site.btaПравителството да се придържа към ангажимента за постигане на институционалните стандарти на ОИСР, препоръчват от Съвета за икономически анализи


Присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) би подобрило качеството на институционалната рамка на България. Членството в организацията ще има и косвено положително отражение върху търговските потоци на страната, в допълнение на положителния репутационен ефект върху усилията за привличане на преки чуждестранни инвестиции към България. Тези изводи се съдържат в анализа "Присъединяването към ОИСР и българската икономика" на Съвета за икономически анализи (СИА) при Министерския съвет (МС) на България, получен в БТА.
Автори на изследването са членовете на СИА Пламен Ненов, Джефри Нилсен, Йото Йотов, както и Стефани Стефанова, младши сътрудник към СИА.
Цитираният извод е направен на базата на избрания подход за проучване на основни икономически ефекти от присъединяването към ОИСР на други страни от Източна Европа, сравними с България.
Анализът показва, че за страни, при които качеството на институционалната рамка е сравнително ниско (като например Вишеградската група преди присъединяването им към ЕС) присъединяването към ОИСР води до трайни подобрения в областта на върховенството на закона, борбата с корупцията и качеството на нормативната уредба.
"Тези констатации следва да се приемат като добра новина за България, тъй като към 2022 г. някои от тези институционални показатели са по-ниски за България спрямо съответните нива за страните от Вишеградската група преди присъединяването им към ОИСР. Следователно присъединяването към ОИСР би подобрило качеството на институционалната рамка на България", заключават авторите на проучването.
Освен институционалната конвергенция, изследователите отчитат, че присъединяването към организацията има положително въздействие и върху търговските потоци, особено в страните от Вишеградската група и Прибалтика, които имат общи исторически и икономически сходства с България.
Въпреки че членството в ОИСР не води пряко до намаляване на търговските разходи между членовете й, подобренията в качеството на институциите косвено спомагат за увеличението на търговските обеми, твърдят от СИА. Следователно, с оглед на ясно изразените сравнителни предимства на страната, присъединяването към ОИСР би имало положителен косвен ефект върху търговските потоци и за България.
В проучването се изследва и влиянието на членството в ОИСР върху преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ).
В резюме документът показва, че източноевропейските страни от Вишеградската група, които се присъединяват към ОИСР преди влизането си в ЕС, отбелязват значително увеличение на притока на ПЧИ. Тези ефекти също най-вероятно са свързани с институционални подобрения.
"За разлика от тях при страните, които вече са членове на ЕС преди членството в ОИСР, като Словения и Прибалтийските страни, не се наблюдава съществен ръст на ПЧИ, най-вероятно заради по-ограничените възможности за институционални подобрения за тази група страни", уточняват от СИА, които в заключение твърдят, че освен измеримите институционални подобрения, присъединяването към ОИСР има допълнителен репутационен ефект върху ПЧИ.
В обобщение анализът показва, че присъединяването към ОИСР може да доведе до икономически ползи за България по отношение на подобреното качество на институциите, както и увеличението на търговията и преките чуждестранни инвестиции.
Основната препоръка на сегашния анализ е продължаване на правителствения ангажимент по своевременно постигане на институционалните стандарти на ОИСР.
Пълния текст може да се прочете тук.
/ВЙ/
news.modal.header
news.modal.text