site.btaПроф. Петър Стоянович: Телеграфът до голяма степен предопределя съдбата на Ботевата чета

Родът на проф. Петър Стоянович е прочут със своите бележити личности, които с присъствието си оформят духа и развитието на Третата българска държава – от тайна и явна революционна дейност около Съединението на България, през тиха дипломация в полза на външната ни политика между двете световни войни до създаване на културни прецеденти под дебелото „покривало“ на комунистическата власт. Фамилията оставя следа и в българските модерни далекосъобщения, чието начало е дадено веднага след Освобождението ни в края на XIX век. За това проф. Стоянович разказа в подкаста ни БТА Паралели.

Въпреки че все още не е бил масово явление, всяка една развита европейска държава и САЩ са разполагали с достатъчно на брой съобщителни средства, така че да може да си служи с телеграфа. Ерата на класическата хартиена поща не е отминала, но вече е налице сериозна „технологична“ конкуренция от негова страна. По това време се появява също и подводният кабел, който свързва по дъното две географски точки, и така идва следващата стъпка – появата на радиото, което по това време наричали „безжичния телеграф“.

Макар и със закъснение нашата прясно освободена държава бързо се включва в тази ранна технологична революция. Въвеждането на телеграфа е последвано от телефонизация на големите градове, както и навлизането на авангардистки решения за разнасяне на писма с ползването на служебни пощенски автомобили. Всичко това се случва на фона на едно „нешлифовано“ общество от 70% неграмотно население. От 1894 г. началник на пощите и телеграфите  е именно прадядото на Петър Стоянович – Иван, с прякор Аджелето, който остава на този пост до Първата световна война, след което по нареждане на Фердинанд заминава на тайна дипломатическа мисия. 

Оглавявайки пощите, той е бил с ранг на министър, въпреки че официално такова министерство не е имало, обяснява професорът. И допълва със закачка: „За разлика от днешното разточителство тогавашната администрация се е кооперирала в няколко мегаминистерства, всяка една от които е имала на върха главен директор, както по-късно се случва с железниците и пристанищата. А на свой ред те са под една голяма шапка, начело на която стои човек с името министър“.

По негово време е създадена и Българската телеграфна агенция като отдел към Външно министерство. Агенцията се ражда в „златен“ момент на българските комуникации, когато наред с много други сфери в България върви сериозна европеизация и модернизация, която завършва до Първата балканска война. Тогава БТА все още е далеч от огромната информационна сила, която става впоследствие, и възниква с цел да се окрупни новинарския поток на Княжество България.

Фигурата на Иван Стоянович-Аджелето е колкото колоритна, толкова и сложна за разбиране. Животът му протича бурно, с много обрати, и става събирателен образ на цялостното развитие на нова България. Присъединява се в редиците на Либералната партия заедно с Любен Каравелов и Петко Славейков, изгонен е от княз Александър Батенберг в Източна Румелия, а впоследствие минава на негова страна и подготвят Съединението в Пловдив заедно със Захари Стоянов. Това са само малка част от епичните фрагменти в неговото кипящо ежедневие.

Именно Съединението става причина за появата на първата наша телеграфна агенция, която просъществува една година. През 1886 г. по повод на свикването на Третото велико народно събрание България за пръв път се сдобива с такава, която е дело на Аджелето и представлява официоз на правителството и на парламента за новините от страната ни. Тя се нарича „Трапезица“ на името на един от хълмовете на Търново, в който по това време се провеждат неговите заседания. То е свикано за дълго чакания избор на новия държавен глава княз Фердинанд I, за което започва работа и националната ни новинарска „медия“, разказва още историкът.

Телеграфът присъства по нашите географски ширини още от късното Възраждане, когато турските власти го използват, за да се информират за слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. „Ако в османската армия не беше разпространен толкова много телеграфът, нямаше да бъде толкова бързо и адекватно преследвана четата на нашия национален герой“, обрисува развоя на събитията Стоянович. 

Съобщителното средство се настанява трайно у нас по време на Руско-турската война през 1878 г., но без да има решаваща роля за тогавашния бит, каквато в нашите очи днес играе интернет. С настъпването на руската армия по време на освобождението ни, възниква нуждата от изграждане на бъдещото държавно цивилно управление. Към тази армия от помагачи се присъединява и Иван Стоянович, който едва петнайсетгодишен започва да се обучава на работа с телеграф. Той постъпва на служба като кръгъл сирак след опожаряването и разграбването на Стара Загора от турците и заедно с руснаците се придвижва от дебаркирането им при Свищов до Одрин, където е сключено Санстефанското примирие. След това пътят му неизменно е свързан с пощите, започвайки на 17 г. като шеф на телеграфната станция в Берковица, където по същото време заварва Иван Вазов на длъжността околийски съдия. 

Гледайте разговора с проф. Стоянович в Ютуб и слушайте в Саундклауд.

Гледайте и другите епизоди на подкаста БТА Паралели