site.btaЕдинствената любовна връзка, която някога съм имал, е била с музиката, казва Морис Равел, от чието рождение днес се навършват 150 години

Единствената любовна връзка, която някога съм имал, е била с музиката, казва Морис Равел, от чието рождение днес се навършват 150 години
Единствената любовна връзка, която някога съм имал, е била с музиката, казва Морис Равел, от чието рождение днес се навършват 150 години
Пиано. Снимка: Pixabay

Прочутото оркестрово произведение „Болеро“ на френския композитор Морис Равел може да бъде чуто във филми и реклами, дори и в плейлистата на групата „Пинк Мартини“ (Pink Martini). През 1931 година Равел разказва пред „Дейли Телеграф“ какво всъщност мисли за своето творение: „Това е експеримент в много специална и ограничена посока и не бива да се подозира, че цели да постигне нещо различно или повече от това, което действително е. Преди първото му изпълнение предупредих, че това, което съм създал, е произведение около 17 минути, коeто се състои изцяло от „оркестрова тъкан без музика“. В него няма никакви контрасти и практически няма нищо ново, освен начина на изпълнение“. Това негово отношение към музиката, която той създава, го определя сред съвременниците му като сдържан, прецизен и перфекционист към работата си. 

През 2025 г. музикалният свят отбелязва 150 години от рождението на Морис Равел. Роден е на 7 март 1875 г. в Сибур, малко селце в Югозападна Франция. Композиторът остава в историята като един от водещите представители на импресионизма в музиката, въпреки че самият той се противопоставя на това определение.

Семейството му е артистично и обичащо изкуството. Младият Морис получава всякакво насърчение от баща си, когато талантът му за музика се проявява още в ранна възраст. През 1889 г., когато е на 14 години, той постъпва в Парижката консерватория, където остава до 1905 г. През този период той композира някои от най-известните си произведения. Неговите творби показват, че въпреки ранните си години, способността му да усъвършенства стила и майсторството на класическите произведения, са отличителни белези на цялото творчество на Равел. Той е един от малкото композитори, чиито ранни творби изглеждат не по-малко зрели от тези, които създава по-късно. Всъщност неуспехът му в Консерваторията след три опита да спечели престижната награда за композиция (представените от него произведения са оценени като твърде „напредничави“ от ултраконсервативните членове на журито) предизвиква скандал. Публикувани са възмутени протести, а либерално настроени музиканти и писатели подкрепят Равел. В резултат на това директорът на Консерваторията Теодор Дюбоа е принуден да подаде оставка, а на негово място е назначен композиторът Габриел Форе, при когото Равел е учил композиция.

Сред най-известните му ранни произведения са „Павана за една покойна инфанта“ (Pavane pour une infante défunte - 1899) и „Игра на водата“ (Jeux d'eau - 1901), които демонстрират изключителното му усещане за хармония и оркестрация. Въпреки че често е сравняван с Дебюси, стилът на Равел се отличава със строгост и математическа прецизност, съчетана с елегантност и експериментализъм. Самият Клод Дебюси нарича Равел „изкусен часовникар“ заради педантичния му и изключително детайлен начин на композиране.

Равел в никакъв случай не е бил революционер по отношение на музиката. В по-голямата си част от работата си, той се задоволява с установените формални и хармонични конвенции на своето време, все още твърдо вкоренени в тоналността, т.е. организацията на музиката около фокусни тонове. И все пак адаптацията и манипулирането на традиционния музикален идиом са толкова лични и индивидуални, че би било вярно да се каже, че той е изковал свой собствен език, който носи печата на неговата личност така безпогрешно, както и всяко произведение на Бах или Шопен. 

Равел е не само майстор на клавирната и оркестровата музика, но и автор на камерни и вокални произведения. Операта му „Детето и вълшебствата“ (1925) впечатлява със своята необичайна оркестрация и приказен сюжет. Композиторът проявява особен интерес към испанските ритми, които ясно се открояват в творби като „Испански час“ и световноизвестното „Болеро“ (1928). Последното, написано по поръчка на руската танцьорка Ида Рубинщайн, се състои от един-единствен музикален мотив, който постепенно се развива и нараства в динамика, превръщайки се в едно от най-разпознаваемите произведения в класическата музика. Вдъхновен от испанския танц болеро и фабричните ритми (повтарящите се движения в завод или фабрика), Равел създава своя шедьовър, без да цели това и дори без да смята, че това е така. Равел е изненадан, може би дори раздразнен от огромната популярност на тази творба. Той казва, че тя се състои от „изцяло оркестрова тъкан без музика“. Оттогава  обаче слушателите я намират за чувствена и хипнотична.

Може би най-големият шедьовър на Равел и със сигурност най-дългият, почти час, е „Дафнис и Хлоя“, създаден като балет в три сцени за оркестър. 

През Първата световна война Равел служи като шофьор на санитарен камион, което се отразява на здравето му. Въпреки това той продължава да композира и да създава новаторски творби. През 1932 г. преживява автомобилна катастрофа, която вероятно ускорява развитието на неврологично заболяване, довело до сериозен когнитивен упадък.

Равел е винаги прилежно и модерно облечен. Що се отнася до романтичните му връзки, композиторът остава пълна загадка. „Единствената любовна връзка, която някога съм имал, е била с музиката“, казва той веднъж и няма доказателства, които да го опровергават.

Равел е изключително взискателен към музиката си. Критиката не го е смущава, тъй като самият той е перфекционист и сам по себе си е най-строгият си критик. Композира успешно в много жанрове - балетна музика, опери, два концерта за пиано, пиеси за пиано, камерна музика и песенни цикли. За него всеки музикален проблем е имал перфектно решение. 

Повлиян е от руските композитори Николай Римски-Корсаков и Александър Бородин и френските композитори Ерик Сати, Еманюел Шабрие, Клод Дебюси и от Ференц Лист. 

В произведенията му може да се открие честото използване на исторически модели, включително традиционни танцови форми и ритми и мелодии от Испания.

Смъртта на Равел на 62-годишна възраст от усложнения след мозъчна операция е свързана с болестта на Ниман-Пик - рядка деменция, която засяга емоциите, поведението, личността и езика. Заболяването е изострено от инцидента с кола пет години по-рано. През тези години Равел не може да композира или да свири, но за съжаление все още може да чува музика в главата си. Морис Равел умира на 28 декември 1937 г. в Париж.

Днес Морис Равел остава един от най-влиятелните композитори на XX век. Неговите произведения продължават да се изпълняват по цял свят, а оригиналността и съвършенството на музикалния му стил вдъхновяват поколения музиканти. По повод 150-годишнината от рождението му, различни оркестри и музикални институции организират концерти и събития в негова чест, доказвайки, че геният на Равел е вечен.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:44 на 10.03.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация