site.btaПроф. Петя Александрова: ЛИК е заглавието, което избирам за времето си в БТА

Проф. Петя Александрова е специалист по заглавия и филмови сюжети. Тя е на мнение, че художественото озаглавяване е нелека задача, защото то винаги е многопланово – от една страна, то трябва да информира какво ще видим, а от друга, провокира очакване за красив образ, който да съпреживеем. 

Тя е кинокритик и е посветила целия си живот не само на магията, запечатан на лента, но и на скритите послания, извиращи от всички останали изкуства. Изборът на заглавие на художествено произведение е нейна любима тема, която я вълнува постоянно и това е причината да посвети цяла книга на този творчески процес. 

Разширява погледа си и задълбочава разбирането си за отделните стилове на художественото въздействие именно в Българска телеграфна агенция, когато получава покана за работа от тогавашния генерален директор Панайот Денев. Моментът е повече от съдбовен за нея – по негова идея емблематичното за цяла една епоха списание ЛИК се възражда за нов живот след близо десетилетие творческо прекъсване.  Убеждава я лесно с мотива, че за тази задача му трябват хора с дългогодишен опит и годините не са проблем, а напротив богатство. Чува го само и единствено в този конкретен случай.

„Идеята му беше да се възстанови ЛИК, черпейки от традициите преди това, но да бъде нещо различно.  Това, с което той ме спечели, беше, че каза – и това съм го чула веднъж в живота ми – че по-голямата възраст и опит са предимство, т.е. той търси човек, който да помни, да знае, да е четял предишното издание, за да знае какво трябва да направи с новото издание ЛИК“, връща назад лентата на живота си Петя Александрова. И допълва, че за разлика от настоящото, когато всички сме обсебени от младостта, съдейки и по своите студенти, и натоварваме младите хора с безкрайни очаквания, тогава в списанието се спират на по-концентриран подход – „да знаем традицията, да можем да пренесем най-доброто отпреди и да добавим друга гледна точка така, както ние я виждаме.“

Докато е в агенцията преживява всякакви културни тенденции, включително и такива с обратен знак, настъпили по времето на  следващия неин директор Стоян Чешмеджиев, който си отива през 2003 г. след скандали и голям протест на екипа. Поводът – взимане на решения без понятие от работата на организацията в комбинация с политическо вмешателство.

Професор Александрова идва в ЛИК от масовите печатни издания и веднага усеща разликата. „За мен беше много ясна границата между текущия новинарски процес, какъвто беше необходим например в ежедневник като „Стандарт“ и който предполагаше компетентност, дисциплина, много добър рефлекс, но без непременно задълбоченост и добро познаване на дадена област на изкуството“. Това не се изисква за текстовете от 20 реда, които пише тогава. Но в момента, в който се оказва в списание като ЛИК, тя разбира, че трябва да е равностойна на авторите, за които пише. Месечната му периодика от само себе си налага привилегията за посвещаване и задълбочаване по въпросите на материята.

За нея този период в най-прекрасния им смисъл е именно литература, изкуство и култура, от първите три букви на които идва името на ЛИК. И признава, че тук излиза от обувките на кинокритика преди това и преподавателя впоследствие, успявайки истински да разшири кръгозора си, занимавайки се много повече с литература отколкото през останалия си период, както и, разбира се, с понятието култура, за което енциклопедиите дават над 200 дефиниции.

Професор Александрова прави и друго разграничение – между старото и новото време, в което излиза списанието. Първият период на ЛИК (1965-1992) е най-богатият, с най-много читатели – тогава печатът означава всичко и достъпът до информация истински вълнува хората. „ЛИК ни запознаваше със света на изкуствата, което е недостъпно по други канали, т.е. то изпълняваше силно информационна функция. През втория му период (1999-2013) достъп до медии на Запад и на Изток имаха всички, което означава, че главният въпрос не беше да намериш информация, а да поднесеш една правилна селекция на правилната аудитория от ерудирани, интелигентни и широкоскроени читатели, които ти се доверяват, че ти им даваш най-важното,“ обяснява тя.

Високият стил на писане обаче е и предизвикателство с нелека участ. Според нея той няма шанс в съвременната ситуация на доминиращ език на попкултурата. Тенденцията е ясна и необратима и опитът с липсата на достатъчно читатели за елитни издания, които се занимават само с изкуства, я кара да бъде категорична, че такъв тип списание не може да съществува на пазарен принцип. Затова те са възможни единствено с дотации или под шапката на агенция като БТА. Точно в агенцията разбира, че по това време са останали само две агенции в света със собствени печатни издания, което предопределя ЛИК да спре да излиза за втори път.

Въпреки това ЛИК остава в сърцето й като хубаво заглавие, с който винаги ще свързва БТА.

Вижте целия разговор с Петя Александрова: 

Гледайте всички епизоди от подкаста.