мелони предупреждава, че е немислимо да се изгради трайна сигурност в Европа без САЩ, припомня Франс прес. „Немислимо е да изградим ефикасни и трайни гаранции за сигурността, като копаем ров между Европа и САЩ“, заяви тя. „Европа има право да се подготвя да играе своята роля, но е най-малкото наивно, а в най-лошия случай е безразсъдно да се мисли, че тя може да е самотен ездач днес“, предупреди Мелони неотдавна в изказване пред италианския Сенат. Италия продължава да работи с европейците и със западните партньори, както и със САЩ, за да дефинира надеждни и ефективни гаранции за украинската сигурност, заяви Мелони по време на видеоконферентната среща за Украйна на 15 март. Подобно мнение изразява и Таяни.
От основаването на партията си „Италиански братя“ през 2012 г. Мелони постави връзките със САЩ в центъра на външната си политика, коментира Ройтерс. Но сега тактиката на Тръмп да използва заплахи и натиск към дългогодишните си съюзници, за да ги подтикне да действат в посоката, която му се струва уместна от гледна точка на американските интереси, принуждава Европа към бързи реакции. А това пък поставя на пауза амбициите на Мелони да играе ролята на мост между Европа и Белия дом, или да играе ролята на протагонист в Европа. Двете западноевропейски ядрени сили - Франция и Великобритания – сега излизат на преден план в обмислянето на европейски отговор на действията на Тръмп, а Германия също попадна в центъра на вниманието с плана си за мащабно укрепване на отбраната, допълва Ройтерс.
„Точно сега Мелони не разполага с лостове за влияние, за да играе посредническа роля между Европа и Тръмп“, казва Джовани Орсина, преподавател по политически науки в Международния свободен университет за социални науки „Гуидо Карли“. „Ако тръмпизмът навлезе във втора, по-конструктивна фаза, Мелони може би ще бъде способна да играе роля“, допълва той.
На този етап Мелони призовава за среща на върха между ЕС и САЩ, за да изгладят разногласията си. Тази идея се подкрепя и от френския евродепутат Жордан Бардела, лидер на крайната десница „Национален сбор“, припомня Франс прес. Мелони планира и посещение в най-скоро време в САЩ, допълват Ройтерс и АНСА. Но точната дата на тази визита все още не е ясна.
По въпроса за отношенията между Италия и САЩ Кърт Волкър, бивш посланик на САЩ в НАТО, припомня, че мнението на Тръмп е, че всеки трябва да плаща за отбрана и че той гледа на страните и през тази призма. Ако Италия не съумее да увеличи разходите си за отбрана, това ще подкопае позициите на Мелони пред Вашингтон, казва Волкър, цитиран от Ройтерс. Засега Тръмп се изказва ласкаво за италианския премиер, наричайки я фантастична и невероятна и казва, че Италия постига успехи благодарение на нейното лидерство, припомня АНСА. Но ако Италия не плаща достатъчно за отбрана, Тръмп може би ще насочи критиките си и срещу нея, смята Волкър
Що е касае до заплахата от американски мита, отправена от Тръмп към Европа, Мелони на няколко пъти подчерта, че всеки ще загуби, ако се стигне до търговска война. Според нея трябва да се работи с прагматизъм и конкретика, за да се намери възможен терен на разбирателство със САЩ. Ответни наказателни мита ще въвлекат Европа в порочен кръг, в който всеки ще изгуби, смята тя. Това мнение Мелони изрази в момент, в който Тръмп заплашва с мита европейския внос. Той вече въведе повсеместни мита за стоманата и алуминия, на което ЕС заплаши да реагира с мита върху американското уиски. В отговор на което пък Тръмп заплаши европейските винопроизводители с до 200-процентни мита. Италианските винопроизводители миналата година са изнесли продукция за САЩ в размер на 1,9 милиарда евро и вече са обезпокоени от перспективата за американски мита за техния отрасъл, припомня АНСА.
Натали Точи, ръководителката на римския мозъчния тръст „Институт за международни отношения“, обобщава, че Мелони не може вечно да стои на два стола между Вашингтон и Брюксел. „Нейното сърце е с Америка, но тя ще последва в крайна сметка разума си, който буквално й казва, че Италия е тясно преплетена например с Германия в икономически план и това не може да се промени“, смята анализаторката, цитирана от Ройтерс.
По въпроса за отношенията със САЩ, според италианския вицепремиер Салвини Тръмп е единственият лидер, който може да донесе мир в Украйна, посочва АНСА. На 21 март стана ясно, че Салвини е разговарял по телефона с американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, предаде АНСА. Този разговор не е бил съгласуван с Мелони и Таяни, казват италиански източници. Салвини е обсъждал с Ванс италианските инвестиции в САЩ, като е подчертал значимостта на произведената в Италия продукция. С Ванс той е обсъждал и деликатната тема за сателитните връзки, като е признал постиженията на САЩ в тази област. Въпросът за сателитните комуникации поражда полемика в Италия от началото на годината. Италианската опозиция смята, че Мелони ще се договори с компанията на Илон Мъск „Старлинк“ за сателитни услуги за американските военни, дипломати и служби за действия при извънредни ситуации. Мелони поддържа приятелски връзки с Мъск. Правителството казва, че на този етап води само разговори със „Старлинк“ и нищо не е договорено. А Мелони уверява, че се води от интересите на Италия при подобен род преговори. Но същевременно казва, че няма действителна европейска алтернатива, която да е на нивото на американските технологични компании.
След новина, че Салвини е отворил самосиндикален канал за комуникации със САЩ, италианският външен министър Таяни заяви, че външната политика на Италия се дефинира от премиера и от дипломат номер едно на Италия, но добави, че е легитимно представител на правителството да говори с представител на американската администрация. Източници обаче казват, че тази инициатива на Салвини е породила ново напрежение в управляващата коалиция на Мелони.
Що се касае до отношенията на Европа, в частност на Италия, със САЩ по въпроса за Украйна, на 15 март в интервю за италианското издание „Кориере дела сера“ бившият френски президент и настоящ френски депутат, социалистът Франсоа Оланд каза: "Европа не направи достатъчно, за да помогне на Украйна, оставяйки лидерската роля на САЩ по време на управлението на Джо Байдън. Сега Тръмп променя играта, защото възнамерява да преговаря за мирно споразумение директно с Путин, като поне първоначално изключва Европа. Същевременно Тръмп реши да атакува Европа и от търговска и икономическа гледна точка. Как можем все още да смятаме САЩ за наш съюзник? Те са само партньор, защото се отклоняват от задълженията си и защото нанася щети на нашите икономики. Трябва да запазим НАТО и солидарността в случай на агресия срещу страна членка. Въпросът е какво САЩ все още искат да правят в рамките на този съюз“. В същото интервю Оланд добави: „Ние трябва сами да гарантираме сигурността на континента. Това може би е по-лесно за Франция, която разполага със значителен военен потенциал и сила на възпиране, и по-сложно за Германия, Полша, Нидерландия или Италия".
В същия ден обаче в интервю за френското издание „Монд“ бившият италиански премиер и левоцентрист Енрико Лета, който е и ръководител на френския мозъчен тръст „Институт Жак Делор“, а преди това е оглавявал Факултета за международни отношения към парижкия Университет за политически науки, заяви, че Франция бележи отстъпление от значимата си роля, която е играла в Европа и това е започнало преди 20 години, а не се дължи единствено на неуспеха на партията на Макрон на европейските и националните избори миналата година.
И докато в Италия се водят дискусии дали тя трябва да е повече на страната на Европа в планиране и гарантиране на европейската стратегическа самостоятелност или трябва да продължава да разчита в някои отношения на Вашингтон, в момент, в който администрацията на Тръмп загърбва Европа, САЩ показаха, че в едно отношение се нуждаят от Италия. От Вашингтон дойде искане към водещия производител на яйца – областта Венето - за доставки на този продукт. САЩ, които са засегнати от птичи грип, поискаха вече доставки на яйца и от Дания и Швеция. В отговор на искането на САЩ Микеле Барбера, ръководител на регионалната конфедерация на селскостопанските производители на Венето припомни, че производителите от отрасъла в Италия са на предела на производствените си възможности с цел задоволяване на италианските потребности и нямат възможност за износ на подобна продукция към САЩ, съобщават АНСА и „Фато Куотидано“.
/ПТА/
news.modal.text
