site.btaАрхеологическият комплекс „Небет тепе“ в Пловдив бе официално открит за посетители

Археологическият комплекс „Небет тепе“ в Пловдив бе официално открит за посетители. Заедно с античния комплекс „Източна порта на „Филипопол“, обектите са част от проекта на община Пловдив „По крепостните стени на Филипопол“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020. Работата по проекта, който е на стойност 9.3 млн. лв., започна през 2022 г.

„Небет тепе“ не е само символ на града, но и доказателство за усилията и грижата за културно-историческото наследство на Пловдив, каза кметът Костадин Димитров. Той подчерта, че чрез комплексът, който разказва история и представя хилядолетния Пловдив, се разширяват археологическите атракции на най-стария жив град в Европа. Пловдив е не само символ на култура, а и съчетание на история и съвременност, каза Димитров. Той благодари на археолозите, архитектите, проектантите, реставраторите, работили на обекта, както и на предшествениците си Иван Тотев и Здравко Димитров.

Заместник-министърът на културата Тодор Чобанов посочи, че „Небет тепе“ не е просто археологически обект и една от многото старини на България, но и е свещено място, където хилядолетия наред се е концентрирал духът на поколения жители на Пловдив. „Под краката ни са следи от всички цивилизации, съществували по българските земи и на Балканите. „Небет тепе“ е кула на духа, уникално място, което, когато човек стъпи тук, го зарежда с магическа енергия“, каза Чобанов. По думите му тук всеки археолог се замайва, защото поглежда назад в хилядолетията и вижда необятното време и пространство на духа. 

Едно от основните качества на обекта са възможностите за разкриване на прекрасни панорами, каза арх. Румяна Пройкова, проектант на комплекса. Тя припомни, че е започнала работа по обекта през 1994 г. с архитект Вера Коларова. "Археологическите обекти на „Небет тепе“ са паметници на културата от национално значение, тук има съкровища. Усещането за тази вечност, която добива човек тук, за това спокойствие и хармония, трябва да се подкрепи с хармонично обработване на терените", посочи Пройкова. По думите й целта на експонирането е била находките да бъдат представени в автентичен вид в хармонична среда – зелени плавни скатове, разкриващи панорами към отсрещните хълмове. Работата по „Небет тепе“ ще продължава много дълго време, защото тук има несметни археологически богатства, които сме оставили под почвения пласт и чакат удобния момент, за да бъдат разкрити, каза архитектът. 

„Небет тепе“ е крепостта на Пловдив и винаги ще остане такава, каза ръководителят на археологическите разкопки София Христева. При последните разкопки са открити немалка част от фортификацията и крепостната стена, улица, антични сгради, някои свързани със стопанство. Все повече са данните за източната крепостна стена – кога е строена, всички строителни периоди, как е била възстановявана във времето. Едно от най-интересните неща е средновековният некропол от 13-14 век, за който само имахме догадки, че съществува, посочи Христева. Той е дал на учените информация как пространството е било използвано в този период. Имаме много ограждащи стени и некрополът попада във вътрешността им, което говори, че това население в един момент е било застрашено, за да се скрие вътре в крепостните стени, разказа археологът. Разкрити са най-ранните крепостни стени и пластове от Бронзовата епоха – второ хилядолетие преди Христа. Проучени са структури от този период, но те не са запазени. Всички артефакти, открити на обекта, се съхраняват в Регионалния археологически музей в Пловдив. Преди две години археологът представи в изложба открити в римски хамбар дървена бъчва, инструменти и съдове свързани с бита и поминъка на хората. Тепърва ще представяме в изложби „Небет тепе“, а и може би ще издадем книга, каза Христева. Археологът е на мнение, че е хубаво „Небет тепе“ за известно време да не се работи от археолози, за да бъде свършена научната дейност за него. В бъдеще някое ново поколение, с нови разбирания и технологии, с много повече иновации в работата, ще се справи по-добре, каза още ръководителят на археологическите разкопки. 

Гост на събитието беше легендата на българския футбол Христо Стоичков, който каза, че като пловдивчанин е горд да стъпи на това емблематично за града място. Той припомни, че на „Небет тепе“ е заснета част от видеоклипа на песента му с Тони Димитрова и Братя Аргирови "Любов поне“. Футболистът призова посетителите да пазят и да се грижат за мястото.

Официалното откриване бе съпроводено с кратка музикална програма с участието на  Академичен народен хор към АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, с диригент д-р Николай Гурбанов и вокален педагог доц. д-р Данка Цветкова, Ансамбъл ударни инструменти „Престо“ към НУМТИ „Добрин Петков“, художествен ръководител Пенчо Пенчев, и изтъкнатия цигулар Маестро Мичо Димитров.

На събитието присъстваха областният управител на Пловдив проф. Христина Янчева, председателят на Общински съвет - Пловдив Атанас Узунов, зам.-кметове на община Пловдив, районни кметове, общински съветници, бившите кметове на града Иван Тотев и Здравко Димитров, архитекти, археолози, десетки граждани.

Обектът „Небет тепе” ще се управлява от Регионален археологически музей – Пловдив, който ще предоставя специализирани беседи на желаещите групи и индивидуални туристи. Тази възможност ще може да се използва от 8 до 18 часа (лятно време) и от 8 до 17 часа (през зимата). Достъпът до „Небет тепе“ за посетители няма да бъде ограничаван.