site.bta„Музиката на лицето“ в Народния театър разкрива Тургенев като абсурдист

За мен беше много голяма изненада откритието, че Тургенев може да бъде и абсурдист. Никога не съм го възприемала като такъв автор, но той има и такива текстове, казва пред БТА актрисата София Бобчева по повод премиерата на „Музиката на лицето“ в Народния театър.

„Когато препрочетеш Тургенев в 21-ви век, ти изведнъж откриваш много неща в неговата проза и драматургия, които са много тясно свързани с нашето време. Разбираш, че Тургенев е не само добър писател, философ, естет, а умее по някакъв невероятен негов си начин да сблъсква поетично с абсурдно. Това беше моето откритие, когато започнах да предпочитам Тургенев и в срещата ни с режисьора на представлението – Стилиян Петров, започнахме да търсим този парадокс в този сблъсък – на красиво и грозно, поетично и абсурдно“, коментира пред БТА Майя Праматарова, драматург на представлението и преводач на текстовете.

Според актрисата Василена Винченцо спектакълът е „категорично фрагментарен“, а общото между отделните части е екипът, авторът и темата – изгубената човешка автентичност. Темата винаги е една и тя е достатъчно висока и дълбока, че да открива около себе си и други пространства, допълва Винченцо.

„Колекцията от текстове на Тургенев, покрай многото теми, които има, се опитва да разчекне въпроса какво е любовта. Мисля, че всеки се сблъсква с тази трудност да опише своите чувства. Разбира се, големите писатели са достигали неимоверни полета, в които благодарение на техниката и на чувствителността си, успяват да стигнат до едно описание. Истината е, че текстът и думата имат някакво ограничение, и тук се намесва музиката“, посочва пред БТА композиторът Петър Керкелов. 

ПЪЗЕЛЪТ ТУРГЕНЕВ

„Обърнахме се към негови ранни текстове, някои дори недовършени. После специално се фокусирахме върху неговата късна ритмична проза и започва да се оформя един пъзел, който, на пръв поглед, нямаше една обща история, за да разберем, че през различни кратки истории, през множество от персонажи, съграждаме един друг свят и друго лице –„Музиката на лицето“ на самия Тургенев. Това лице е изключително съвременно и разкрива болките на нашето тревожно време, разкрива нашата неспособност да бъдем автентични в нашето време, разкрива изумителния недостиг на красота в нашето време. И ние го компенсираме през текстовете на Тургенев“, допълва Майя Праматарова.

По думите ѝ ценното в спектакъла е, че тази колекция от брилянтни текстове е свързана от три актриси, които играят десетки роли и от музика, построена по много различен начин, като се почне от чисто игрови принципи, стилизации и се стигне до музика, която надгражда думата, създава пространства. „Като говоря за пространства, точно това отместване оттук и сега, оттам и отвъд е много важно за това представление. И това отместване става чрез чисто театрални, много чисти ключове“, допълва Праматарова.

Посочва, че сценографът и костюмограф Никола Тороманов е успял да създаде, през на пръв поглед прости средства, това усещане за вселена: „Вътре в спектакъла, който трае около час и половина, в мига, в който смяташ, че си разгадал някой ключ, ти се задава нова загадка. И това е до самия финал – играта, истинската игра. През болката за нашето време – това може би е важно за нашето представление, което жанрово бихме нарекли трагическа гротеска“. 

ИЗНЕНАДАТА

Изненадата е на много нива в този спектакъл според Майя Праматарова: „Единственото, което е важно в театъра, за да ти е будно сетивото. Три актриси и трима души са в екипа. Ние сме малък камерен екип, но се създаде някакво много голямо доверие между нас и в тази екипност си задавахме загадките и ги разрешавахме заедно, преоткривайки Тургенев. Една важна част от платформата „Театър+“ е да преоткриеш, да намериш новото лице на автора“. 

Според Василена Винченцо зрителят ще опознае Тургенев по един съвършено различен начин: „Тук представяме произведения, които не са от класическия му портрет. Има стихотворения, ритмизирана проза от много по-късните му години, когато по-скоро той е диктувал, отколкото е писал. Интересното е, че тези текстове не са театрални, не са писани с драматургичен замисъл да бъдат показвани на сцена. Има и две миниатюри, които са истинска, същинска драматургия – „Там, където е тънко, се къса“ и „Провинциалистката“.

Има интересна история, че „Провинциалистката“ е четена на един от техните домашни салони, където е играл и самият Тургенев. И това се е случвало много често. „Обичал е да влиза в най-различни образи, което е много вдъхновяващо за нас. Този огромен мъж е играл от фея до човекоядец“, коментира Винченцо.

ВРЪЗКАТА С БАЙРОН

„Музиката на лицето“ е цитат от Байрон, който казва, че е много трудно да се опише човешкото лице. Много лесно е да опишеш поотделно всичките му черти, но как да определиш това, което е отличителната черта. Същността на точно това конкретно лице Байрон нарича музиката на лицето“, разказва Василена Винченцо. 

Според Майя Праматарова „Музиката на лицето“ е малко енигматично заглавие: „Да, това е цитат от епиграф на произведения на Тургенев, цитатът е на Байрон. И, по някакъв начин, той разкрива тази наситеност на спектакъла с музика, която се изпълнява на живо от Валерия Василенко. Това е певица и актриса с изключителни възможности, която пее, акомпанира си и свири музиката на Петър Керкелов, която се оказа като всичко в това представление – проста наглед и сложна вътрешно“.

Петър Керкелов е на мнение, че Тургенев цитира Байрон и „Музиката на лицето“, тъй като лицето е като една грамофонна плоча, върху която малко по малко се издълбават и красиви, и тъжни, и тежки моменти: „Ако можеше това лице наистина да е плоча, която да сложиш на грамофона, какво би звучало, какво би разказала?... Оказва се, че тя разказва, че любовта е най-красивото и най-страшното нещо“. 

МУЗИКАТА КАТО ГЕРОЙ НА ТУРГЕНЕВ

„Аз не съм театрален композитор и това е първият мой опит за музика за театър. Предизвикателството е, че музиката е още един герой. Тя е безмълвен персонаж, който доизговаря и дообяснява нещата, на които думите всъщност не са способни“, казва Петър Керкелов. 

„Това, което ми е най-любимо в театъра, но липсва понякога в концертното изпълнение на съвременна класическа музика, е тази слятост, тази непосредственост между действието – музикално или театрално, и участието на зрителя или слушателя в него. Опитах се да намеря такива методи и ключове, през които музиката да прелива от театралното към музикалното, и обратно. И това наложи доста необичайно структуриране на музикалния материал и необичайни методи“, допълва Керкелов.

На сцената има пиано: „През него влизам в обувките на някои известни композитори от миналото, защото самият Тургенев е бил любител музикант и част от пъстри музикантски среди. Познанията му за музиката са инкрустирани директно в текстовете. Така че пианото е единият „мним“ персонаж. Другото е така наречената електроника – звуци, които са генерирани по електронен начин и в случая електрониката се използва за много неща, но една основните е музикалната хореография, която идва от пианото – да се разшири в сонорна звукова катедрала. По някакъв начин се опитвам да изградя едно пространство не само физическо, но и звуково“, казва още Петър Керкелов. 

ФИНАЛЪТ НА „ТЕАТЪР+“

„Музиката на лицето“ е последното представление от програмата „Театър+“, където досега са реализирани още седем спектакъла на режисьорите Крис Шарков, Василена Радева, Катя Петрова и Стилиян Петров.

„Програмата е заложена в три сезона с четирима режисьори. Чрез спектаклите ние преоткрихме лицата и на Тургенев, и на Гогол, и на Страшимиров, а и открихме за българската публика автори като Юн Фосе и Мишел Уелбек. По някакъв начин, създадохме своя публика, която проследи цялата платформа. Намерихме много партньори в различни университети“, коментира идеологът на проекта Майя Праматарова.

През юни, в лобито на камерната сцена на Народния театър, ще бъде подредена изложба с плакатите на осемте спектакъла от„Театър+“. Ще дойдат екипите и ще поговорим още веднъж за смисъла на тази среща, защото ключовата дума за всичко, което се случи, през тези три сезона, е среща, обобщава Праматарова. 

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Любен Младенов
Монтаж – Валя Ковачева